Архиепископ Маркел: Властите в Молдова преследват Църквата, защото се противопоставяме на румънизацията и ЛГБТ идеологията
За нова разделителна линия в светото Православие говори в ексклузивно интервю за „Гласове“ Белцкият митрополит Маркел, един от най-авторитетните йерарси на Православната църква на Молдова. Той от дълго време открито се противопоставя на църковния разкол в Молдова, ЛГБТ- пропагандата и румънизацията на страната.
Архиепископ Белцки и Фелещски Маркел (Михееску) е роден през 1959 г. в село Пърлица, Молдова, в многодетно молдовско семейство, и заедно със седемте си братя и сестри от малък е възпитан в православната вяра. Завършва основно и професионално-техническо училище. След служба в армията, през1981- 1985 г. учи в Одеската духовна семинария. През 1988 г. е постриган за монах с името Маркел. По-късно като йеромонах изпълнява различни послушания: настоятел на селска църква в Молдова, иконом на Киприяновския манастир, преподава литургика в Кишиневското богословско училище. Завършва задочно Киевската духовна академия. Има и светско висше юридическо образование. През 2006 г. е ръкоположен за епископ, а през 2021 г. е въздигнат в сан архиепископ.
–Епископ Маркел, какви предизвикателства според Вас са се оформили в момента пред световното Православие? Заплаха ли е желанието на Константинополската патриаршия да утвърди концепцията за „първи без равен“ за съборността на Вселенската църква?
-„Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши“ (Иоан. 14:27) – е казал Спасителят, посочвайки пътя и състоянието, когато човек, отдавайки се изцяло на Господа, истински пребъдва с Него в този земен живот и във вечността. Според замисъла на Създателя, човешкото сърце трябва да бъде център на концентрация на сили, управляващи живота и дейността в името на вечното спасение, тоест, пребиваване с Бога. Неговият промисъл е предопределил човешкото сърце да бъде „бойно поле, място за сражение със страстите и похотите“ и едновременно с това – обиталище на Бога: „Синко, дай си мен сърцето…“ (Притчи 23:26). От това, на кого човекът, надарен с пълна свобода да избира, отстъпва място в сърцето си, зависи пътят му в живота, плодовете на неговата дейност, които влияят и върху окръжаващите, особено когато той заема висок пост.
Стремежът за доминиране, което често означава налагане на своята воля на другите, рядко, да не кажем никога, не е било от полза за обществото. Напротив, то е способно да разруши установения световен ред – струва си да си спомним Денница. Изключителното и абсолютно върховенство в този свят принадлежи изключително на Богочовека Иисус Христос и Неговото учение. А на нас Господ ни е завещал такъв принцип: „Но по-големият между вас да ви бъде слуга; защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат “ (Мат.23:11-12).
Човечеството се е отклонило от този принцип и е загубило ориентирите си. Оттук произлизат и други човешки заблуди, на които е подвластен всеки, независимо от заеманото от него положение. Тук се крият съвременните предизвикателства пред човечеството, включително и пред световното Православие.
Смиреното състояние на душата и на човека като цяло е първият знак за пребъдването му в Бога. Където е Бог, там няма място за гордост. Много е важно и полезно никой да не забравя това, независимо от позицията си на йерархичната стълбица. Такива основи вече са доказали своята правилност и богоугодност, издържали са проверката на времето. Опитът да бъдат заменени означава до известна степен несъгласие с Божествените установления. Това не може да доведе до нищо добро, пример за което виждаме в Украйна. Трябва да осъзнаем пагубността на подобни заблуди! Спрете! Покайте се! Защото „страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!“ (Евр.10:31), а Той вече стои на вратата. Господ от всекиго ще поиска отговор.
–Молдовските власти разгръщат мащабна кампания за оказване на натиск върху Православната църква на Молдова (ПЦМ). Чуват се призиви за лишаване на Църквата от собствеността ѝ върху храмовете и дори за забрана. Преследват се йерарси и свещеници. Каква е причината за подобна политика на молдовските власти?
