Да спрем да оправдаваме с миналото провалените усилия за по-добро бъдеще

През 2025 година отбелязваме 100-годишнината от атентата в църквата Света Неделя, както и 80-годишнината от бомбардировките над Дрезден, Хирошима и Нагасаки. Винаги трябва да помним войните и невинните жертви на тези войни. Но винаги трябва да помним и виновниците за войните – агресивните сили, които търсят решение на политически въпроси с насилие.

Както бомбардировките над Дрезден, Хирошима и Нагасаки не могат да бъдат вадени извън контекста на Втората световна война и агресията на германските нацисти и японските милитаристи, така и атентатът в църквата Света Неделя не бива да бъде ваден от контекста на гражданската война в България.

Както хитлеристите нападат Полша, а японската империя атакува Пърл Харбър, така и гражданската война в България започва с кървавия преврат от 9 юни 1923 година. Сред първите невинни жертви на гражданската война в България е министър-председателят Александър Стамболийски. Той е садистично убит от дясно мислещите главорези, защото години по-рано предупреждава десните български политици, че водят България към втора национална катастрофа след като вече са и донесли първата с престъпната си политика.

Провалените десни политици на 9 юни 1923 година взимат властта с насилие, защото ясно съзнава, че българският народ няма да им даде тази власт на избори. Те умишлено и съзнателно зачеркват всички възможности за разрешаване на политическите противоречия по мирен път. Логичният отговор на тези действия са двете въстания през юни и септември.

Един век по-късно дясно мислещите нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. За тях атентата в църквата Света Неделя е трагедия, но убийствата на Стамболийски, на Гео Милев, Йосиф Хербст и хиляди други убити без съд и „безследно изчезнали“ – статистика. Не искат да си спомнят и думите на един съвременник за потушаването на въстанията и белия терор, който определя действията на дясно мислещите с думите: „те клаха, както и турчин не е клал“.

Едно столетие след началото на кървавите братоубийствени конфликти в България десницата предпочита да води спорове за историята с цената на лъжи, клевети и манипулации, защото този дебат е далеч по-безопасен от дебата за настоящия и утрешния ден на България. Лесно е да обясняваш на хора, които не са били родени какво е било преди 9 септември и 10 ноември. Далеч по-трудно е да кажеш какво постигна България след 35 години преход. Да кажеш дали България е демократична държава, дали има върховенство на закона и дали българските граждани сега живеят добре и защо на някои от тях се налага да ровят по кофите за боклук.

България трябва и може да върви напред. Българските политици трябва да си поставят високи цели, да носят отговорност за своите действия и да постигат резултати в своята работа. Крайно време е, преди да са изтекли 45 години от онези 45 години, да спрем да оправдаваме с миналото провалените усилия за по-добро бъдеще. Носталгията към миналото ще изчезне, когато българските граждани видят надежда за по-добър утрешен ден.

Най-доброто, което можем да направим за жертвите на белия, червения и всеки терор с друг цвят, е да работим неуморно, за да превърнем България в чистата и свята република, за която Левски е мечтал.

Вечна да е паметта на всички дали своя живот, за да я има България!