Д-р Мариян Карагьозов: Действията на Израел в Газа и на Западния бряг целят да се унищожи идеята за палестинска държава

– Г-н Карагьозов, скоро ще се навършат две години от нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври, наречено от „Хамас“ „Буря Ал Акса“, последвано от войната на Израел в Газа, която израелските военни сили нарекоха „Железни мечове“. Обявената цел на израелския премиер Нетаняху в началото на войната беше да бъде унищожен „Хамас“ и да бъдат освободени взетите от „Хамас“ израелски заложници. Това не бе постигнато. На 17 септември въоръжените сили на Израел започнаха нов етап във войната, пак със същата цел, към която се прибави и допълнение – да бъде поставена под контрол цялата територия на ивицата Газа. Какви са досегашните последици за палестинския народ и за света от тази война, която експерти на ООН официално обявиха за геноцид срещу палестинците?

– На първо място трябва да поставим огромната човешка цена на войната. Официалните данни сочат 65 000 убити, над 145 000 ранени и осакатени. Т. е. дори най-консервативните оценки означават 210 000 убити и ранени. В Газа няма гориво, тежката техника като булдозери и багери е унищожена, така че вероятно под развалините има още много загинали. В някои медии се прави опит за хвърляне на сянка на съмнение върху тези данни, като се използва словосъчетанието, че те са на „контролираното от Хамас здравно министерство“. Опитът от другите войни в Газа – а от 2006 г. насам Ивицата преживя мащабни израелски офанзиви през 2008 – 2009 г., 2012 г., 2014 г., 2018 г. – сочи, че данните на здравните власти в Газа са точни. През януари 2025 г. вероятно най-престижното медицинско списание в света – британското „Лансет“ („Скалпел“) публикува статия, в която на база на анализ на разрушенията се достига до извода, че вероятно жертвите в Газа са с 40% по-високи от съобщените.

На второ място, Газа е превърната в прах. Поради суровата израелска блокада, наложена, след като „Хамас“ спечели изборите през 2006 г., в Газа и преди войната беше затруднено функционирането на пречиствателните станции, производството на електроенергия, практически всяка човешка дейност. Поради невъзможността за адекватно пречистване на водата, замърсяването, ООН предупреждаваше, че Газа е застрашена скоро да не може да поддържа живота. Войната катастрофално влоши това състояние, тъй като израелската армия бомбардира всичко в Ивицата. В момента там няма инфраструктура, промишленост, земеделските земи също редовно са бомбардирани, за да не може да се отгледа реколта. За възстановяването на Газа ще са необходими огромни средства, ресурси, техника. Това възстановяване ще отнеме десетилетия, ако изобщо е възможно.

Успехът на плановете на израелското правителство за анексиране на Газа ще зависи от съпротивата, която израелската армия ще срещне от страна на палестинските въоръжени организации. Те са обезкървени, видеозаписи показват, че техните бойци са боси, но продължават съпротивата. Засега по нищо не изглежда, че окупацията на Газа ще се случи лесно. Израел вече се е изтеглял оттам поради съпротивата на местните хора. Палестинската държава е мираж дори и Израел да не окупира Газа. Западният бряг е парче земя с площ от около 5000 кв. км, нещо като област Благоевград или Бургас. Той е разделен на три зони – А, В, С – под пълен палестински, под израелски военен и палестински граждански и под пълен израелски военен и административен контрол. Третата зона е най-голяма. Освен това на Западния бряг има 700 000 израелски заселници в незаконни според международното право селища. Те обаче са свързани с пътища, почти винаги забранени за палестинци, друга инфраструктура. Това не оставя място за палестинска държава на Западния бряг. Виждал съм ситуацията на място и практически не може да се говори за единна територия, а за архипелаг от разкъсани палестински общности. Те нямат контрол върху границите – той се държи от израелската армия. Няма и нито едно международно летище. За каква държава можем да говорим изобщо при това положение?

– В Израел все по-масови стават протестите срещу войната на Нетаняху в Газа, а голяма част от военните от запаса дори отказват да участват в нея. Това ще повлияе ли за спиране на новите израелски военните действия в Газа, които все повече влошават ситуацията в анклава?

