Честит 24 май! Да пребъде делото на светите братя, нашата азбука и славянската духовност!
На 24 май отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност
Честит празник, българи!
На 24 май честваме най-светлия празник в българския календар – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Днес е денят за най-голяма гордост, единственият който ни обединява.
На този ден се отдава почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост.
През 855 г. Кирил и Методий създали глаголицата във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството сред славяноезичните народи.
Техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий продължили делото им. Те получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище “Св. св. Кирил и Методий” по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
Денят на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука бил отбелязван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, но за първи път е бил честван като национален Ден на просветата през 1851 година.
Празникът на буквите е специална дата за всички нас. И без значение къде се намира човек трябва да пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този светъл майски ден.
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий – през 810г., а брат му Кирил – през 827г. В наши дни са запазени сведения само за по-важни събития в живота им. Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.
Поради ранната кончина на Лъв, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – висш държавник на Византийската империя. С годините двамата братя се образовали и изградили авторитет на уважавани и начетени личности. Кирил станал преподавател в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен в манастира Полихрон.
Около 855 година Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър свидетелства за това. С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език.
Кирил починал в Италия на 14 февруари 896 година и е погребан в базиликата „Св.Климент” в Рим. След смъртта на брат си Методий продължил да разпространява славянската писменост до последния си дъх на 6 април 885 година.
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Така били създадени Охридската и Преславската книжовни школи. В резултат на просветната и книжовната дейност на учениците на Кирил и Методий, България станала основен център на славянската писменост.
Думата “азбука” произлиза от имената на първите две букви от глаголицата – азъ и боукы.
Глаголицата е азбуката, която била създадена от двамата братя. Техните ученици създали по-лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на Кирил. Около 10 % от държавите на планетата днес пишат на кирилица. Глаголицата представлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език.
Кирилицата била създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската реч.
Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица – светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.
Върви, народе възродени!
“Върви, народе възродени” е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.
Стихотворението “Върви, народе възродени” е преведено на 21 езика.
