ДЕМОКРАЦИЯ И ЧОВЕШКИ ПРАВА. ПОЛИТБАРОМЕТЪР* Година 25, Брой 4, юли-август 2025 г.

От сайта “Нови времена”

• Българският политически елит консенсусно призна, че преходният период към еврозоната ще бъде съпътстван с трудности.
• Европейското превъоръжаване е нова легитимираща тема за българското правителство.
• Наблюдава се радикализиране на националистическите и либералните политически опозиции

ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА

Украинският възел в международните отношения. Лятото, обикновено бедно на събития, регистрира изключително динамично развитие на конфликта в Украйна. Водещо значение в глобален план придобиха посредническите инициативи на американския президент Доналд Тръмп и твърдият ангажимент към Украйна от страна на т.нар. Коалиция на желаещите в Европа. Още преди началото на сезона България като че ли вече беше определила своята позиция, опитваща да съчетае подкрепа за действията на Тръмп с участие в Коалицията на желаещите. Основен изразител на тази линия, както и преди, е министър-председателят Росен Желязков. Той се включи в онлайн-среща на Коалицията; срещна се на живо с украинския президент Володимир Зеленски в Рим; препотвърди българската гледна точка пред държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз (ЕС); и осъществи видеоразговор с украинския премиер Юлия Свириденко, за да насърчи европейската интеграция на Украйна и старта на преговорния процес. „Последователно“ и „непоколебимо“ са думите на българския премиер, характеризиращи застъпничеството на страната му за украинската кауза. В това отношение София се изправя пред проблем, който предизвиква дискусии и дори съпротива в държавите-членки на ЕС – перспективата за отваряне на първия преговорен клъстер с Украйна. На този етап изглежда, че България поддържа едновременния старт на процеса с Украйна и Молдова – с Украйна по очевидни причини, а с Молдова в контекста на вътрешното предизборно напрежение и възхода на проруските настроения в бившата съветска република. Визитата на Желязков в Кишинев е показателна.

Другият аспект на украинското направление в българската външна политика е свързан с по-широкия контекст на европейското превъоръжаване. България е заявила своя курс към увеличаване на средствата от БВП за отбрана до 5%, в съответствие с призивите на Тръмп и актуализираната позиция на Европейската комисия. София ще се включи в процедурата по кандидатстване към новия европейски инструмент SAFE. Постигнато е и съгласие с германския концерн „Райнметал“ за строителство на заводи за барут и за артилерийски снаряди в България. За разлика от темата с военната помощ за Украйна, темата за превъоръжаването обединява президент и правителство. Държавният глава Румен Радев и министър-председателят Желязков са единни относно необходимостта от засилване на отбранителния капацитет на страната.

Напрежението със Северна Македония. Традиционните противоречия между София и Скопие ескалираха покрай финализацията на доклада за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС. В края на юни България на практика бе бламирана в Комисията за външни работи на Европейския парламент, след като нейните претенции от доклада да отпаднат термините „македонски език“ и „македонска идентичност“ бяха отхвърлени от основните партийни фамилии в ЕС. Донякъде изненадващо, обаче, в окончателния текст на доклада, който бе одобрен от Парламента, спорните термини бяха отстранени. Едва ли става дума за някаква ефективна кризисна дипломация от страна на българските институции. България вече демонстрира, че не успява да убеди в позицията си представителите на европейския политически мейнстрийм. По-скоро в Страсбург са си дали сметка, че директното дезавуиране на държава-членка е неприятен прецедент, който може да послужи и във вреда на други.

Острата реакция на Скопие, за разлика от обрата в Страсбург, не беше изненадваща. Премиерът Христиан Мицкоски заговори за план за унищожение на македонската нация, провеждан от България. Той използва и обидни квалификации спрямо българския външен министър. Станахме свидетели на още един пример, в който българските институции бяха единни. И премиерът Желязков, и президентът Радев, и външният министър Георг Георгиев формулираха тезата, че никой не пречи на европейската интеграция на Северна Македония повече отколкото самата Северна Македония. Обяснението, че Мицкоски прибягва до скандал, за да оправдае неуспеха на европейската си политика, по всяка вероятност е валидно.

РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ

 Двойното европейско предизвикателство. Буквално в един и същи ден, 8 юли, се случиха две европейски събития, засягащи България. Европейският съвет окончателно одобри присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 г., а Европейската комисия публикува редовния си доклад за върховенството на правото в държавите-членки, в т.ч. в България.

