Без Европа и Украйна на преговорите
Противниците на Русия трябва да са наясно, че търпението й свършва
Сергей Караганов*
След президентските избори в САЩ зазвучаха гласове за възможността да се намери компромис в решаването на конфликта в Украйна. И в руските медии оживено се обсъждат различни варианти. Администрацията на Тръмп в момента няма никакви сериозни причини да се споразумява с Русия на нейните условия. Войната икономически е изгодна на САЩ, тъй като им позволява с удвоени усилия да грабят съюзниците си, да обновяват ВПК, да натрапват интересите си чрез системни санкции срещу десетки страни по цял свят. И разбира се, да продължат да нанасят вреди на Русия с цел да я изтощят.
Нека се поставим на мястото на Тръмп – американски националист с елементи на традиционно месианство, но без глобалистко-либерален екстаз от последните три-четири десетилетия и дълбокото потапяне на Байдън в украинските корупционни схеми. Този условен Тръмп може да бъде привлечен към споразумения, удовлетворяващи Москва, само по три начина. Първо: опасността от Афганистан-2, пълен разгром и бягство на киевския режим и демонстративен провал на Запада, начело с Америка. Второ – изтегляне на Русия от съюза с Китай. И трето – опасност от прехвърляне на бойните действия на територията на САЩ и на жизненоважни за тях райони, където може да загинат много американци, да бъдат поразени военни бази.
Пълен разгром е необходим, но без силно и активно използване на фактора на ядрената заплаха, който би имал крайно висока цена. Да се рискува стратегическото партньорство с Китай, е безумно и контрапродуктивно. Сегашният европейски елит остро се нуждае от война. Вече над десетилетия там продължават да сипят огън и жупел срещу Русия, обявиха я за враг и главен инструмент за легитимацията и запазването на властта. Наред с това в Европа почвата за „стратегически паразитизъм“ – липса на страх от войната, се оказа много по-благодатна, отколкото в САЩ. Европейците не искат, а вече и не могат да мислят какво може да означава за тях войната.
В Русия от съветски времена вследствие на опита от работа с политици като Дьо Гол, Митеран, Бранд, Шрьодер и други подобни, се е наложило впечатлението, че главни подстрекатели на конфронтация, на политика на милитаризация са американците. Това не е съвсем така, а сега въобще не е така. Именно Чърчил, когато му беше изгодно, въвличаше САЩ в студената война. Тъкмо европейските стратези, а не американците, бяха инициатори на ракетната криза през 70-те години. Много примери може да се изброят.
Днес представителите на европейския елит са основни спонсори на киевската хунта. Забравили за историческия факт, че именно техните предшественици разпалиха две световни войни и сега тласкат Европа и света към трета. Те изпращат украинците на сигурна гибел като пушечно месо и вече подготвят следваща партида – източноевропейците от редица балкански страни, Румъния и Полша. Пристъпиха към създаване на мобилни бази, където обучават контингенти от потенциални наемници. Те ще се опитат да продължат войната не само до „последния украинец“, но и до „последния източноевропеец“.
Натовската и брюкселската антируска пропаганда вече надмина хитлеристката. Натрапва се тоталитарна либерална идеология, забравят се дори козметични демократични принципи. Последният пример са анулираните избори в Румъния, спечелени от нежелан от Брюксел кандидат. Ясно е, че избраниците на европейския елит готвят своето население за война. Определят се дори дати, когато смятат, че това ще стане реалност. Възникват въпроси: как да бъдат озаптени обезумелите, да бъде спряно стремглавото спускане към трета световна.
Разговорите за компромис и примирие се въртят около замразяване на бойните действия по сегашната линия на фронта. Това ще даде възможност да бъдат превъоръжени останалите живи украинци и редиците им да бъдат попълнени с контингенти от други страни. Така те ще бъдат готови за нови битки и на Русия ще й се наложи да воюва отново, при това от по-неизгодни позиции. Налага се да допуснем и такъв вариант, който ще се смята за победа на Запада. Така ще бъде възприета в цял свят и дори от доста хора в Русия. Има много инструменти, с които би могло да се избегнат тези сценарии. Ще изброим най-важните.
