Датският премиер отговори на руския посланик
Руският посланик в Копенхаген нарече покупката на далекобойни оръжия от Дания „безумна“. Датският премиер коментира забележките му.
Изявлението на руския посланик Владимир Барбин няма да повлияе на решението на Дания да закупи далекобойни оръжия, заяви датският премиер Мете Фредериксен пред DR, цитирана от „РБК“.
„Русия се опитва да заплаши Европа и НАТО, за да ни попречи да защитим нашите хора и граници. Разбира се, ние няма да се оставим да бъдем сплашени“, каза политикът.
Фредериксен по-рано обяви, че Дания ще закупи далекобойни ракети и дронове. Тя свърза това решение с действията на Русия, като същевременно отбеляза, че няма непосредствен риск от нападение срещу Дания.
Руският посланик в Копенхаген Владимир Барбин нарече обосновката за необходимостта от закупуването на подобни оръжия „откровено безумие“. „Никой, никъде, никога по света дори не е помислял публично да заплашва ядрена държава“, каза посланикът.
„Русия сега трябва да приеме, че Дания не само обмисля възможността за пряк военен конфликт с нея, но и се готви за такъв сценарий“, каза той.
От началото на военните действия в Украйна, Дания се превърна в един от най-големите донори на военна помощ за Киев спрямо икономиката си. Страната също така рязко увеличава военния си бюджет: от приблизително 5,5 милиарда долара през 2022 г. той се е увеличил до 8,1 милиарда долара през 2023 г., а миналата година е надхвърлил 9 милиарда долара.
Военният бюджет на Дания през 2025 година възлиза на 58,5 милиарда датски крони (9,29 милиарда долара). През февруари страната обяви, че ще отпусне допълнителни 50 милиарда крони (почти 8 милиарда долара) през следващите две години, за да постигне разходи за отбрана от 3% от БВП.
Миналата седмица датският министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен обяви, че Копенхаген ще похарчи 58 милиарда крони (9,2 милиарда долара) за осем европейски системи за противовъздушна отбрана, което е най-голямата покупка на оръжие на страната досега. Министърът свърза решението със свалянето на дронове в полското въздушно пространство, които Варшава нарече руски.
Според Полсен руско-украинският конфликт демонстрира „важността на способността за ответен или дълбок удар, както и на интегрирана, многослойна система за противовъздушна отбрана, наред с наземната противовъздушна отбрана“.
Москва отрече обвиненията за умишлено изстрелване на дроновете. Руското посолство във Варшава заяви, че Полша не е предоставила доказателства, че дроновете са руски, но са излетели от Украйна. Министерството на отбраната на Русия заяви, че не са били планирани цели на полска територия за удари, а максималният обхват на руските дронове, използвани при удари, не надвишава 700 км. Също така руските власти многократно отрекоха обвиненията в намерение за атака срещу страни от НАТО.