Членството в еврозоната отдавна бе афиширано като крупен успех на правителството и управляващото мнозинство. Тържествените речи и оценките за „историческо“ постижение не закъсняха да отекнат още веднъж. Политическият дебат обаче вече се бе насочил към проблемите с ръста на цените и инфлацията. Лансираният от президента Румен Радев през май референдум по въпроса за еврозоната допълнително катализира и без това разпространените притеснения от новата инфлационна вълна в средата на годината. Ето защо работата на управляващите се концентрира основно върху пропаганда на антиинфлационната им политика. Министерският съвет създаде специален Механизъм за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото. Народното събрание гласува промени в Закона за въвеждане на еврото, с които се разрешава само „обосновано“ увеличение на цените в преходния период, солидни глоби при нарушения и зелена светлина за „временни мерки“ от страна на правителството, без да се уточнява какви биха били те. Критиците на тези решения съзряха отворена врата за държавен произвол и натиск над неудобни бизнеси. Беше изтъкнато, че дефинициите на „обосновано“ и „временно“ са неясни, позволят разнопосочни тълкувания и биха били лесно атакувани в съда. Като цяло, управляващите със своите действия сами признават основателността на опасенията на президента. През май те твърдяха, че никакви финансови сътресения няма да съпътстват влизането в еврозоната, защото примерът на други държави като Хърватия го доказвал статистически. В предишния брой на „Политбарометър“ предупредихме за капана, в който изпадна правителството, като допусна еврозоната да бъде асоциирана в масовото съзнание с ръст на цените. Социално-психологически сега не е трудно всяко инфлационно движение да бъде обяснявано с еврото, макар да е известно, че основните цени растат в момента както в еврозоната, така и извън нея. Общественото напрежение получи и неочакван „социологически“ отговор. Проучване на агенцията „Алфа Рисърч“, поръчано от Министерството на финансите, установи, че близо половината български граждани (49,2%) подкрепят присъединяването към еврото. Това е забележителен ръст на подкрепата само в рамките на 2-3 месеца, и то в условия, в които за първи път публичният дебат по темата бе доминиран от негативни нагласи и притеснения. Други социологически агенции съобщиха данни от свои изследвания, които заобикалят темата с подкрепата и се фокусират върху страховете от поскъпване на живота. Проучванията дадоха възможност на управляващите да формулират две стратегии за послания. Първата разделя подкрепата за еврото, която е приета като висока, от притесненията във връзка с въвеждането му. Втората рамкира страховете като краткосрочни, които, основателни или не, представляват малък епизод в контекста на голямото събитие.

Докладът на Комисията за върховенството на правото далеч не носи същия оптимизъм като поканата за еврозоната. Изразена е „сериозна загриженост“ за определени процеси и практики в България, и е констатиран „ограничен напредък“. Признават се някои нови нормативни и институционални решения като стъпки в правилната посока, но за резултати трудно може да се говори. По тази причина докладът бе посрещнат от управляващите партии и приближените до тях медии с пълно мълчание, без нито един коментар. За единствено изключение може да се смята фейсбук-статус на министъра на правосъдието Георги Георгиев, който прави тенденциозно положителен прочит на заключенията от доклада. Разбираемо е, че самият доклад остава в сянката на последната новина за еврозоната. Същевременно, освен че си спестяват неудобството да отговарят на критиките и препоръките в доклада, управляващите искат да избегнат и щетите върху позитивния си имидж, експлоатирани по повод на еврозоната. На парламентарния терен само опозиционната коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ППДБ) се позова на доклада с остра декларация срещу корупционните и авторитарни тенденции във властта, но тази декларация нито бе подета в медиите, нито се превърна в тема за политическа дискусия.

