БСП: Празнината след Стефан Данаилов се чувства всеки ден, наследството му задължава
Днес се навършват 5 години, откакто си казахме последно сбогом със Стефан Данаилов. Празнината след него все още се чувства всеки ден, а културното му и политическо наследство задължава.
Ламбо беше от незаобиколимите хора. Човек с ярко присъствие, непоклатим дух и светла душевност. Той беше символ на едно различно усещане за света. Успяваше да събира хората, да ги накара да работят заедно и да заровят всички различия. С това още приживе той се превърна в символ.
Историята на БСП по време на прехода няма как да бъде разказана без да се спомене за Стефан Данаилов. Той остана верен на идеите си, никога не ги предаде, защото духът му беше силен и непреклонен. Във всеки ключов момент за левицата Ламбо имаше своето участие, своето мнение, което успяваше да наложи със силата на авторитета си. Спомнете си само в колко случаи той се превръщаше в глас на разума, в човека, който събираше отново и отново цялата партия, защото ни напомняше каква е голямата цел, а не дребните различия. Банално е да се каже, но днес имаме крещяща нужда от хора като него – самоотвержени, отдадени и идейни.
Стефан Данаилов остави своята следа и в управлението на страната. Единствено по негово време, като културен министър, бюджетът за култура мина 1 процент от БВП – нещо, което днес ни изглежда недостижимо. Но при него нещата се случваха. Защото той си остана нашия Ламбо – любимецът на цялата страна, чийто дух продължава да се усеща, защото хора като него са безсмъртни.