– Протестите в Израел са основно, защото с действията си израелското правителство застрашава живота на заложниците. Протестите срещу геноцида в Газа са малобройни. Израелското общество в последните години зави в посока крайнодясно. Емпатията към палестинците е ограничена до един все по-свиващ се т. нар. мирен лагер. Сред резервистите има умора и нежелание да се бият в Газа. Медиите съобщават за епидемия от самоубийства сред израелски военни, воювали в Газа, вследствие на травмата. Можем да си представим реалните измерения на случващото се в Газа, щом израелските войници не могат да понесат спомена за извършеното от тях. Все пак в израелската преса се появиха свидетелства за безнаказана стрелба по цивилни, за избиване на хора просто като спорт и за развлечение.

Колко точно голяма е тази епидемия от самоубийства – не ни е дадено да знаем, в Израел действа военна цензура и не се обявяват точни данни. Независимо от това военните действия ще спрат, когато израелското правителство поиска това. То обаче е вкопчено в собственото си политическо оцеляване, за което му е нужна война, и няма никакви изгледи за спиране на огъня.

– Как оценявате реакцията и действията на Арабския свят заради войната в Газа?

– Арабските страни не разполагат с ефективни инструменти за спиране на войната в Газа. По време на първия мандат на президента Доналд Тръмп под американски натиск и с американско посредничество в рамките на т. нар. Авраамови споразумения няколко арабски страни установиха дипломатически отношения с Израел. Преди октомври 2023 г. се очакваше и други да ги последват. Изстъпленията в Газа обаче осуетяват това. Ударите на Израел срещу Катар – безпрецедентна агресия срещу страна посредник, приела политическа делегация, за която и Тел Авив се е съгласил, че трябва да преговаря за мир – сепнаха ръководствата на някои регионални държави. Арабските страни са изправени пред сериозни предизвикателства – нарастващото население, подготовка за периода след привършване на петролните им запаси – поради което те имат и икономически, и програми за развитие, които изискват мир, и поради това войната в Газа има негативно отражение върху тях.

– Какво правят ООН и най-силните и влиятелни държави в света – САЩ, Китай и Русия?

– Агенциите на ООН са на терен в Газа и осигуряват палатки, хуманитарна помощ, най-необходимо, опитват да поддържат укрития и болници. От началото на войната са загинали стотици хуманитарни служители. Москва и Пекин достатъчно ясно са се обявили за слагане на край на кръвопролитието. Вашингтон продължава да осигурява дипломатическо прикритие на Израел. Преди дни САЩ бяха единствената страна, която гласува против в Съвета за сигурност срещу проект за резолюция, предвиждащ санкции срещу Израел. В Съединените щати подкрепата за Израел в обществото намалява, но политическият елит все още е твърде тясно обвързан с интересите на Тел Авив. Според някои наблюдатели – понякога и в разрез съссобствените американски интереси.

– Какви са позициите и действията на Европейския съюз за справедливо и трайно решаване на палестинския проблем на фона на унищожението на Газа и тази трагедия на палестинския народ? Някои европейски държави сега се готвят да признаят палестинската държава, но това сигурно няма да спре действията на Израел в Газа.

– ЕС се придържа към формулата за две държави, която можеше да бъде адекватна преди двайсетина години. Както казахме по-горе, силно се съмнявам дали палестинска държава е възможна и жизнеспособна при настоящите обстоятелства. Редица европейски държави обаче заемат доста по-ясна позиция от тази на Съюза като цяло. Словения наложи пълно оръжейно ембарго срещу Израел. Позицията на белгийското и испанското е ярка. Мадрид прекрати договори с израелски фирми на стойност 1 млрд. евро. В Италия в момента тече стачка на транспортни работници, учители, синдикати с искане за край на геноцида.