Парламентарната конфигурация. Приключи лятната сесия на Народното събрание. Още през пролетта можеше да се забележи, че парламентарната конфигурация се стабилизира. Независимо от формалното наличие на „правителство на малцинството“, управляващото мнозинство твърдо и непоколебимо се състои от ГЕРБ, Движението за права и свободи – Ново начало (ДПС-НН), Българската социалистическа партия (БСП) и „Има такъв народ“ (ИТН). В сравнение с предходния период, стабилизира се не само управляващият лагер, но и опозиционното пространство. Това беше плавен процес, който доби завършеност през юли след окончателното решение за еврозоната. Преди това Алиансът за права и свободи (АПС) на Ахмед Доган и ППДБ, макар и афиширащи се като опозиция, не участваха в гласуванията на вотове на недоверие срещу правителството и така подкопаваха един от основните индикатори за опозиционни партии. И двете формации го оправдаваха с решимостта си да не пречат на присъединителния процес към еврозоната. В крайна сметка обаче, с изключение на депутатите от ДБ, те се наредиха ясно срещу правителството. Вотовете на недоверие се оказаха централната разделителна линия в политическия процес. Досега те биваха инициирани, в различни съотношения и не без напрежения, от националистическите партии. Такива през юли бяха третият вот, посветен на фискалната политика, и четвъртият, третиращ околната среда и водите. Сега вече не само националистите, но и ППДБ обсъждат иницииране през септември на пети вот, свързан с провала на правителството във върховенството на правото. Опозиционното пространство не е, разбира се, обединено, но започва да проявява общи опозиционни рефлекси.

Политическата линия на мнозинството. Управляващото мнозинство от четири партии продължава да се занимава крайно ограничено и непоследователно със законодателна дейност. Водещата тенденция в политиката му е специфичната кадрова политика. Първо, управляващите се заеха със запълване на т.нар. „домова книга“. С този израз в българския политически речник след конституционните промени от 2023 г. се обозначава списъкът от титуляри на институции, между които президентът би могъл да избира за служебен министър-председател в ситуация на предсрочни избори. Повечето такива титуляри са контролирани от ГЕРБ или ДПС-НН, а председателят на Народното събрание Наталия Киселова, издигната от БСП, на няколко пъти застана срещу президента по ключови проблеми и по такъв начин стана част от обръча срещу него. Оставаха вакантните позиции на омбудсман и заместник-омбудсман. Там бяха издигнати и одобрени съответно Велислава Делчева и Мария Филипова, които медиите прецениха като лоялни към мнозинството. При това положение, дори да се стигне до предсрочни избори в следващата година и половина, Румен Радев не може да се спре на кандидат за министър-председател, който е дистанциран от управляващите. Изборът на омбудсман и заместник-омбудсман дойдоха след като Конституционният съд не събра мнозинство да отхвърли споменатите вече конституционни промени. По всяка вероятност, управляващите решиха да гарантират за себе си, че дажи и при политическа криза, каквато засега не се очертава, президентът трудно би имал шанс за политически пробив.

Второ, продължи запълването на свободни места в т.нар. обществени регулатори. В най-ярка тема за дискусии и конфликт се превърна процедурата по избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, където вероятно отново ще бъдат избрани фигури, лоялни на мнозинството.

Трето, мнозинството реши да запази пълно мълчание по случая с избор на нова парламентарна квота във Висшия съдебен съвет и на нов главен прокурор. На 21 юли изтичаше 6-месечният срок, който Законът за съдебната власт даваше на временно изпълняващите тези функции да продължат да ги изпълняват. Само че мнозинството, което вероятно не може да събере необходимата квалифицирана подкрепа за нови членове на Висшия съдебен съвет или се страхува от международен скандал, предпочете да приеме измъченото правно тълкувание, според което 6-месечният срок важи за бъдещи временно изпълняващи тези длъжности, а не за настоящите в заварено положение. Разтегнатата във времето ситуация е на ръба на Конституцията и закона. Управляващите, и в частност ГЕРБ, се опитаха да прехвърлят отговорността върху президента. Тезата звучи по следния начин: както президентът бави назначения на посланици и на ръководители в Държавната агенция за национална сигурност и в Министерството на вътрешните работи, така и тук съществува забавяне.

Накратко, цялата кадрова линия на мнозинството не почива на някакъв ясен принцип, а на конюнктурност. Твърденията на опозиционни медии и политици, че във всички казуси наблюдаваме експанзия на влиянието на лидера на ДПС-НН Делян Пеевски, може би частично са преувеличени, но в никакъв случай изфабрикувани.

Правителството. Кабинетът „Желязков“ в течение на месеци конструираше легитимността си върху перспективата за членство в еврозоната. Постижението е факт, но важи и предупреждението, че така кабинетът сам се натовари с очаквания, на които ще му е трудно да отговори.

