“Д” като Диктатура, “Б” като Бухалка
Днес единствената бариера за пълното завладяване на държавата – в конституционен смисъл и като лична политическа и гражданска позиция – е президентът Румен Радев!
За пореден път ерзац депутати тръгнаха да отнемат законови правомощия на легитимно и пряко избрания от народа държавен глава. Срамно натрапчив е опитът на парламентарното мнозинство да удря по президентската институция и нейните правомощия, които са в духа на Конституцията и традицията на демократичното устройство и европейските практики. Отново на мушката са специалните служби и правото на президента да утвърди (или да откаже да утвърди) номинациите за техни ръководителите.
А мотивите на вносителите противоречат дори на елементарната логика: така се избягвал блокажът на назначенията на шефове на ДАНС, НРС, ДАТО, на главния секретар на МВР… Много са се объркали нашите законотворци! Защото в служебната характеристика на президента не пише „пазител на гумен печат“ или „церемониалмайстор“, а още по-малко му е вменено задължение да е „съгласен за всичко с правителството“. Точно обратното! Още в средата на 90-те години Конституционният съд ясно отсъди, че българският президент има право да изразява политическа и гражданска позиция. А смисълът на съгласувателните процедури за назначения е част от фундаменталния демократичен принцип на разделението, баланса и взаимния коректив на властите!
Такъв баланс е особено необходим в ситуация като днешната, когато дефицитът на обществено доверие към управляващите е огромен. Когато правителството се ползва със 17% доверие, Народното събрание с 14%, а КС безпрецедентно касира част от изборните резултати. След 36 години демокрация осъмнахме с тежки дефицити в целия демократичен и изборен процес, с масов корпоративен, клиентелистки и купен вот. А някои от политиците, от чиято воля зависи животът на правителството и парламента, са санкционирани по Глобалния антикорупционен закон „Магнитски“ на новите ни покровители САЩ и Великобритания. Публична тайна е, че институциите са овладени и опитомени, превърнати са в бухалки срещу неудобните опоненти в политиката, бизнеса, медиите!
И при всички тези обстоятелства парламентарното мнозинство не приема, че държавният глава има не само правото, но и задължението да бъде коректив при назначенията в службите за сигурност. Служби, които са легалните пазители на държавата и от които зависят не само човешки съдби и човешки права, но и бъдещето и суверенитетът на България. Те вече са служби бухалки, които могат да унищожат репутацията и да отнемат свободата на опоненти, и обратното – да „изперат“ виновни, но „наши“ хора. Небалансираното решаване на кадровите въпроси в тези институции ще разруши и крехките остатъци от обществено доверие и е предпоставка за тежка корупция, еднолични решения, задкулисни зависимости. Ще станат параван за все повече откраднати избори и натиск по цялата вертикала на властта – от министрите и депутатите до кметовете и редовите чиновници. Еднолични назначения в службите, съчетани с подчинена прокуратура и зависими медии – това е характеристиката на Дълбоката държава.
Постепенно ни свариха като жаба на бавен огън и доживяхме момента, в който единствената бариера за пълното завладяване на държавата – в конституционен смисъл и като политическа и гражданска позиция, е президентът Румен Радев! Но Дълбоката държава явно е в паника, защото отново започна да залива държавния глава с всевъзможни компромати, заплахи и обиди. Тази компроматна кал се лее от години върху него, но тя не успя да го принизи до равнището на нейните автори, които през лятото на 2020 г. не се посвениха да използват срещу него прокурорско сплашване, което отпуши мащабни граждански протести. Поучени от този урок, днешните управляващи прибягват до дребнави номера като отнемането на служебния транспорт на президентската администрация и въпросното орязване на правомощия на държавния глава.
Но нека напомним на самозваните „демиурзи“, че през целия преход постоянно се повтаря един политически феномен – когато законите се пишат безпринципно и за конкретен човек, обикновено те се стоварват като гилотина върху идеолозите на интригата. Някога с точката за уседналостта искаха да попречат на Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент, но така го вкараха в реалната политика, той спечели парламентарни избори и стана министър председател.
Много са примерите, но едни от най-скандалните са прословутите промени в Конституцията от 2023 г., когато сглобката между Борисов – Пеевски и ПП – ДБ роди уродливото конституционно недоносче „домова книга“. Тогава целта на ПП – ДБ беше да прокарат през задния вход техен служебен премиер, но се оказаха тежко излъгани – и десетимата потенциални премиери до един се оказаха от квотата на ГЕРБ и „Новото начало“… Дали някой се съмнява, че ще дойде денят, когато бумерангът на историята ще отреже главите и на днешните „играчи“, които самодоволно си въобразяват, че са надиграли президента и са подчинили Системата!?
Битката днес не е за президента, а за Демокрацията, за независимостта и професионализма в специалните служби, в съда и прокуратурата, в регулаторите. За свободни от силово и корпоративно влияние избори и за прозрачни институции. Накратко, битката е за Демокрация и за България, в която за “Д” като Диктатура и “Б” като Бухалка място вече няма!
