Арестович: Русия ни жали, защото сме им свои. Ако искаше, щеше да ни приключи за три месеца като гнил орех

„Русия не води истинска война – жал им е, защото сме им свои. Ако искаха, щеше да е щрак – и ни няма. За три месеца. Като гнил орех.“ С тези думи бившият съветник на украинския президент Алексий Арестович описа „фоновия режим“, в който според него Москва провежда войната: без пълна мобилизация, с доброволци, с едва 5–7% от бюджета и с настъпваща армия от 650 000 срещу украинска от над 1 милион. Въпреки това, подчерта Арестович, именно Киев се задъхва, а Русия постига своето – бавно, но методично.

Следва видеото с български субтитри и под него пълна стенограма: 

– Държи се тази страна. Русия е толкова голяма, а не успява да я победи…

– Държи се, за сметка на размера. Една от най-големите европейски държави, с огромна територия, в нея сега живеят примерно около 30 милиона, има милионна армия – защо да не се държи? Ако армия от 700 хиляди настъпва срещу милионна армия, нормално е това да става бавно. Ако настъпваше двумилионна армия, всичко щеше да е много по-бързо. Но Путин води тази война като специална – прости, Господи – военна операция, опитвайки се да не прегрява руското общество и да я държи като минимален фон. Както каза Паша Щелин, нашата война струва 40% от бюджета ни. Руснаците харчат 5-7% – това е нищо! Това нищо не им струва, това е фонов режим на войната. Воюват доброволци, няма мобилизация. И дори и от толкова Украйна се задъхва и отслабва.

Кажете на сумчани, че това е страшна война и така нататък… Ако бяха призовали два милиона, щяха да започнат да воюват истински. Ако и те бяха натоварили бюджета си с 40%, цялата Украйна щеше да приключи за три месеца. Щрак – и я няма! Като гнил орех. Особено с такива учебници. Това е. Те не воюват истински, и не защото не могат да вдигнат всичките си бомбардировачи и да ударят всичко, а защото просто не призовават още половин милион души, за да ги хвърлят във войната.

Тази страшна екзистенциална борба тече във фонов режим за тях. Както каза Медински, жал им е. Гледат и си казват: „Хайде все пак да е минимално…“ И на всички останали също им е жал. Защото ние за тях сме свои. Просто сме много силно оглупели, но сме свои. Доброволно сами се правим на глупаци.

Няма истинска война.

И не защото не всички бомбардировачи не изстрелват всички ракети на света. А защото воюват по-малко. Настъпват срещу нас с по-малко количество хора, отколкото хората, с които ние с отбраняваме. Каква, по дяволите, е тази война?! Война означава трикратно превъзходство. В участъците на пробивите има 12-15 кратно съсредоточие на сили и средства. Унищоженията са в цялата оперативна дълбочина. Добре, те нямат такива средства, но трикратно превъзходство на живата сила могат да създадат. Проведоха една мобилизация, когато трябваше, но Путин можеше да проведе още една мобилизация.

Само че това ще напрегне руското общество, икономиката, за да може успехите на фронта да се случат по-бързо. И защо? Тях ги устройва войната като процес. Защото въженцето на Запада се развързва, на Изток започват да аплодират Русия, всички отиват в Казан, защото виждат, че тя бавно постига своето. На всяка цена.

– Чакайте, какво са постигнали?

– Как какво?!

– Чакайте, това е много важен въпрос!

– От международната изолация излязоха ли? Излязоха. На форума в Казан имаше трима действащи членове на ООН, водещи лидери на страни. На Парада на 9 май Си Дзинпин беше ли на трибуната? Путин ли беше в Пекин, или Си Дзинпин беше в Москва? Тръмп кого нарича „най-добър приятел“ и казва, че няма да въвежда санкции и няма да подпише осъждаща резолюция срещу Русия? В 2022 г. те бяха напълно съсипани, бяха в пълна международна изолация, от тях се бяха отвърнали най-добрите им приятели. Сега са пълни с приятели и всичко им е наред. Доларът е 79 рубли – рублата беше най-силната валута миналата седмица. Всичко работи, магазините са препълнени, моля всички, които желаят, да пътуват по цял свят. Нещата не са така еднозначни, но само за три години стискане на зъби и затягане на колана, те блъскаха чело в стената и пробиха. Претърпяха Харковския позор, позор при Киев, при Суми, при Чернигов. Претърпяха отстъпление от Херсон – нелеко решение. Претърпяха бунта на Пригожин. И продължават да воюват с по-малобройни срещу по-многочислени украински войски.

Просто спрете и се замислете!

Те настъпват с 650 хиляди срещу нашия милион, макар че по всички военни учебници съотношението трябва да бъде минимум 1 към 3. Защо така? Защо така? Какво искате да докажете? Че в тези цифри няма достатъчно патриотизъм ли? Или че е предателство честно да назоваваме числеността на Отбранителните сили на Украйна и на руската групировка, настъпваща срещу тях – това предателство ли е? Да посочваме причинно-следствената връзка предателство ли е? Или е предателство, че слънцето изгрява и залязва? Вижте в какво сте се превърнали. Всеки нормален човек, който не е измамник и лъжец, който не е продал съвестта си, като види тези цифри би си задал въпроса: „В каква система живея и за какво воювам? За какво изобщо е всичко това?“ Защо не успяваме, как така ни громят на всички фронтове, с по-малко хора, отколкото ние имаме в отбрана? За какво става дума?! И заради това трябва да се бият хора, за да се записват във военните комисии, да им се взимат телефоните, за да може тези същите, като идат на фронта да станат дезертьори…?! Това ли Вие наричате война за Родината? За Родината хората се опасват с гранати и сами лягат под танковете – когато наистина го правят за Родината. А когато 6 милиона души се крият под кревата – това не е за Родината, по никакъв начин.

Превод за “Гласове”: Екатерина Грънчарова

Субтитри: Фондация “Документални”