Без Русия мирът в Европа е невъзможен

След като Тръмп започна преговори с Москва, Европа трябва да прояви държавническа мъдрост и стратегическо мислене, а не рефлексна емоционална риторика и паника. Сега Европа е изложила слабостта си на показ, докато Тръмп разрушава до основи механизмите на западната помощ за Украйна. Америка официално се отказа от изключително скъпите и неуспешни опити за натовска експанзия на територията на Украйна. Задължението да се осигури на Киев връщане на принадлежащите му до 2014 г. земи е анулирано. САЩ няма да изпратят свои войски в Украйна и няма да задействат член 5-и от устава на НАТО, ако възникне опасност за намиращи се там западни „миротворци“.

В Европа сега чакат плащане на сметките за защита и възстановяване на Украйна, а Америка иска да си върне поне част от 175-те млрд. долара, които е похарчила за този въоръжен конфликт. Затова тя предложи на Киев сделка, която да й даде право на собственост върху украинските редки метали. На Европа дори няма да й позволят да има решаваща дума в американската сделка по прекратяване на военните действия. Европейските лидери не можаха да съгласуват обща позиция на спешно свиканата от тях среща в Париж след шока, в който изпаднаха на Мюнхенската конференция.

За гилдията на европейските коментатори, които симпатизират на Украйна, това бе истински кошмар. Заедно с мнозинството европейски лидери в продължение на три години те игнорираха или въобще отричаха факта, че Западът не е в състояние да победи Русия. На всеки следващ етап от ескалацията те се опитваха „още веднъж“ да завъртят колелото на рулетката с надеждата да отслабят Русия.

Те системно отхвърлят доказателствата за военния упадък на Украйна и продължават да настояват за увеличаване на помощта. По-рано подкрепата на Запада за Украйна се изразяваше с едно изречение: „Ще бъдем с Украйна толкова, колкото е необходимо“. През 2024 г. смениха дежурната фраза: „Украйна необратимо излезе на пътя към НАТО и ние сме длъжни да й осигурим възможно най-силната позиция на бъдещи преговори“. Днес – вече 2025 г., се появи трета версия: „Никакви преговори за Украйна без Украйна“ и „мир чрез сила“.

Какво се крие зад последния лозунг? Полският външен министър Радослав Сикорски нарича конфликта „класическа колониална война“, която може да продължи още 10 години. Привържениците на такава твърда линия биха предпочели Украйна да се превърне в държава от типа на Сирия – само и само Русия да не победи. Те обаче не се интересуват от цената, която украинският народ ще трябва да заплати. За тези непримирими противници на компромиса наистина е кошмарен сценарият: Европа предизвиква въоръжен конфликт, в който не може да победи, Украйна търпи поражение, това отваря кутията на Пандора точно в момента, когато Америка се отказва от задълженията си в сферата на сигурността. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте и Зеленски призовават за бързо увеличаване на военните разходи и твърдят, че европейският БВР е 10 пъти по-голям от руския и в кратки срокове може да бъде трансформиран в ефективна боеготовна военна сила. Но те пренебрегват някои основополагащи факти. Съотношението на силите е променено в полза на Русия. Украйна няма достатъчно хора за армията. Литовският военен министър отбелязва, че днес руската армия е три пъти по-многобройна, отколкото през февруари 2022 г. Зеленски заяви, че скоро тя ще се увеличи с още 150 хиляди военнослужещи. Същевременно Европа не е в състояние своевременно да увеличава производството на военна продукция. Русия я изпреварва по обем на това производство.

Според независими анализатори водещите европейски армии са в плачевно състояние, нямат достатъчно не само подготвени войници, но също и военна техника и въоръжения, голяма част от които Европа предаде на Украйна. Изграждането на европейска армия без американска подкрепа и ръководство е безпрецедентно предизвикателство, за да се отговори, за което ще е нужно десетилетие. Дълбоките разногласия между европейските лидери по изпращането на „миротворци“ в Украйна разкриват още един сериозен проблем. Европа умее да говори, но не умее да действа. При липсата на „мускулна сила“ и без единен план тя не може да влезе в бой с Русия. Тя има нужда да преговаря.

Западът пусна в ход всички средства, за да изолира Русия – от оръжейните доставки, до санкциите и дипломацията. Има доста убедителни свидетелства за това, че икономическите проблеми на Русия през 2025 г. няма да бъдат така сериозни, че да я отслабят във военно отношение. Същевременно редица влиятелни личности в Европа неуморно повтарят изтъркани щампи, с които „обясняват“ защо военните действия трябва да продължат.