Първо, най-после трябва да заявим очевидното на себе си, на света и на противниците си: Европа е източник на всички големи беди за човечеството – две световни войни, геноцид, античовешки идеологии, колониализъм, расизъм, нацизъм и т. н. Метафората на известния довчерашен еврочиновник (Жозеп Борел) за Европа като „цъфтяща градина“ би звучала много по-реалистично, ако я сравним с поле, обрасло с жилави бурени, поникнали на наторената от стотици милиони жертви – убити, ограбени, поробени. А наоколо са руините на потиснати цивилизации и народи. Европа трябва да бъде наречена така, както заслужава. Тогава заплахата от употреба срещу нея на ядрено оръжие ще бъде по-убедителна и оправдана.
Второ, трябва да бъде озвучена още една очевидна истина – всяка война между Русия и НАТО/ЕС неизбежно ще придобие ядрен характер, ако НАТО не престане да воюва срещу нас в Украйна. Това е необходимо и за ограничаване на надпреварата във въоръжаването. Да се произвеждат огромни арсенали обикновени въоръжения, е безсмислено, ако се очаква страните и техните армии да бъдат пометени от ядрено оръжие.
Трето, нужно е Въоръжените сили на РФ още няколко месеца да настъпват и да унищожават врага. Наред с това – колкото по-скоро, толкова по-добре, Русия трябва да предупреди, че търпението й да жертва мъжете си за победата над тези престъпници вече свършва и ще обяви цената: за всеки убит руски войник ще загинат 1000 европейци, ако те не престанат да подкрепят своите управници, които водят война срещу нея.
На европейците трябва да се каже директно: вашите правителства ще направят от вас поредната порция пушечно месо и ако войната мине на ядрено равнище, ние няма да можем да пазим европейското население, както това правим в Украйна. Ще предупредим за ударите, както обеща Путин, но ядреното оръжие няма избирателен характер като обикновеното. Представителите на евроелита трябва да знаят: те ще станат първите цели на ядреното възмездие. Няма да могат да се укрият.
На американците трябва просто да се каже: ако продължават да хвърлят дърва в огъня на конфликта, ние ще преминем ядрения Рубикон и ще ударим по съюзниците им. Ако отговорът им бъде неядрен, нашият ще бъде ядрен по базите им в Европа и по света. Ако се решат на ядрен отговор, ще получат същия, но вече по тяхна територия.
Четвърто, Русия ще продължи военното си усилване и изкачването по стълбата на ядрената ескалация, ако САЩ и техните лакеи откажат да се договарят с Русия.
Пето, по различни канали трябва да уверим САЩ, че Москва не желае тяхното унижение и е готова да работи за достойно излизане от украинската катастрофа, в която Америка въвлече европейците. Главното е да бъде ясно, че Русия няма право да проявява нерешителност, защото залогът е нейната съдба.
Ако САЩ се отстранят, Украйна доста бързо ще бъде разгромена. Нейният Югоизток ще се присъедини към Русия. В централната и западната част на сегашната й територия трябва да бъде създадена демилитаризирана неутрална държава с безпилотна зона над нея, където ще могат да се съберат всички, които не искат да живеят в Русия и по руските закони. Така ще бъде постигнато и подписано примирие.
След това вече усилията ще се насочат към съвместно с дружеските страни от световното мнозинство решаване на проблемите, които стоят пред човечеството. Това се отнася и за американците, ако те застанат на страната на здравия разум. При това крайно необходимо е – макар и временно, Европа да бъде отместена, когато се вземат решения по проблемите на света. В момента тя е главна заплаха и сама за себе си, и за света.
На субконтинента може да бъде установен мир само когато за пореден път Европа бъде сложена на мястото й – както това е ставало вследствие на победите на Русия над Наполеон и Хитлер, когато стане факт смяната на поколенията на сегашния елит. Този път това трябва да стане в широк евроазиатски контекст, а не както досега, в тесен европейски.
(Със съкращения, globalaffairs.ru)
———–
*Авторът е доктор на историческите науки, почетен председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика. Статията представя основни моменти от обширен анализ и препоръки на научен колектив в сферата на външната политика на РФ.