– При един по-широк исторически поглед, лесно ще видим, че Църквата, като носител на Словото на Христовата Истина, винаги е била в противовес на лъжата, неправдата, греха и на онези хора, които са заразени с това зло. Православната църква на Молдова е неразделна част от Едната Света Съборна Апостолска Църква и истински съхранява и предава на народа Истината за Христовото учение и Божията благодат. Тя не може, по самата си същност, да се хареса на онези, които са избрали път и начин на живот, отдалечен от Бога.
Освен това, Православната църква на Молдова от 1813 г. е част от Руската православна църква, което също не се харесва на управляващия режим в Република Молдова, който е поел по пътя на русофобията, която сега е на мода в много страни, особено след като Западът плаща добри пари за това.
От своя страна, защитата на християнските духовни и морални ценности и историческата истина сега има изключително висока цена. За това човек трябва да бъде готов да пожертва всичко, което има.
Наблюдавайки този процес и съпротивлявайки му се, не е трудно да се забележи, че врагът на човешкия род измисля други, по-хитри начини да навреди на Христовата Църква. Оттук и гоненията, опитите за отнемане на храмове, за дискредитиране и налагане на глоби на неудобните, с една дума, пълно прилагане на „демократичните“ норми. Нещо подобно се наблюдава и в други автономни църкви. Например в Украйна и Естония.
–Каква роля в процесите на натиск върху ПЦМ играе факторът на курса на правителството към румънизация на Молдова?
– Бих казал дори, че действията на днешните централни власти на републиката показват намерение не да румънизират Молдова, а да я лишат от държавност чрез присъединяване към Румъния. Процесът на румънизация стартира преди повече от тридесет години, когато политическите сили, които осъществиха излизането на Молдова от Съветския съюз и провъзгласиха нейната независимост, извършиха прехвърлянето на молдовската езикова графика от кирилица на латиница, а като основен хералдически символ на молдовската държава прокараха румънското знаме с добавянето на малък детайл – националния герб. В страната ни непрекъснато протича процес на румънизация в различни сфери, това е особено ясно видимо в образованието. В продължение на десетилетия на бъдещите учители в педагогическите университети се внушават румънофилски идеи, които новоизпечените учители след това предават на по-младото поколение. В училищата децата изучават румънски език вместо молдовски, история на румънците вместо история на Молдова, а изучаването на руски език се премахва от училищните програми.
С идването на сегашното правителство тези процеси се ускориха. Но вече е очевидно, че властите са преминали към следващия етап от своя план. Целите и методите им са разкрити. Всичко е насочено към ново румънско анексиране на Молдова.
И разбира се, Православната църква на Молдова е като „кост в гърлото“ за тях. Тя е религиозно-моралната и идеологическата сила, която се противопоставя на покваряващото въздействие на либералната пропаганда на неморалността и сексуалните извращения. Православната църква на Молдова е категорично против ЛГБТ- дневния ред, наложен отвън във връзка с процеса на присъединяване на Молдова към Европейския съюз.
От друга страна, тя култивира патриотизъм у чедата си, любов към народа си и насочва молдовското общество към опазване на държавността, суверенитета и молдовската национална и религиозна идентичност.
Ние просто искаме да живеем в собствена суверенна държава и в собствена конфесионална юрисдикция. Православната църква на Молдова е част от Руската православна църква повече от 200 години и това никак не се харесва на настоящите прорумънски власти. Следователно натискът върху ПЦМ се дължи именно на това: ние много пречим на румънските агенти да осъществят плановете си за бърза окупация на Молдова.
– Ние знаем до какви огромни проблеми доведе решението на Константинополската патриаршия да създаде нова религиозна структура в Украйна – ПЦУ. Нещо подобно се случва и в Молдова, където Румънската църква подкрепя функционирането на Бесарабската митрополия. Можем ли да кажем, че подобни действия на църковните власти в Букурещ ще създадат нова, глобална разделителна линия в световното Православие?
– Зад всяко църковно разделение стои врагът на човешкия род – дяволът. Той затъмнява и разума на човека, често и на високопоставени хора. Не е изключение в някои случаи това да е дори човек с висок сан.