На картата на света имаше само едно петно от държави, които не бяха признали Палестина – Западна Европа и САЩ. В момента виждаме вълна от признавания на Палестина – Австралия, Канада, Великобритания, Португалия. Франция се готви за това. Испания, Словения, Ирландия, Малта вече го направиха. Както обаче казахме, това е твърде малко, твърде късно. Дипломатическата реакция е резултат от натиска на общественото мнение в тези държави. Признаването на Палестина има някои практически измерения, например издигане на дипломатическия статут на нейните представители и изравняването му с този на другите държави, включително на Израел, но не спира бомбардировките в Газа, не възкресява убитите и не дава нови крайници на осакатените до живот. Единствената реална стъпка би могла да бъде прекратяване на търговията, бойкот и оръжейно ембарго.

– Израел с различни действия все повече затяга контрола и върху палестинците на Западния бряг, но това като че ли остава в сянката на голямата палестинска трагедия в Газа. Какво Ви е мнението по този проблем?

– На Западния бряг израелската армия всекидневно извършва арести, а заселници от заселническите селища – опожаряват палестинска собственост, атакуват палестински земеделци и жители, изкореняват и опожаряват маслинови дървета. Заселниците обикновено са от най-крайните сегменти на израелското общество и имат право да носят оръжие. Екстремистки израелски министри като министъра на финансите Бецалел Смотрич и Бен-Гвир открито говорят, че чрез плановете за строеж на нови селища целта е да се унищожи идеята за палестинска държава на Западния бряг. Това беше ясно на наблюдателите от години, сега просто имаме потвърждение от най-високо ниво.

– Абсурдна ли е според Вас идеята на американския президент Доналд Тръмп ивицата Газа да се преобрази в модерен средиземноморски курорт? Според президента бизнесмен Тръмп Газа може да се превърне в нещо феноменално – в „Ривиера на Близкия изток“. Известно е, че неговата компания Trump Organization има сериозен бизнес интерес към сделки с имоти в региона, където семейство Тръмп притежава голф игрища, хотели и друга собственост.

– Проблемите с тази идея са няколко. Те са и морални, и практически. Нито морално, нито юридически имаш право да се разпореждаш с нещо, което не ти принадлежи. Ако оставим това настрана, пак остават други въпроси. Първо, какво ще стане с населението в Газа? То не иска да напуска. Палестинците знаят, че ако веднъж напуснат родните си места, Израел никога повече няма да позволи тяхното завръщане. Египет и Йордания не искат да приемат палестински бежанци, икономическата и социалната ситуация в двете страни бездруго е сложна. Изгонването насила на население от родните му земи се нарича етническо прочистване. Вторият проблем е с възстановяването на Газа, за което говорихме. Кой ще финансира разчистването на стотиците хиляди тонове отломки и изграждането на хотелите и курортите? Трето, тази идея не дава отговор на въпроса какъв ще е статутът на Газа – окупирана от Израел? Част от Палестина? Когато отиваш някъде на курорт, кой ще ти сложи граничния печат? Колкото и абсурдна да изглежда една идея, ако американският президент сериозно запретне ръкави да я реализира, тя може да се окаже поне частично въплътена в реалността.

– България поддържа официални връзки и се стреми да развива двустранните си отношения с Държавата Палестина във всички области от взаимен интерес, водена от желанието да допринесе за справедливо и трайно мирно решение на палестинския проблем чрез създаването на независима палестинска държава. Какъв според Вас би могъл да бъде практическият български принос в тази посока?

– България е признала Палестина още през 1988 г. По време на правителството на Филип Димитров се възстановяват и скъсаните през 1967 г. отношения с Израел. След това, през немалко години от началото на прехода у нас, страната ни се стремеше да поддържа добри отношения и с Израел, и с Палестина. За съжаление, настоящата българска външна политика е крайно далече от описаното от Вас желание за развиване на отношенията с Палестина или стремеж за справедливо разрешаване на конфликта. България е в малцинство сред страните от ЕС, да не говорим изобщо по света, които все още се противопоставят на осъждането на израелските действия и предприемането на по-решителни действия срещу Тел Авив. Ако отворим секциите с коментари във форумите и под новините за българската позиция за конфликта, ще видим огромно разминаване между оценките на гражданите за случващото се и позициите на МВнР. България не поиска достатъчно твърдо обяснение и извинение дори за смъртта на хуманитарен работник и български гражданин – кап. Марин Маринов.

Интервюто взе Любомир Михайлов