Академик Динкин: Путин и Тръмп имат последната дума

Президентът на Националния изследователски институт по световна икономика и международни отношения „Е.М. Примаков“ (ИМЕМО РАН), академик на РАН Александър Динкин в специално интервю за ТАСС на 15 февруари обясни защо не трябва да се спасява Мюнхенската конференция по сигурността, а също отговори на въпроси за позициите на Русия на световната арена и посочи онези, които могат да сложат край на конфликта в Украйна.

— По-рано въпросите на сигурността се обсъждаха широко във формати като Мюнхенската конференция. Но до какво стигнахме днес? Можем ли да кажем, че решаващите въпроси на световната сигурност и стабилност сега се решават от установените полюси на сила като Руската федерация, САЩ и Китай? Според вас важен играч ли е ЕС в разговора за глобалната сигурност днес или за Брюксел всичко ще се решава отвъд океана?

— Мюнхенската конференция по сигурността, 61-ва поред се провежда на 14-16 февруари. Това е една от най-старите конференции от този вид. Първото й заседание се състоя през 1963 г. Една от идеите зад създаването й бе да се увеличи значението на Германия и Западна Европа в обсъждането и развитието на въпроси от дневния ред на трансатлантическата сигурност и външната политика. На фона на „икономическото чудо“ на Германия от 60-те години на миналия век Вашингтон подкрепи тази платформа.

От 1999 г. в Мюнхен започват да се канят руски участници. От 2001 г. руската делегация се ръководи от секретаря на Съвета за сигурност, министър на отбраната и вицепремиер на Руската федерация Сергей Иванов.

През 2010 г. гостуващата сесия на Мюнхенската конференция се проведе в Москва. Видна роля в това събитие изигра Волфганг Ишингер, който беше председател на Мюнхенската конференция, професионален дипломат, и който се опита да запази отношенията с Русия. Уникалното на тази конференция е, че няколко десетки лидери на държави имат възможността да представят своите подходи по актуални въпроси от международния дневен ред публично, а не зад затворените врати на преговорните зали. Това не променя факта, че извън официалния дневен ред се провеждат стотици двустранни и многостранни срещи на дипломати, водещи експерти и бизнесмени.

Струва си да се припомни, че трансатлантическият дневен ред винаги е оставал доминиращ на Мюнхенската конференция. И опитът да се въвлекат Русия и Китай в него завърши с провал, въпреки че Москва и Пекин не са се отказвали от откровен, пряк диалог.

Днес както НАТО, така и ЕС стават обект на влияние на Вашингтон, тъй като Съединените щати са фактически единственият гарант за европейската сигурност. Стратегическата автономия на Европа до голяма степен остана на хартия и всъщност се свежда до борбата на европейските отбранителни компании за поръчки, така че военните бюджети на страните от ЕС, нарастващи под натиска на Съединените щати, да не отиват изцяло зад океана.

— Последователната трансформация и деградация на Мюнхенската конференция през последните години, беше ли неочаквана за нас и защо? Това необратим процес ли е или тази трибуна все още може да бъде запазена?

— Мисля, че кулминацията на Мюнхенската конференция беше речта на руския президент Владимир Путин през 2007 г. С доста дипломатични изрази бяха казани прости и разбираеми неща: Русия се върна в световната политика, стратегическото отстъпление приключи, страната има свои законни интереси за гарантиране на сигурността. Следователно разширяването на НАТО, разполагането на системи за противоракетна отбрана (ПРО – бел. ТАСС) в Чехия и Полша и екстериториалността на правната система на САЩ противоречат на ключовите интереси на националната сигурност на Русия. За съжаление тези предупреждения останаха без внимание. Разказът за „края на историята“, подобно на добре търгувана грешка, е прикрил за атлантистите историческите реалности. Впоследствие започнаха да се разрастват антируски сюжети. Доста плавно, но отчетливо. Агресивното поведение на представителите на балтийските страни имаше деморализиращ ефект върху тези представители на организационния комитет на конференцията, които се опитваха да запазят тази платформа като място за диалог между Изтока и Запада.

А след 2014 г. Мюнхенската конференция зае явно проукраинска позиция – Порошенко (бившият украински президент Петро Порошенко, включен от Росфинмониторинг в списъка на лицата, замесени в екстремистка дейност или тероризъм – бел. ТАСС) изскочи на трибуната с парче продупчено желязо, обяснявайки на събралите се, че то уж било част от обшивката на автобус, обстрелван от „донбаските сепаратисти“. Наистина не разбирам защо трябва изкуствено да се спасява тази трибуна?