Що се отнася до продължаващите опити за разделение (разкол) в Православната църква на Молдова (трябва да се каже, небезуспешни), могат да се проследят хитрите сплетни в коварните планове на хора от различни сфери на дейност. Има ясен пример за пряка и груба намеса на светските власти в църковните дела, където те имат съмишленици. Нещо подобно се случва и в Армения. Не съм сигурен, че тези хора, в желанието си да реализират политическите си амбиции на всяка цена и да постигнат териториални цели, разбират тежестта на престъплението, което извършват – разкола (разделението) в Христовата църква. Но от това, уви, ситуацията не се подобрява.
Вече повече от тридесет години Православната Църква на Молдова към Московската патриаршия е методично унищожавана от друга православна структура – Румънската православна църква, заедно с политиците на тази държава. Пред очите ни се оформя нов тъмен и много коварен план за разбиване на целостта на световното Православие. Моля се на Бога: дано това да не се случи!
Все още се надявам, че в Румънската православна църква има вярващи, които се боят от Бога, че те ще спрат разкола, който всъщност вече съществува. Румънската църковна йерархия е поставила свои епископи в така наречената Бесарабска митрополия в нашите градове. Фактически, на каноничната територия на Православната църква на Молдова съществува алтернативна църковна йерархия със свой алтернативен Синод. Те нагло и дръзко потъпкват светите църковни канони и разкъсват Тялото Христово –Църквата! И в момента само мъдрата предпазливост и християнското търпеливо смирение на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил и на нашата църковна йерархия възпират официалното прекъсване на отношенията с Румънската православна църква заради очевидната ѝ разколническа дейност. Но ако йерарсите на Румънската патриаршия продължат агресивната си разколническа дейност, трагедията на разделението няма да може да бъде избегната.
Искам да се надявам, че здравият християнски разум в крайна сметка ще надделее и всички ние ще разберем, че като разбиваме вековните устои на Църквата, извършваме голям грях, за който ще трябва да даваме отговор пред Бога. Единството и целостта на Православната църква за молдовското общество са основата, върху която е изградена страната. Наблюдавайки яростта, с която някои са започнали да разрушават тази основа, човек лесно може да разбере, че молдовската държавност има много врагове в лицето на силните в този свят, които, очевидно, изобщо не мислят за душата. Но тя съществува! И в определеното време тя ще се яви пред Създателя. Вярвам, че Господ ще наклони Своята милост към молдовския народ, който никога не е преставал да прославя Неговото име през цялата си история. Чрез молитвите на Божиите светии, които са просияли в молдовската земя, Господ ще спаси Молдова от беди и нейната Църква от разделение!
– Какви са настроенията вътре в самата ПЦМ? Какво подкрепят мнозинството молдовски вярващи – запазване на духовната връзка с Руската църква или прехода на ПЦМ към Румънската патриаршия?
– Несъмнено огромното мнозинство от вярващите на ПЦМ остават верни на Руската православна църква. Само малцина, предимно маргинални елементи, като тези, за които апостолът пише: „Излязоха от нас, но не бяха наши…“ (1 Йоан 2:19), преминават в Бесарабската митрополия. Много духовници, които са преминали в разкол, докато са били още в каноничната църква, са били подложени на църковни санкции или са били под църковен съд за дисциплинарни нарушения или неморалност. Бих искал да ви напомня, че всеки духовник на Православната църква на Молдова при ръкополагане дава клетва, в която се заклева да остане верен на своята Църква и свещеноначалието. По този начин предателите на Църквата са и лъжесвидетели. Сред миряните преминалите в неканоничната митрополия са главно убедени румънофили или такива, попаднали под влияние на пропагандата.
Здравомислещите граждани на нашето общество разбират прекрасно, че обединението с Румъния, не дай Боже да се случи, няма да донесе голямо щастие на молдовците. Нашите баби и дядовци, преживели окупацията на Молдова през 1918 г. и през 40-те години на миналия век, си спомняха с ужас това време: издевателствата, побоищата от румънците, които смятали молдовците за втора класа хора. Ние така или иначе ще си останем не напълно румънци в очите на нашите съседи. Което несъмнено ще се отрази върху реалните ни права и възможности. Така че защо да отивате там, където никога няма да бъдете 100 процента свои и където ви е писано да играете ролята на, така да се каже, обслужващ персонал?
