Андрей Кортунов: Времето работи по-скоро за Москва, отколкото за Киев*
Владимир Путин подкрепи американското предложение за 30-дневно примирие в Украйна. По принцип. И обясни, че примирието е възможно само ако доведе до траен мир и отстраняване на първопричините за кризата. Путин се опасява, че Украйна може да използва спирането на бойните действия, за да получи нови оръжия и да проведе принудителна мобилизация. Андрей Кортунов, експерта на международния дискусионен клуб “Валдай”, разтълкува тези размишления и обясни в предаването “Събота 150” на БНР, че макар позициите на Москва и Киев да изглеждат несъвместими, винаги има пространство за компромис. Стига да е налице политическа воля.
– Президентът на Русия Владимир Путин изрази принципната си подкрепа за предложеното от Съединените щати 30-дневно примирие, като в същото време добави, че има нюанси. Какво означава този отговор – да, не или нито да, нито не?
– Струва ми се, че никой политик не може да си позволи да каже, че е против мира. В този смисъл отговорът безспорно е да. Ние сме за мир, за прекратяване на войната и за решаване на проблемите чрез дипломация. Всички правилни думи бяха изречени от руския президент. В същото време в коментарите на руския лидер се видяха разликите в подходите между него и президента Тръмп. Изглежда, че за Тръмп е важен самият факт на прекратяването на бойните действия. Тогава Тръмп може да каже, че е постигнал това, което не е успял да постигне никой друг, че се различава от Байдън и че е сключил сделка. Вече добре познаваме реториката на Тръмп и лесно можем да си представим как ще продава такова споразумение в Съединените щати, как ще каже на партньорите си, че позицията им е неправилна, а неговата е довела до необходимия резултат.
От гледна точка на Кремъл ситуацията изглежда малко по-различно. Първо, стратегическата инициатива в момента е на страната на Русия. Времето работи по-скоро за Москва, отколкото за Киев. На Запад може и да не се съгласят, но от тук ситуацията изглежда точно така. Значи Русия няма нужда от спешно сключване на примирие. Да, примирието е нещо хубаво, но ситуацията се развива в наша полза и не е нужно да бързаме.
Второ – което сякаш е по-важно – как да направим така, че примирието да стане стъпка към мира, а не към нова ескалация. Путин попита защо е необходимо примирие. За да може Украйна да проведе нова мобилизация ли? Или за да получи някакви нови оръжия и да възобнови бойните действия? Изглежда, че за Путин е важно да получи гаранции, че след изтичането на тези 30 дни няма да последва нова ескалация. Възможни са различни варианти. Например Украйна да се откаже от мобилизацията. Или пък Западът да се откаже от доставката на определени оръжия, за да не се изкуши Украйна да ги използва след изтичането на примирието.
И трето – което е много важно за Путин и за което той говори често през последните 3 години – проблемът не е толкова в Украйна, колкото в разрушаването на европейската система за сигурност. Т.е. всяко споразумение, особено ако говорим за споразумение със Съединените щати или със Запада като цяло, трябва да предполага възстановяване или изграждане наново на някаква система за сигурност в Европа. Става дума за баланса на силите в Европа, за механизмите на взаимодействие между Русия и Запада, за някакви мерки за повишаване на доверието и за контрол над оръжията.
– Русия иска мир, но според руските условия. А те са следните: украинската армия да напусне изцяло Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, Украйна да ги признае за част от Руската федерация и да се откаже от присъединяване към НАТО плюс прословутите демилитаризация и денацификация. От украинска гледна точка изпълнението на тези условия е равносилно на капитулация. Украйна обаче не иска да капитулира, защото все още контролира 80% от територията си, въоръжените сили удържат позициите си и Зеленски остава на поста си. Има ли изобщо някакво пространство за компромис между Москва и Киев?
– Първо трябва да уточним какво означава капитулация. През Втората световна война нацистка Германия подписва пълна и безусловна капитулация, както пише в учебниците по история. Този вид капитулация предполага радикална промяна на политическия режим. Мисля, че да говорим за капитулация на Украйна не би било съвсем правилно. Разбира се, че мир под условията на Русия би бил крайно неприятен за Украйна. Защото в украинското общество има определени очаквания и защото има неща, с които не може да се съгласи нито един украински лидер.
Помня, че когато се водеха преговорите в Истанбул, там имаше предварителна договореност, че Русия запазва контрола си над завладените територии, а Украйна си запазва правото да не ги признава за руски, но се ангажира да не се опитва да си ги връща с военна сила. Това е някакъв компромис, който дава надежда, че в бъдеще положението може да се промени. Така поне се решава въпросът с юридическото признание на териториалните отстъпки.
Ако говорим за демилитаризация, въпросът също не е еднозначен. На преговорите в Истанбул страните така и не се разбраха какво точно е демилитаризация и с какви въоръжени сили Украйна да разполага. Имаше различни мнения. Добре помня тези дискусии на експертно равнище. Ако има желание, винаги може да се намери някакъв компромис. Същото може да се каже и за денацификацията. Тя може да се разбира или в по-широк смисъл като промяна на политическия режим, или в по-тесен – като забрана за използване на нацистка символика или забрана на някои крайнодесни радикални групировки. Тук също има някакво пространство за търсене на компромис.
И в Киев, и в Москва има много хора, които са против какъвто и да било компромис. Казвате, че Украйна няма да приеме условията, които са крайно неприятни за нея, но и тук в Москва има много политици и общественици, които са за война до победен край. Те смятат, че Русия трябва да стигне до полската граница, че всеки компромис би означавал, че са ни излъгали и че можем да спечелим войната.
Процесът ще бъде труден, болезнен и ще се проточи във времето. Важното е да бъде създадена определена динамика, която да намали рисковете от възобновяване на военните действия. Помним как се разви ситуацията след подписването на Минските споразумения. Двете страни се обвиняваха взаимно в нарушаване на споразуменията, провокации, нанасяне на удари и т.н. Никой не иска това са се повтори. Много е важно не само огънят да бъде временно прекратен, но и да започне преговорен процес, който да доведе до цялостно политическо уреждане на конфликта.
– През декември 2021 г., още преди войната, Русия поиска от Съединените щати и другите натовски държави да изтеглят военната инфраструктура на Алианса на позициите от 1997 г., когато централно и източноевропейските държави още не се бяха присъединили. Актуално ли е това искане с днешна дата?
– Не съм чувал руската страна да се е отказала от това свое искане. Можем да предположим, че в идеалния вариант решението на проблема с европейската сигурност е връщането към положението от 1997 г. Това е въпрос на гъвкавост или на твърдост на руската политика. Ако говорим за военната инфраструктура на НАТО, имаше адаптиран вариант на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Русия подписа този договор в Истанбул през 1999 г., след като редица централноевропейски държави влязоха в Северноатлантическия алианс. Значи през 1999-а Русия е била готова да реши проблема на основата на взаимни ограничения на оръжията и въоръжените сили в Европа.
Друг е въпросът, че адаптираният вариант на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа не беше ратифициран от западните държави. Той не беше комплексен, защото балтийските страни не участваха в преговорния процес. Въпреки това, договорът устройваше Москва. Ставаше дума за взаимно възпиране на разгръщането на военна инфраструктура на европейския континент. Ако Западът беше подходил малко по-сериозно, можеше да започнат преговори за ново подобно споразумение.
Заглавието е на ЗЕМЯ