Летният период изнесе на преден план тревожни тенденции в икономиката и финансите. Спад на промишленото производство, нова вълна от заеми, плашещо растящ бюджетен дефицит бяха регистрирани още в средата на годината. Освен критиките на опозицията, звучат и притесненията на експертите и бизнеса. Ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев заговори публично за „опасност от дългова спирала“ и „гръцки сценарий“ в България. Правителството реагира на тези предупреждения по два начина. Първият от тях по същество представлява класическо бягане от темата, като вниманието се насочва към разнообразни мерки за борба със спекулата. Вторият начин включва странни бюджетни маневри, свързани например с капитализация на държавната Българска банка за развитие и на Българския енергиен холдинг, които по оценки на експерти имат за цел чисто счетоводно да намалят дефицита.

Правителството постепенно се ориентира към две нови стратегии на поведение. Едната от тях стъпва на тезата, че то решава „наследени проблеми“, за които не носи никаква вина. Такава беше и защитната линия на министрите в хода на дебатите по вотовете на недоверие – не че данните на опозицията не са верни, но те се отнасят за минали правителства, а не за това, и следователно всяка критика трябва да се отправи към миналите правителства, а не към настоящото. Същата стратегия доби измеренията на кризисен PR по време на борбата с летните пожари, обхванали цялата страна, и разкрили липсата на адекватна противопожарна техника, и на безводието, довело до режим на водата над 260000 души в десетки населени места, но особено ясно изразено в Плевен. Правителството обясняваше, че както липсата на техника, така и липсата на водопроводи и вода е вина на управляващите преди тях. Освен идеята за създаване на поредна институционална структура, т.нар. Национален борд на водите, засега не се стигна до работещи решения. Втората стратегия, която е легитимационна и предназначена да поражда надежди за бъдещето, се опира на процеса на превъоръжаване в рамките на НАТО, който ще обхване и България. Споразумението за изграждане на големи военни заводи с „Райнметал“ и преоборудването на Вазовите машиностроителни заводи в Сопот, съпътствани от специална визита на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, трябваше да внушат на общественото мнение, че се откриват нови крупни шансове пред българската икономика.

Анализът на работата на правителството подчертава неприятния извод, че в решителни моменти българският Министерски съвет предпочита да не носи отговорност и да я транферира в други посоки. При всяко решение, което среща съпротива или недоволство, кабинетът търси парламента за съюзник. Такава практика бе установена от последния служебен премиер Димитър Главчев, който въпреки ясните си правомощия питаше Народното събрание кой да ръководи делегацията на страната на среща на върха на НАТО. Сега премиерът Росен Желязков, след като анонсира мащабна програма за приватизация на държавна собственост и бе атакуван от много посоки, също се обърна към Народното събрание да прецени то какво да се прави с първоначалното намерение.

Президентът. Темата за референдума за влизане в еврозоната през 2026 г., която изстреля президента Румен Радев в центъра на политическия процес през май и юни, закономерно остана на заден план с окончателното решение на европейските институции. Радев обаче продължи с предупрежденията си за потенциално негативните социално-икономически ефекти от това решение, актуализирани от инфлационните процеси. Планът на правителството да приватизира над 4000 обекта държавна собственост даде повод за нов, и силен сюжет на президента в очите на общественото мнение. В своите изказвания Радев очерта следната логика – липсата на достатъчно бюджетни средства, която ни прави неподготвени за влизане в еврото от 1 януари, подтиква властта да разпродава държавна собственост, с което подготвя почвата за огромен и невиждан грабеж. Ветото над внесените от кабинета промени в Закона за държавната собственост допълнително подсили позицията на държавния глава.

Атаките срещу Радев от страна на управляващите и техните медии не стихнаха, но като че ли не добиват завършеност, а по-скоро имат вид на предупреждения. Известният скандал с договора за пренос на газ с турската компания „Боташ“, породил критики срещу Радев за всекидневно ощетяване на хазната, се разви до привикване на бившия служебен министър на енергетиката Росен Христов и на бившата шефка на „Булгаргаз“ Деница Златева, смятани за близки до Радев, в прокуратурата за разпити. От разпитите обаче (засега) не последва нищо. Медиите опитаха да създадат скандал и чрез видеа с прекомерно голямата охрана на президента при посещение във Варна. След като Радев бе мощно разкритикуван за бронираните си автомобили, дойдоха и още по-грубите намеци на управляващите, че щом Радев толкова харесва царски кортежи, ще му бъде даден ръководител на Националната служба за охрана. Директорът на Службата ген. Емил Тонев действително бе преназначен и въпросът за практиките на президента (засега) бе изоставен. Създаде се впечатлението, че по-сериозните атаки предстоят за по-подходящ момент.