–В Молдова един от най-шумните скандали беше провеждането на ЛГБТ- марш в столицата на страната, Кишинев. И едновременно с това бяха забранени литийните (кръстни) шествия на православните вярващи. Освен това, в Кишинев хора, които се застъпваха за семейните ценности, пострадаха от действията на силите за сигурност. Каква е вашата позиция по тези въпроси?
– От десетилетия се борим с пропагандата на разврата и сексуалните перверзии. Все още имам дела, заведени срещу мен от ЛГБТ поддръжници, за това, че, както те смятат, съм ги обидил. Нашата позиция е непроменена, както и Божественото Откровение, на което се уповаваме: содомските перверзии са смъртен грях и мерзост пред Бога. Много от тези, които излизат да протестират срещу тези паради на перверзниците, са подложени на насилие, наранявания, глоби, несправедливи съдебни процеси и наказания. Но за християнина е чест да страда за това. „Радвайте се и се веселете“, е казал Христос, „защото голяма е наградата ви на небесата“ (Мат. 5:12).
–Как стоят нещата в Молдова като цяло със защитата на традиционните ценности?
– Молдова е православна страна. Според последното преброяване 95% от населението ни декларира принадлежността си към православието.
Затова не се страхувам да кажа, че ядрото на нашата нация е все още морално здраво. Хората са за семейството, семейните ценности и традициите. Но, както виждаме, силите на злото и техните слуги не харесват това. Провежда се целенасочена политика на унищожаване на морала и семейството. И отново Православната църква на Молдова е начело на тази борба. Ние проповядваме, учим и възпитаваме нашите енориаши в това, на което ни учи Словото Божие – в християнския морал и Духа на истината. Между другото, в същото време псевдоцърквата, джобната политическа марионетка – Бесарабската митрополия, е удивително лоялна към всички антихристиянски инициативи на днешните власти и проявява пълно бездействие срещу пропагандата на „нетрадиционните“ отношения.
– Наскоро, на специална сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева, вие представихте информация за нарушаването на правата на ПЦМ. За какви конкретни факти и процеси говорихте? Какви възможности Ви отваря статутът на защитник на правата на човека в ООН? И какво възнамерявате да правите в областта на международната и правозащитна дейност в близко бъдеще?
– Организацията на обединените нации, където получих акредитация като защитник на правата на човека, е поле за диалог и дискусия, което позволява проблемите, възникващи в различни страни и в различни области, да бъдат изведени на по-високо ниво, да привлекат вниманието на световната общност и да повлияят върху действията на властите. Особено внимание се обръща на правата на човека.
Удаде ми се да представя на вниманието на високия форум, на различни платформи проблема с правата на вярващите в Република Молдова, особено на членовете на Православната църква на Молдова. Нека никой не се изненадва, че особено акцентирам върху правата на вярващите в нашата Църква, която е част от Московската патриаршия. Факт е, че в Молдова отношението към вярващите е различно: към представителите на други изповедания – по-лоялно, а към членовете на каноничната православна църква – уви, различно.
В ООН беше поставен за обсъждане и въпросът за опитите за отнемане на стотици църковни сгради от Православната църква на Молдова, с последващото им прехвърляне към Бесарабската митрополия на Румънската православна църква. Бесарабската митрополия е по-изгодна, по-удобна за сегашното политическо ръководство на Република Молдова.
Повдигнат беше и въпросът за нарушаване правата на нашите вярващи на свободно придвижване. Важно място в дискусиите ни зае фактът на безпрецедентно налагане на големи глоби (около 2000 евро) за някаква уж електорална корупция, на която бяха подложени стотици вярващи, включително духовници, предприели поклоннически пътувания в Русия. Напълно измислено обвинение и също толкова абсурдно и незаконно наказание! И това се случва днес в центъра на европейския континент!
Виждам своята мисия в участието си в ООН, за да бъдат изнесени на по-високо ниво, пред широк кръг от световната общност, системните и груби нарушения на правата на вярващите в Република Молдова от страна на настоящата централна държавна власт. Власт, която едновременно с това декларира намерението си да се интегрира в голямото семейство на европейските народи.