В днешно време се появиха значими алтернативни международни платформи: „Примаковски четения“ се провеждат в Москва вече 10 години, Световният форум за мир (World Peace Forum) се провежда в Пекин, както и Форумът Сянгшан (Beijing Xiangshan Forum), а също диалогът на Райсина (The Raisina Dialogue) в Делхи. Те са отворени за представители на трансатлантическите страни. Мюнхенската конференция може да бъде спасена от „къртицата на историята“, когато и ако нейните лидери осъзнаят упадъка на еднополярността и покажат готовност за равностоен диалог.

— Да очакваме ли от настоящата конференция приемливи за Русия инициативи по отношение на разрешаването на конфликта в Украйна? Или всичко отново ще се сведе до обсъждане на начините за нанасяне на стратегическо поражение на Руската федерация?

— Смятам, че темата за стратегическото поражение на Русия потъна в историята заедно с нейния автор, бившия министър на отбраната на САЩ Лойд Остин. Разбира се, 32 големи и малки страни от НАТО ще кършат ръце и ще ридаят, убеждавайки (специалния пратеник на американския президент Доналд Тръмп за Украйна и Русия) Кийт Келог, а чрез него и 47-ия президент на САЩ, да покажат максимална твърдост към Москва. Скоро ще видим колко са силни лобистките им възможности. Но от гледната точка на Хамбург, а не на Мюнхен, е ясно, че ключовите споразумения са възможни в пряк диалог между Москва и Вашингтон. Въпреки че и двете столици ще информират своите съюзници за хода на преговорите.

— Първите действия на Тръмп на международната арена ясно показаха, че следвайки принципа „Мир чрез сила“, той възнамерява да постигне целите си, без да зачита интересите и мненията на своите партньори, да не говорим за конкурентите и противниците му. Русия има ли способността да се противопостави на силовите методи на Тръмп със собствена сила?

– Разбира се. Русия има най-силната армия в Евразия и стабилен стратегически паритет със Съединените щати. И руската икономика, въпреки каскадата от хиляди санкции, демонстрира не само фантастична устойчивост, но и темпове на растеж, които са в пъти по-високи от тези на ЕС и САЩ.

— Тръмп даде ясно да се разбере, че вижда БРИКС като опасен и нежелан конкурент. За да го премахне, той използва различни методи: флирт с Индия, конфликт с Южна Африка, оказване на натиск върху страните от Латинска Америка. Ще успее ли БРИКС да устои или го очаква период на объркване и колебание?

— Флиртът с Индия продължава през последните 20 години. Индийският елит обаче има дълга памет. Там помнят, че СССР има решаващ принос за развитието на въоръжените сили на тази страна, а Русия продължава да доставя най-модерните оръжия и съвместни военно-технически разработки на нови системи, а също спомага за икономическия растеж на страната и изгражда атомни електроцентрали в Индия. А и руското изследване на индийската история, култура и религия продължава много повече от 200 години. Там също така помнят съдбата на съюзниците на Вашингтон: египетския президент [Хосни] Мубарак, афганистанските лидери, изоставени в полза на новите подходи. Друго нещо е, че някои от нашите държавни служители не разбират стратегическата роля на укрепването на отношенията ни с Индия, необходимостта да се противодейства на западните наративи, които препълват индийските медии.

— В какви формати, според вас, би било целесъобразно да се обсъждат украинските проблеми със САЩ и колективния Запад като неразделна част от новата архитектура на европейската и световната сигурност, като се имат предвид новите реалности и ситуацията „на място“?

— Тези формати вече са внедрени между заинтересованите ведомства на двете страни. Но отношенията със САЩ винаги са били “президентски”, така че последната дума принадлежи на Владимир Путин и Доналд Тръмп.

— Някой, дори и в кулоарите помни ли речта на Путин на подобна конференция през 2007 г.? Дали Западът има поне мълчаливото разбиране за това „какво са направили“?

— В кулоарите, да. Но блоковата дисциплина все още не позволява да се говори за това публично в Брюксел. В същото време във все по-голям брой европейски страни и дори във Вашингтон има несъгласие с наративите на бившия американски президент и неговата интерпретация на причините за украинския конфликт. „Краят на историята“ е към своя край.