Държавата да регулира цените на 22 хранителни стоки, предвижда законопроект на агроминистерството

В Министерството на земеделието и храните днес беше представен Законопроектът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който цели регулиране на търговските практики и справедливо разпределение на добавената стойност по веригата. Министърът на земеделието и храните Георги Тахов заяви на пресконференция във ведомството, че при обсъждането на законопроекта ще бъдат взети предвид всички бележки, като тези, които са целесъобразни, ще бъдат прецизирани. “Нашата цел и амбиция е чрез законопроекта да регулираме почтени взаимоотношения между земеделския производител, фермера като доставчик и търговските вериги. Законопроектът има общ характер и ще засегне и българските търговски вериги. Стремим се всеки по веригата да получи справедлива цена за произведената и предлагана от него продукция, а добавената стойност по цялата агрохранителна верига да бъде разпределена равномерно”, каза министър Тахов. По думите му чрез този законопроект не се търси конфронтация между институциите и представителите на бизнеса, а се създават условия за по-добро функциониране на пазара.

Законопроектът е кризисна мярка, като се предвижда регулирането на 22 продукта от над 5000, които се предлагат в българските търговски вериги, обясни министърът.

Директорът на правната дирекция в Министерството на земеделието и храните Десислава Петрова обясни, че законопроектът има за цел да осигури справедливо разпределение на добавената стойност, баланс и прозрачност в търговските отношения, както и регулация на търговските практики. Въвеждат се задължителни писмени договори, електронна система за проследимост и регистър на изкупвачите.

Проектът предвижда поне 50 процента от определени хранителни продукти в големите търговски вериги да бъдат български. Това включва мляко и млечни продукти (с изключение на имитиращите продукти), прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, както и сезонни плодове и зеленчуци. Освен това се въвеждат максимални търговски надценки и ограничения за промоции.

Също така се регламентира, че търговските надценки на земеделски продукти и храни за преработвателите не могат да надвишават 20 на сто от крайната цена на продукта (без ДДС).

В законопроекта се въвеждат и ограничения върху промоционалните отстъпки и маркетинговите услуги: при продажба на земеделски продукти и храни към краен потребител отстъпките не трябва да надвишават 25 на сто, а при продажба между доставчик и търговец на дребно маркетинговите и други промоционални услуги не могат да надвишават 10 процента от доставната цена за търговци с годишен оборот над 20 млн. лева.

Освен това се предвижда създаването на обсерватория към Министерския съвет, която ще анализира разходите и разпределението на стойността по веригата и ще представя доклади пред Народното събрание.

Срокът за прилагане на търговските надценки, максималните нива на отстъпки, маркетинг, реклама и други промоционални услуги, както и на специфичните изисквания за асортимент на българска продукция, е една година от влизането в сила на закона. При необходимост този срок може да бъде удължен с акт на Министерския съвет.

В бъдещия нормативен акт е посочено, че в едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет следва да приеме списъците на земеделските продукти и храни, за които ще се прилагат уредените търговски надценки. В едногодишен срок министърът на земеделието и храните трябва да въведе в действие публичния регистър на първите изкупвачи, а министърът на икономиката и индустрията – електронната система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни.

В края на пресконференцията министърът на земеделието и храните Георги Тахов прогнозира, че ако законопроектът бъде приет, цените в магазините ще спаднат с поне 20 процента.

Министърът на земеделието Георги Тахов заяви, че законопроектът е част от ангажиментите на правителството и цели създаване на “по-добра и справедлива среда” както за производителите, така и за потребителите.

Според него предложените регулации няма да доведат до изкривяване на пазара, а ще въведат баланс в търговските отношения.

На този етап ограниченията ще засегнат 22 основни хранителни стоки от общо над 5000 предлагани на пазара.

Сред ключовите мерки в законопроекта, представени от министър Тахов, влизат:

• Максимална надценка за преработватели – до 20% върху крайната цена на продукта;
• ограничение за търговците на едро – до 10% от данъчната основа; надценка за търговците на дребно с оборот над 20 млн. лв. – до 20% от данъчната основа;
• вносните земеделски продукти и храни от трети страни, които не подлежат на преработка – максимум 10% надценка.

Директорът на дирекция “Правна” в МЗХ Десислава Петрова уточни, че законът ще въведе задължителни писмени договори между производители и първи изкупвачи, както и регулации за рекламата и промоциите в сектора.

Създава се и специална Обсерватория на веригите на доставки, която ще следи за коректността на сделките и ще осигурява прозрачност на ценовите механизми.

Регулациите няма да се прилагат за тютюн, коноп, канабис, маслодайна роза, лозаро-винарски продукти и фуражи. Изключение правят и стоковите борси, тържищата, пазарите, както и доставките за публични организации, социални и учебни заведения.

Очаква се проектозаконът да бъде подложен на обществено обсъждане, като срещите с браншовите организации ще продължат през цялата седмица.

“Ние като правителство сме длъжни да се погрижим за потребителите. Ние ще се опитаме да регулираме 22 продукта от над 5000 продукта във веригите. Държавата не е срещу бизнеса. Но искаме да се погрижим за една по-добра среда и за производители, и за потребители”, посочи земеделският министър.

Веригите с над 10 магазина ще са задължени да продават 50% от продукцията си от български стоки е друга кризисна мярка, посочена в проекта.