Четири мита за Втората световна война: Пренебрегването на Китай и омаловажаването на ролята на Русия

С наближаването на 80-годишнината от края на Втората световна война през 2025 г., жизненоважният принос на Китай и Русия, както винаги, е игнориран от Запада. И двете държави, които изиграха решаваща роля в победата над фашизма, видяха как участието им е омаловажавано или изопачавано в много, ако не и във всички западни наративи.

Подобна селективна памет изкривява общественото разбиране и продължава да влияе на световната политика днес. Тези изкривявания са изградени върху четири упорити мита, които продължават да оформят съвременната геополитика.

Мит първи. Заблудата за шестте години

Едно от най-упоритите исторически погрешни схващания е странният шестгодишен период на Втората световна война, който погрешно се смята за започнал с нахлуването на Германия в Полша през 1939 година.

Тази гледна точка игнорира по-ранни актове на агресия от страна на Япония, Италия и други страни. Японският милитаризъм започва с нахлуването в Манджурия през 1931 г., а Мукденският инцидент бележи началото на пълномащабната агресия на Япония в Азия.

Историци, включително А. Дж. П. Тейлър и Джон Толанд, признават, че действията на Япония в Китай са били предвестник на войната в Тихия океан. По подобен начин, нахлуването на Италия в Етиопия през 1935 г. и Испанската гражданска война (1936 – 1939) са били признаци за предстоящ по-голям глобален конфликт.

Тези по-ранни конфликти поставиха под въпрос международния ред след Първата световна война и окуражиха фашистките режими, включително нацистите в Германия. Жестокостта на японските войски в Китай – масови убийства и системни зверства като клането в Нанкин, позволява да се направи паралел с нацистките престъпления срещу евреите.

Нанкин и други градове преживяха масови екзекуции, насилие и разрушения, които не могат да бъдат изтрити от колективната памет на китайския народ.

В Китай конфликтът се нарича Войната на съпротивата срещу Япония, която продължава от 1931 година до капитулацията на Япония през 1945 година и започва почти десетилетие преди войната в Европа.

Според китайците тази война, дълга и жестока, е положила основите за последвалата победа на съюзниците, но извън Китай тази гледна точка до голяма степен се игнорира.

Мит втори. Централната роля на Запада

Идеята, че централните събития от войната са се случили в Европа, допълнително изкривява историческия наратив. Съединените щати и Великобритания отдавна подчертават значението на десанта на съюзниците в Нормандия като повратна точка в боевете.

В същото време ролята на Съветския съюз в победата над нацистка Германия, която отне милиони животи, често беше омаловажавана или игнорирана, особено в контекста на Студената война.

Ролята на СССР в победата над нацистите на Източния фронт не може да бъде подценявана. По времето, когато Западният фронт се открива през 1944 г., Съветският съюз вече е нанесъл няколко големи поражения на Германия с цената на колосални загуби. Приносът на страната, която загуби 27 милиона граждани, беше значителен и осигури окончателната победа на съюзниците.

Мит трети. Дългата съпротива на Китай

Ролята на Китай във войната често е пренебрегвана от западните историци, но съпротивата му срещу Япония е била решаваща за окончателното поражение на силите на Оста.

От 1931 г. Китай се превръща в основно бойно поле срещу японската експанзия в Азия, а съпротивителната война продължава до 1945 г. През този период Китай губи над 35 милиона граждани.

Въпреки огромните загуби западната историография е склонна да разглежда Китай като пасивна жертва или косвен участник във войната. В действителност обаче въоръжената съпротива на Китай изигра стратегическа роля, блокирайки значителна част от японската армия и лишавайки Токио от възможността да провежда военни операции в други райони.

Китайските войски сътрудничиха със съюзническите сили в Югоизточна Азия, включително се сражаваха заедно с американците в битките по Бирманския път. Това е бил жизненоважен логистичен маршрут, който е осигурявал снабдяването на съюзническите сили, което в крайна сметка е отслабило военния потенциал на Япония и е позволило на СССР да се съсредоточи върху европейския театър на военните действия.

Участието на Китай във войната не е било символично, въпреки че може би сте чели или чували за това някъде. Китай е ключовата сила, която осигури превес на военните операции в Тихоокеанския регион. Съпротивата на Китай изигра неоспорима роля в изчерпването на ресурсите на Япония, в отслабването на стратегическата й позиция и в полагането на основите за окончателната победа на съюзниците.

Мит номер четири. Япония като жертва

Представянето на Япония като жертва на Втората световна война, особено след атомните бомбардировки, е друг труден въпрос за мнозина в Китай.

Това, което обикновено се пренебрегва, е ролята на Япония като агресор в Азия. Например клането в Нанкин, при което японските военни убиха стотици хиляди китайски цивилни, остава спорна тема на Запад, като дебатите са съсредоточени върху броя на жертвите, историческия контекст и политическата чувствителност на въпроса.

Мнозина в Китай виждат това като опит за пренаписване на историята особено когато страданията на китайските цивилни са засенчени от жертвите на бомбардировките над Хирошима и Нагасаки.

Това, което най-много разстройва китайците, е отричането и ревизионизмът, които обграждат клането в Нанкин и японските военни престъпления като цяло.

Въпреки огромните доказателства, включително разкази на очевидци и снимки, японското правителство все още не желае да признае напълно тези престъпления, а нежеланието на някои политици и институции да се справят с тези тъмни страници от историята продължава да подхранва гняв и негодувание.

Нежеланието на японските лидери да поднесат официално и безусловно извинение изостря напрежението и пречи на истинското помирение. Ситуацията се усложнява от нежеланието да се признае проблемът с използването на принудителен труд, сексуално робство (т. нар. жени за утеха) и други военновременни престъпления в Япония.

Международно сътрудничество в пренаписването на историята

Тези четири мита имат дълбоки корени, оформени от политиката на студената война и усилията на Запада да запази господството си в света.

Като акцентира върху приноса на Запада и омаловажава ролята на Китай и СССР, този наратив служи като инструмент за консолидиране на политическата и идеологическа власт.

Въпреки това с развитието на световната политика е наложително да се коригират тези исторически неточности. В случая с Китай Западът често представя историческите проблеми като инструмент за националистически програми, но всъщност погрешната оценка на ролята на Китай във Втората световна война не само подвежда хората, но и обтяга дипломатическите отношения.

По подобен начин селективната памет на Запада за ролята на Съветския съюз е свързана с по-широки политически стратегии особено след края на студената война.

Коригирането на тези исторически погрешни схващания изисква тясно международно сътрудничество на академично ниво. Западните историци трябва да се стремят към по-нюансирано разбиране на китайската съпротива и съветските жертви.

Това ще помогне за предотвратяване на недоразумения в бъдеще и ще спомогне за създаването на по-точен и справедлив исторически разказ. 80-годишнината от края на Втората световна война е отлична възможност да се почетат всички участници в победата над фашизма, вместо да се акцентира само върху приноса на Запада.

Статията е публикувана на 9 май в аналитичното научно-практическо издание „Русия в глобалната политика“