Британският „Телеграф“ прогнозира “гръцки” сценарии за България, ако приемем еврото
Както Гърция показа преди 15 години, бързото вкарване на една страна в еврозоната, преди да е готова, може да доведе до срив на цялата валута. Еврото оцеля след гръцката криза – но това не означава непременно, че ще оцелее и след България
Инфлацията на България беше двуцифрена само преди няколко години. През последните две години имаше седем избори. Корупцията е ендемична и има малко големи индустрии. България едва ли е нечия представа за стабилна икономика. Но това няма никакво значение. Европейската централна банка (ЕЦБ) има страхотна идея. Нека обединим валутата й с тази на Германия, Белгия и Франция. Какво би могло да се обърка?
Доста неща. Както Гърция показа преди 15 години, бързото вкарване на една страна в еврозоната, преди да е готова, може да доведе до срив на цялата валута. Еврото оцеля след гръцката криза – но това не означава непременно, че ще оцелее и след България.
Това със сигурност бележи още една голяма крачка напред за еврото. В сряда и Брюксел, и ЕЦБ потвърдиха, че България най-накрая е изпълнила всички критерии за присъединяване към еврото. Официалното решение се очаква през юли, а замяната на лева ще се състои на 1 януари догодина.
Можем да очакваме премислена реч от Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, за това как се разширява европейското семейство. Ще има някои големи твърдения от Кристин Лагард, президентът на ЕЦБ (ако приемем, че тя не е напуснала, за да управлява Световния икономически форум в Давос вместо ЕЦБ) за това как еврото най-накрая ще заеме мястото си на световната сцена. И ще има и фойерверки, тъй като старата валута е тихо заровена и новите банкноти и монети са въведени.
Разбира се, на едно ниво това ще бъде победа за единната валута. България ще бъде 21-вата нация, която ще приеме еврото, а фактът, че нови страни продължават да се присъединяват, със сигурност е знак за нейната сила, дори ако наистина успешните икономики в Централна Европа, като бързо развиващата се Полша, не проявяват абсолютно никакъв интерес да имат нищо общо с нея. И първоначално това няма да доведе до огромна разлика за икономиката. Левът вече е обвързан с еврото чрез валутен борд, което означава, че нито може да се оскъпи, нито да обезцени.
Проблемът е, че е много трудно да се види как България може да се разглежда като част от зона на единна валута с Германия и Франция. Един от проблемите е, че много от избирателите в България изглежда не искат много въвеждане на еврото. Миналия уикенд в София имаше протест срещу решението, а независимият президент на страната Румен Радев вече предложи референдум по въпроса – искане, критикувано от правителството като „саботаж“.
Може да се надявате на малко по-единен консенсус по толкова важен въпрос, колкото приемането на нова валута. И все пак, като оставим настрана този момент, това е фундаменталната икономика, която е по-притеснителна.
Като начало, България е една от най-бедните страни в ЕС, с БВП на глава от населението от 15 800 долара по данни на Световната банка, в сравнение с 54 000 долара в Германия и 44 000 долара във Франция. Разликата не е малка, меко казано. Тя непрекъснато пропуска инфлационните си цели, като процентът достигна 16 % през 2022 г. И горчиво разделeние в политиката, със смущаваща поредица от избори, след като имаше осем премиери от 2020 г. насам, ако включим и служебните правителства.
Още по-лошото е, че не е като България дори да има добра история да връща задължения към кредиторите си. През по-голямата част от следвоенния период е част от съветския блок, но преди това не е плащала задълженията си през 1915 и 1932 г. Вярно е, че това е по-добре от Гърция, която просрочи дълговете си шест пъти през последните няколкостотин години, но през голяма част от 19 век България е била част от Османската империя, която също не е била известна и с финансовата си стабилност.
Изминаха 15 години от избухването на гръцката финансова криза, разтърсвайки еврозоната, която продължи достатъчно дълго, за да бъдат забравени повечето от основните й уроци. Имаше множество причини, но основната беше влизането на Гърция в еврозоната, преди да бъде готова и преди икономиката й да се слее с по-развитите й съседи, насърчавайки политиците да вземат заеми безразсъдно.
В крайна сметка цялата картонена кула се срина, заплашвайки стабилността на банковата система в целия континент. Това предизвика каскадна поредица от кризи, които застигнаха Италия, Испания, Португалия и Ирландия, като бяха необходими години, за да се възстановят от тях и принуди ЕЦБ да инициира спасителен заем, за който всички предполагаха, че е изключен от договорите.
Реално България е Гърция на ролкови кънки. Разбира се, еврозоната успя да се възстанови от гръцката криза и се върна на по-твърда финансова основа. Но това беше дълъг труден удар, десетилетие беше загубено, а Гърция претърпя най-тежкия срив в производството на всяка развита нация от Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Еврозоната може да извади късмет и България може безпроблемно да се интегрира в по-широката европейска финансова система.
Истината е, че влизането на България в еврозоната крие много голям риск и е решение, което е взето по чисто политически причини. То може да се окаже, че ще разбие системата отново – и лидерите в еврозоната ще трябва да обвиняват само себе си.
Превод: “Гласове”, заглавието е на ЗЕМЯ
