Без САЩ, НАТО вероятно ще спре да съществува
Европа е изправена пред голямо военно предизвикателство, тъй като между стратегическите цели на САЩ и техните европейски съюзници се разтвори дълбока пропаст поради очевидния стремеж на администрацията на Тръмп да се оттегли от конфликта в Украйна и да прекрати косвеното противопоставяне между НАТО и Русия.
С изключение на десните правителства на Унгария и Грузия, европейските столици реагираха с единодушно осъждане на промяната в курса на Вашингтон по отношение на конфликта между Русия и Украйна.
Изглежда че проукраинските правителства в Европа са твърдо решени да попречат на Тръмп да окаже натиск върху Киев и да го накара да подпише мирно споразумение, включващо отстъпки в полза на Москва, или дори да осуети напълно плановете му.
Европейските лидери не само осъдиха основните елементи на новата външна политика на Вашингтон, особено по отношение на Украйна, но и сериозно обмислят създаването на собствен надежден и независим военен потенциал на Европейския съюз.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи план за „превъоръжаване на Европа“ чрез увеличаване на разходите за отбрана на ЕС до 840 милиарда долара. Според този сценарий, годишните военни разходи на ЕС почти ще се изравнят с тези на Вашингтон. А ако се брои и Великобритания, която не е част от ЕС, разликата ще намалее още повече.
Елитите на НАТО се надпреварват да се поздравяват взаимно за това, че повечето страни членки вече са изпълнили изискването за военни разходи от 2% от БВП.
Дори и тази скромна цел обаче, беше постигната едва през 2024, след почти две десетилетия празни обещания. Освен това, въпреки нарастващото напрежение с Русия, почти половината от членовете на алианса все още не съумяват да покрият това изискване.
Разликата между доста скромното ниво от 2% и невероятно амбициозната цел на фон дер Лайен да похарчи цели 840 милиарда долара е огромна.
И накрая, такова рязко увеличение на военните разходи едва ли ще бъде одобрено от обикновените европейски избиратели. Осигурявайки основните отбранителни нужди на съюзниците от НАТО в продължение на десетилетия, Съединените щати на практика субсидираха щедрите „държави на всеобщото благоденствие” в Европа.
Какво ще се случи обаче, ако тези субсидии изчезнат и членовете на ЕС бъдат принудени да плащат за собствената си отбрана или по-точно за своите военни и геостратегически амбиции?
Възможно е политическите елити в страните от ЕС наистина да планират да увеличат военните разходи против волята на обществото – включително чрез намаляване на социалните разходи или рязко увеличаване на държавните заеми.
Проблемът с ядрените оръжия
Друго важно съображение, което неизменно слагаше кръст на предишните плахи европейски опити за осъществяване на независима външна политика, е почти пълната зависимост от Съединените щати по отношение на разширенота ядрено възпиране
Скромните британски и френски ядрени арсенали може да са достатъчни за първично възпиране, т.е. за предотвратяване на пряка атака срещу всяка европейска страна. Не е сигурно обаче, че те ще послужат като разширен сдържащ фактор и надеждно ще предотвратят евентуална атака срещу неядрени демокрации в Европа.
Дори когато Великобритания все още беше член на ЕС, този въпрос пораждаше сериозни вътрешни съмнения. А когато британите гласуваха за Брекзит и напуснаха Съюза, съмненията се засилиха още повече.
Сега обаче съществува усещане, че се е появило ново мислене по ядрения въпрос. Президентът Еманюел Макрон изрази готовността си да обмисли варианта Франция да предостави ядрения си чадър на своите съседи. Дори това да не елиминира напълно дългогодишната зависимост на демократична Европа от огромния стратегически арсенал на САЩ, то ще я отслаби значително. Само времето обаче ще покаже, дали сегашните приказки имат реална тежест.
Ще обяви ли Европа военна независимост от САЩ?
И накрая, европейската общественост и нейните политически лидери трябва да се запитат, нима е необходимо толкова значително увеличение на военните разходи и доколко това въобще е разумно, само защото европейците са решили да бъдат по-независими от Съединените щати?
Признаването на факта, че жизненоважните интереси на Европа и САЩ не съвпадат е много закъсняло. Би било добре раздялата да стане спокойно и да не се превръща в бурно и болезнено скъсване, изпълнено с гняв и злоба.
Така или иначе, европейските лидери ще трябва да решат, дали възнамеряват да продължат безкомпромисно войнствения си курс срещу Русия. Опитите всеки, който не ти харесва, да бъде сравняван с Хитлер, от десетилетия насам тровеха политиката както на САЩ, така и на Европа. В резултат от това нашият подход към световните дела се превърна в токсична смес от параноя и кръстоносни походи в защита на „моралните ценности”. И ако независима Европа продължи по този път, резултатите със сигурност ще се окажат изключително неприятни.
Вървейки по него, „демократична Европа” ще става все по-малко демократична, докато не се превърне във въоръжен до зъби лагер, очакващ неизбежната война с Русия, която ще разглежда единствено като обновена версия на нацистка Германия. В най-лошия случай Европа най-накрая ще изпадне в състояние на пълна параноя и самосбъдващото се пророчество за опустошителна война с Москва наистина ще стане факт.
Има обаче и друг вариант – ако демократична Европа преодолее манията си и спре да гледа на днешна Русия просто като на съвременна реинкарнация на Третия Райх. Този по-рационален подход ще позволи на ЕС да следва нова външна политика – независима от САЩ и решително неконфликтна. Такава отбранителна политика би изисквала само умерено увеличение на военните разходи, за да се запълнят пропуските в способностите и да се координират по-добре националните въоръжени сили на страните членки.
По-важното е, че ЕС може да се превърне в център на творческа дипломация за посредничество и разрешаване на конфликти, а не във войнствен играч, който само изостря напрежението и глобалните разделения.
*Авторът е вицепрезидент по въпросите на отбраната и външната политика на Института „Катон” във Вашингтон и автор на 15 книги, анализатор на 19Fortyive