Една от тези щампи се отнася до руските загуби на жива сила. Пуска се изсмуканият от пръсти слух, че те отивали към един милион. Подобно твърдение трябва да послужи в полза на „аргумента“, че Украйна има сили още да се сражава. Същите гласове обаче мълчат за украинските загуби, които са чудовищни. Ако режимът не успее да мобилизира младите хора на възраст от 18 до 24 години, фронтът ще рухне. А сега, когато е сложено началото на руско-американските дипломатически стъпки за решаване на конфликта, още повече намалява вероятността младежите да се явят, за да бъдат изпратени да загиват в боеве, които може скоро да свършат.

Втората щампа също звучи вълнуващо: на Русия в никакъв случай не трябва да се вярва. „Умиротворяването“ ще я въодушеви за нова имперска експанзия. Между твърденията за руските загуби и постоянната експанзия има явно противоречие. Ако Русия наистина бе сериозно отслабена, как може да мисли да напада страните от НАТО? Въпреки липсата на логика в Европа продължават да твърдят, че Русия вървяла едновременно към „краха на режима“, както това е било през 1917 г., и била готова да мине „като валяк“ през Европа, както мина нацистка Германия. Онези, които плашат с нападение на Русия срещу Прибалтика, забравят, че руското общество като цяло иска мир, но поддържа военните действия в Украйна. Гръмките радикални милитаристки гласове – доколкото ги има в Русия, не отразяват настроенията нито на елита, нито на обществото. Народът не подкрепя безкрайната териториална експанзия. Всъщност приказките за неутолимата жажда на Русия за имперска слава са натрапени отвън западни фантазии. В самата Русия хората гледат на конфликта като на отбранителна война срещу разширяването на НАТО и приближаването му към руските граници.

По всичко изглежда, че завоят, който Тръмп направи към разрешаване на конфликта, е резултат от опасността, която създават заблужденията на безкомпромисните радикали, и от победата на здравия разум. Новият подход се основава на „признанието на суровата действителност за съотношението на силите“, заяви новият шеф на Пентагона Пит Хегсет. Сега европейските лидери трябва трезво и благоразумно да се приспособят към новите реалности. Безкомпромисните европейски политици, които настояват за продължаване на военните действия без американска подкрепа, предлагат твърде скъпа рецепта, усилваща рисковете и отслабваща сигурността в Европа. Всъщност на европейските данъкоплатци се предлага да плащат високи сметки, да затягат още коланите, да правят жестоки икономии, докато държавите им преживяват силна рецесия.

Смелите изявления на Тръмп и риториката на следващите твърда линия не трябва да отвличат Европа от най-важното. Нужен е сложен и комплексен договор, гарантиращ мира в Украйна и Европа. Необходимо е сериозно преосмисляне на това как Европа може да постигне траен мир на континента. Европа може и е длъжна да се безпокои по повод сигналите, които й изпраща Вашингтон, защото те рушат основите на  сегашното мислене в сферата на сигурността. На Европа много са й нужни държавническа мъдрост и стратегическо мислене, а не рефлексна емоционална риторика и паника. При извършването на принципиален преход към стратегическа автономия, Европа трябва да преразгледа отношенията си с редица страни, включително с Русия. Тя трябва да признае, че траен мир на континента без участието на Русия е невъзможен.

Наистина, формиране на сдържащ отбранителен потенциал е нужно. При това трябва да се помни, че най-голямото постижение на Евросъюза е 80-годишният период на мир и благоденствие на континента. Именно такава трябва да бъде траекторията на движение. Колкото по-бързо бъде прекратен конфликтът, толкова по-скоро парите на данъкоплатците може да бъдат вложени във възстановяването на Украйна и в присъединяването й към Евросъюза. Когато се стигне до преговори, европейските лидери трябва да говорят за света – такъв, какъвто е, а не какъвто им се иска да бъде. На мнозина изявленията на Тръмп, Ванс, Хегсет и много други може да се възприемат като горчива таблетка, която трябва да се глътне. За Европа обаче това е неизбежно лекарство, което тя отдавна трябваше да глътне.

Матю Блекбърн*

————-

*Авторът е експерт в Норвежкия институт за международни отношения, работи в отдела за Русия, Азия и световна търговия, занимава се с изследвания по ирано-руско-китайското сътрудничество