България е приела общо 201 794 бежанци
България е предоставила временна закрила на общо 201 794 бежанци, показват данните към края на миналата година, публикувани в годишния доклад на Държавната агенция за бежанците. В стартиралия в началото на 2024 г. процес на пререгистрация за временна закрила такъв статут е даден на 44 400 чужденци.
През 2024 г. са получени общо 15 993 бр. запитвания за обратно приемане, поемане на отговорност и запитвания за информация от европейски държави по реда на Дъблинския регламент – с 27% по-малко в сравнение със същия период за 2023 г.
За посочения период трите държави, изпратили най-много искания за обратно приемане на бежанци и поемане на отговорност към България, са Германия (общо 5 918 бр.), Австрия (903 бр.) като за пръв път втората държава, изпратила най-много запитвания към България е Словения – 1 262 искания за обратно приемане основно за граждани на Мароко, чиито молби са отхвърлени като явно неоснователни, но са напуснали териториалните поделения преди влизането в сила на постановените решения, пише в годишния доклад на Държавната агенция за бежанците.
През 2024 г. се наблюдава 46% спад в броя на подадените молби за международна закрила. Най-голям процент от молбите за закрила през отчетния период са подадени от граждани на Сирия, Афганистан и Мароко. През 2024 г. са издадени общо 16 831 решения по молби за международна закрила. Решенията за отказ от предоставяне на закрила (3 140) са най-големият брой решения за отказ от 2017 г. насам.
Издадени са 57 решения за отнемане на предоставена международна закрила.
Според Европейската система за информация и разрешаване на пътуванията (ETIAS) през първите седем месеца за 2024 г. се наблюдава променяща се миграционна обстановка в ЕС. Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex, е отчела значително намаляване на незаконните преминавания на границите на ЕС.
През посочения период броят на засечените пресичания е намалял с 36% в сравнение със същия период на 2023 г. Този спад е особено изразен в две ключови области: Маршрутът на Западните Балкани отбелязва спад от 75%, а Централносредиземноморският маршрут претърпява спад от 64%, въпреки че остава най-активният път към ЕС.
В същото време други маршрути са претърпели увеличения на пресичанията на границите на ЕС: Така например Западноафриканският маршрут, водещ до Канарските острови е отбелязал увеличение от 154% с над 21 600 пристигания. Маршрутът от Източното Средиземноморие е вторият най-активно използван с пристигания с 57% до почти 29 700.
Източните сухопътни граници също са отбелязали значително увеличение от 195% до около 9 500 пристигания на бежанци. Маршрутът на Ламанша през първите седем месеца на 2024 г. показал 22% увеличение, достигайки 33 183 регистрирани пристигания. Тези цифри подчертават променливия характер на миграционните модели, съответно според ETIAS, хората, които искат да влязат в ЕС, се адаптират към променящите се обстоятелства и граничния контрол. Въпреки отчитането на намаление на незаконните преминавания през първото полугодие за 2024 г., според данни на Евростат броят на хората под временна закрила достига нови високи нива.
Приблизително 4,3 милиона граждани на държави извън ЕС, напуснали Украйна, са получили статут на временна закрила.