Краят на втория президентски мандат на Румен Радев, който предстои след година и половина, все повече привлича вниманието към фигурата на бъдещия му наследник в институцията. Традиционните предположения от години насам са, че това би била сегашният вицепрезидент Илияна Йотова. През летния период Йотова влезе почти открито в полезрението на наблюдателите като евентуален бъдещ кандидат. Тя помилва осъдената за корупция бивша кметица на столичния район Младост Десислава Иванчева, излежаваща присъдата си в затвор въпреки призивите на различни организации и партии да бъде помилвана. Коментарите, че този акт на вицепрезидента е начало на предизборна кампания, не закъсняха, а в свое последващо интервю Йотова отговори, че обмисля дали да се включи в състезанието.

СЪСТОЯНИЕ НА ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА

ГЕРБ-СДС. Най-голямата партия в страната и в управлението е и най-пасивна в медийно и политическо отношение. Нейното присъствие в политическия дебат се измерва почти само с редовните изяви на лидера Бойко Борисов. Ако в предходните месеци интересното при него беше, че спира да се дистанцира от Делян Пеевски и да отрича тясната си колаборация с него, то през юли и август интересното е, че Борисов спира да се дистанцира от правителството и вееч почти открито се самоидентифицира с него като поведение и резултати. Централните направления в реториката на Борисов са две: личната му роля като спасител на огромните европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост, от една страна, и позицията му на единствен и самотен защитник на дясното на фона на ширещия се ляв популизъм сред всички останали партии.

„Продължаваме промяната – Демократична България“ (ППДБ). Коалицията навлезе в летния период в относително тежко състояние. То се характеризира на първо място с криза в едната от двете партии, ПП. Оставката на съпредседателя Кирил Петков доведе до междуцарствие, в което всички очакват решителния партиен форум на 27 и 28 септември, предназначен да избере нов председател. После, налице бяха публично напрегнати отношениия между двете партии. Още в хода на корупционния скандал в Столична община ДБ призоваваше ПП да си решат проблемите, а на четвъртия вот на недоверие срещу кабинета „Желязков“ двете партии открито решиха да не гласуват единно. ПП подкрепи вота, докато ДБ не участва в гласуването. Към всичко това следва да се добави продължаващото деструктуриране на основната политическа и електорална база на коалицията в София. Намерението на кмета Васил Терзиев да смени обслужващата банка на Общината породи поредно сътресение, по време на което дойде и оставката на поредния заместник-кмет Иван Василев.

Изненадващ обрат в тенденцията на низходящо движение на ППДБ се случи с ареста на кмета на Варна Благомир Коцев. Протичащото следствие не позволява все още да се оцени достоверността на обвиненията. Но в светлината на разкритията в София варненският арест започна да изглежда и за ППДБ, и за техните привърженици като репресия от името на властта, насочена към ликвидиране на позициите им в местната власт. Прави впечатление и датата на ареста, 8 юли, деня на окончателното решение за влизане на България в еврозоната. Всичко това усилва убеждението за антиопозиционен натиск на управляващите, сигурни, че непосредствено след положителната оценка на европейските институции за България няма как да има остри реакции срещу страната. Арестът на Коцев консолидира коалицията ППДБ, която единно застана зад кмета и осъди предполагаемата репресия. Втвърди се и колебливата доскоро антиправителствена позиция на коалицията, включително като реторика. Изрази като „мека диктатура“ и „политически затворници“ влязоха в речника на партийни лидери. Подеха ги в медиите с необичайна острота анализатори, смятани за близки до формацията. Възродиха се масовите протести на ППДБ и на столичните либерални среди като цяло. В редица авторитетни чуждестранни медии, между които германския „Ди Велт“, излязоха пространни материали за случая с Коцев, представен точно по начина, по който ППДБ го представя – като израз на авторитарна тенденция. На един от протестите в София присъства и германската посланичка Ирене Планк. Това предизвика излишно нервна реакция на българското Министерство на външните работи във вида на специална декларация, припомняща без споменаване на имена позволеното и непозволеното в дипломатическите практики. Създаде се усещането, че точно както през юни 2013 г., с избора на председател на ДАНС, е „настъпена мотика“, и то от същия човек както тогава. Разбира се, ефектът засега изглежда несъпоставимо по-малък, но безусловно го има.

