БРИКС гради новия свят
Позволявам си да използвам глагола „градя“, защото съкращението BRIKS звучи като английската дума „тухли“ (мн. ч.). А с тухли обикновено се гради, докато с динамит се разрушава…
От началото на тази година на абревиатурата БРИКС стана малко тясно поради простия факт, че организацията на петте държави – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, прибави през изминалата 2024 г. четири нови члена, а от началото на тази – и още 9 партньорски нации. Сега съюзът включва половината от световното население и 41% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), с водещи производители на петрол, газ, зърнени храни, месо и минерали.
Едва ли е нужно да умуваме какво говорят тези числа.
„Присъединяването към механизма за сътрудничество на БРИКС има изключително стратегическо значение както за икономиката, така и за външната търговия на Индонезия“, заяви наскоро в интервю за „Синхуа“ Александер Майкъл Джаяди, учен от Изследователския център за партньорство Индонезия – Китай. Тази формулировка много успешно може да се приложи и за останалите тринайсет страни, които се присъединиха към организацията буквално за броени месеци.
И забележете – почти всички нови държави – членки на БРИКС, са страни от Глобалния юг, от континенти, в които до неотдавна властваше необезпокояван Чичо Сам, неговите верни проксита и естествено – Негово величество доларът.
Повече от очевидно е, че геополитическият пейзаж на планетата претърпява огромни метаморфози и светът спокойно може да каже „довиждане“ на случайно появилата се преди около осем десетилетия властова пирамида, ръководена от Града на Хълма – поетичното описание на Вашингтон.
Защо казвам случайно? Ами защото гръмко рекламираните като победители антифашисти, Съединените щати се окичиха с въпросните лаврови венци в резултат от драматичната Втора световна война, без дори да има и една счупена керемида в Америка. И в добавка – около триста хиляди жертви на фона на над 80-те милиона убити – мъже, жени, деца, през годините на този световен конфликт.
Та само съседна нам, неголяма Югославия дава над два милиона жертви, Съветска Русия – над 22милиона, Китай – около 30 милиона.
Да не говорим за „черния бизнес“ на САЩ в тези години, когато американската пшеница и американските оръжия се продаваха само срещу злато и скъпоценни камъни (никакви презрени парични знаци!), и това от своя страна позволи на Вашингтон да преодолее едва в края на Втората световна война икономическите си недъзи от т.нар. Велика депресия от 1929 г.
А днес БРИКС дава възможности за сътрудничество в Глобалния юг, за самостоятелно разгръщане на развиващите се икономики без обвързване с политически или икономически условия, сочи пътищата за изкореняване на бедността и справяне с климатичните промени. И още за много неща.
