Атанас Атанасов, БСП: Заложените приходи в Бюджет 2025 г. са нереалистични, „на хартия“
Като дооберете най-бедното население в ЕС ли ще закърпите бюджет 2025, попита Габриел Вълков по време на изслушването на министър Людмила Петкова
„Държавният бюджет е стратегически документ не само за управлението на публичните финанси и реализираните чрез тях политики, но и за участието на държавата в икономиката“. Това заяви в пленарна зала народният представител от ПГ БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА Атанас Атанасов по време на исканото от левицата изслушване на служебния финансов мистър Людмила Петкова.
Той заяви, че на първо място за БСП е важно да видим как е гарантирана заявената актуализация на доходите, как се обезпечава ръстът на МРЗ, ще продължи ли последователната политика по увеличение на доходите в сферата на средното образование, ръстът на работните заплати съобразно направените законодателни промени на работещите в системата на Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и висшето образование.
По думите му залаганото в бюджета на служебния кабинет драстично увеличение на приходите е много оптимистично, особено след като ръстът на икономиката ще бъде под 3%, а разчетената инфлацията под 2,5%.“Ясно е, че това се прави за да влезнете в обявения дефицит от 3 % но се поставя под риск цялата бюджетна рамка и заложените политики по доходите“, подчерта той.
Според него трябва да се види каква е причината за слабото изпълнение на заложената капиталова програма, тъй като към 30.10.2024 г. тя е изпълнена на 4,65 млрд. лв. при планирани 9,94 млрд. лв. за цялата 2024 г.
„За първи път в съвременната история на България БНБ се обяви официално срещу проекта за бюджет на страната. Това няма как да остане незабелязано и не можем да си затворим очите по повод опасенията на централната ни банка, че няма да успеем да се вместим в дефицит от 3% от БВП и че се предлагат незаконни разпоредби“, коментира социалистът.
Народният представител от ПГ на БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА и председател на МО в БСП Габриел Вълков припомни, че е имало заявена подкрепа за мерки на БСП в приходната част, като облагане на свръхпечалбите на банките, които възлизат на над 3, 5 млрд. лв. “Кой наложи отпадането на този допълнителен данък върху тези печалби? Банковото лоби ли го наложи?”, попита социалистът.
“Защо не облагате с данък големите фармацевтични компании, големите търговски вериги, които изнасят печалбите си в чужбина. Кой реши, че е да бъдат обложени с по-голям данък работещите хора в България? Защо решихте, че е по-добре да вдигнете ДДС на хляба и брашното, които влияят на основни стоки и директно бъркат в джоба на българските граждани. Това ли е начинът да закърпите Бюджет 2025, да дооберете населението на най-бедната държава в ЕС, за сметка на богатите, които да натрупат още милиони?”, отправи въпросите си към финансовия министър той.
Депутатът от ПГ на левицата Андрей Вълчев заяви, че България е под засилен мониторинг заради недостатъчен капацитет в борбата с прането на пари. Той обясни, че в Съвета за координация и сътрудничество в борбата с пране на пари и финансирането на тероризма влизат ведомства, сред които Агенция „Митници“, НАП (подопечни на МФ), Агенция по вписванията, прокуратурата, са изготвили стратегия 2023г – 2027г. Социалистът коментира, че сред стратегическите приоритети, записани там е осигуряването на правомощия, административен капацитет и инструменти на органите и институциите ангажирани с превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. „Как се вписва идеята за амнистия в този стратегически приоритет?“, попита депутатът.
По думите му в стратегията още е записано и ефективно прилагане на основан на риска подход при контрол на дейностите. Вълчев подчерта, че в нея са заложени и мерки за преодоляване на регулаторните пропуски в националната система за противодействие на изпирането на пари и противодействие на тероризма. „Как предложенията за амнистия се отнасят към мерките срещу изпирането на пари? Към мерките за превенция на използването на финансовата за система, организацията и контрола по тяхното изпълнение? Какво се случва, ако вашите предложения не получат одобрение от международните институции, до които сте отправили запитване? Как би се отразило това на социалните и инвестиционните разходи, които предвиждате?“, попита Андрей Вълчев.