Активизацията на ППДБ, които съвсем доскоро се намираха в упадък, бе закономерна. В парламента те опитаха да атакуват пряко Делян Пеевски, като предложиха Централната банка да контролира финансовите транзакции на лицата, санкционирани по закона „Магнитски“. Възползваха се и от ситуацията с проекта за приватизация на държавни обекти, като стартираха кампания „Държавата не е за продан“. Независимо от всички положителни новини за ППДБ, обаче, представата на коалицията за бъдещите им ходове е далеч от единна. Вотовете на недоверие са един показателен пример. ДБ, а особено принадлежащаите към тях „Демократи за силна България“, не искат да изгарят всички мостове към ГЕРБ и Бойко Борисов, за да не останат трайно в опозиция. Проличава стремежът на ДСБ да налага антируския приоритет над антикорупционния – във връзка с руски имоти на язовир Искър или с руското консулство във Варна. Антируската линия несъмнено дава повече възможности за партньорство с Борисов, отколкото антикорупционната. От друга страна, за първи път от три години, ПП като че ли изоставят враждебния си тон към президента Радев. Кампанията „Държавата не е за продан“ даде илюстрация на това твърдение.

„Възраждане“. Партията на Костадин Костадинов води основната си битка за прелегитимиране като водещ представител на българските националисти в конкуренцията на МЕЧ и „Величие“. Залогът на тази битка се увеличава по много причини, включително и във връзка с проблема за националистическа кандидатура на президентските избори догодина. Известно е, че големият подем на българския национализъм се случи преди десетилетие в резултат на договорената обща кандидатура на Красимир Каракачанов за президент. Засега масовите публични прояви изглеждат първостепен инструмент на Костадинов да демонстрира силата си пред другите. В такъв контекст следва да се разбира и рекламираният за 13 септември „Национален протест на свободните българи“, който едва ли ще събори „режима“, но има шанс да държи „войските“ в бойна готовност. Костадинов вероятно знае, че открита атака срещу другите две формации няма да му донесе позитиви, затова провежда странна колеблива политика, в която редува преговори с МЕЧ и „Величие“ за вотове на недоверие с квалификации за същите партии като „паразитни“.

Движение за права и свободи – Ново начало (ДПС-НН). Водещата роля на лидера на ДПС-НН Делян Пеевски в управлението на страната вече не се поставя под съмнение от никого. Пеевски, както и досега, демонстрира своята власт публично с призиви към съответните институции да свършат нещо, което те незабавно и правят – както във връзка със свикването на парламентарна комисия за водната криза. Пеевски реализира и важна крачка към утвърждаването си като „социален лидер“ с решението за разкриване на т.нар. „народни магазини“. Освен за предполагаемите електорални цели, въпросните магазини вероятно ще бъдат използвани и в дебата за последиците от еврото след 1 януари.

На няколко пъти се създава впечатление, че по ключови теми Пеевски е готов на отстъпки. Такива са например предложенията му за спиране на приватизацията на държавни обекти и за закриване на Комисията за противодействие на корупцията. Всъщност става дума не за „заден ход“, а за контраатака. Както в случая със съдебните промени навремето, така и сега Пеевски внезапно се съгласява с критиките и възраженията, което е неочаквано за неговите опоненти, но после настоява за повече от онова, което в момента има. Така стана със съдебните промени, така вероятно ще се случи и с антикорупционния орган.

Българска социалистическа партия – Обединена левица (БСП-ОЛ). Социалистите проведоха традиционния си летен събор на връх Бузлуджа в Стара планина. Основното послание на председателя Атанас Зафиров сякаш цели да оправдае участието на партията в управляващата коалиция, мотивирано с политически разум и държавнически стремеж за преодоляване на политическата криза. Необходимостта от оправдания изглежда е голяма, защото БСП по-скоро следва дневния ред на ГЕРБ и ДПС-НН, отколкото някакъв свой собствен. Пример в това отношение е процедурата за избор на омбудсман. Макар и формално да подкрепи своя кандидат Мая Манолова, БСП подкрепи и кандидата на ГЕРБ Велислава Делчева, като по такъв начин направи възможен избора на Делчева още на първи тур. Игнорирани бяха коментарите, че ако се стигне до втори тур, Манолова би могла да обърне резултата в своя полза. Горчивият привкус от това парламентарно действие предпоставя предпазливост в оценката на твърденията на партийното ръководство, че Илияна Йотова е техен „възможен кандидат“ за президентските избори. При всяко положение пред БСП стои потребността да доказва своята политическа и идеологическа идентичност. Започналият процес по разработване на нова партийна програма е стъпка в тази посока, но засега недостатъчна. Важен аспект на идеологическото позициониране се явяват и засилените контакти на партията с европейската социалдемокрация. Ключово събитие беше участието на председателя Зафиров в конгреса на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) в Берлин. Проведените срещи с новите съпредседатели на ГСДП и с германския министър на отбраната Борис Писториус създадоха условия за сближаване, което на практика значи откъсване от изолационисткия националистически курс на бившата председателка на социалистите Корнелия Нинова. Тепърва ще се види доколко програмният разговор в БСП ще отрази тези тенденции.

„Има такъв народ“ (ИТН). Партията на Слави Трифонов не проявява особено голяма публична активност, очевидно доволна от мястото и ролята си в управлението на страната. Заслужава да се спомене, че един и същи министър, излъчен от ИТН – Гроздан Караджов – присъства далеч по-ярко в медийното пространство сега, отколкото през 2022 г. Теми като модернизацията на железопътния превоз и практиките на нискобюджетните авиокомпании предизвикват голям обществен интерес, който Караджов като цяло добре експлоатира.

Алианс за права и свободи (АПС). Разпадът на т.нар. фракция на Ахмед Доган продължава както в буквален, така и в символичен план. От една страна, нови депутати на Доган го напускат, а от друга – съдът отне и последните шансове на Доган да използва абревиатурата ДПС. Влезли като шеста политическа сила в Народното събрание през октомври 2024 г., с равен брой депутати с петата, АПС вече са седми. Една от най-важните им опори, фейсбук-групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“, фактически се разпадна под тежестта на разочарованието на водещите й активисти. Провокиран от задълбочаващия се упадък, Доган излезе с открито писмо, в което констатира, че партията му е била „похитена“ от Пеевски и е време за създаване на съвсем нова партия. Посочен е и 3-месечен срок за дискусия по този въпрос, който изтича в края на октомври. Начело на новоназначеното (лично, без всякаква правна процедура!) Централно оперативно бюро Доган поставя един от най-лоялните си хора, Танер Али. Ако този ход до известна степен е логичен, съмнително е, че ще вдъхне нова енергия на доганистката фракция. Неясен е ангажиментът на самия Доган, който „призовава“, но не обещава сам нищо да направи. Неясно е как старата реторика и старите лица на АПС могат да доведат до по-добър резултат от досегашния. Впечатлението, че става дума за финансовото оцеляване на група хора, не е опровергано.

„Морал, единство, чест“ (МЕЧ). Нишата, която лидерът на партията Радостин Василев си е избрал, не е нова, макар че съществува предимно на реторическо равнище, не и като практически резултати. Това е нишата на „обединител“ на опозицията. В посланията си Василев неуморно напомня, че смята да обедини „антиправителствените сили“, защото има отворени врати както към ППДБ, така и към „Величие“.

„Величие“. Партията също има своя ниша, изразяваща се в публично афиширане на проблеми, стоящи извън дневния ред на българската политика. Незаконното строителство и замърсяването на морето бяха темите на лидера Ивелин Михайлов през летния сезон, намерили институционално продължение в дебата по вота на недоверие за околната среда и водите.

ПРОГРЕСИВНИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕН РЕД

Активизацията на българските синдикати е несъмнено важна тенденция, която намира постоянно нови и нови потвърждения. Протестите и стачките, организирани от синдикатите, конкурират по значение в медийния дневен ред политически мотивираните протести за върховенство на правото. Тук следва да посочим поне три примера. Протестите на младите медици, провокирали циничната реплика на Тошко Йорданов от ИТН за „внос“ на „евтини“ лекари, насочиха общественото внимание към огромните дефицити на здравната система и нейните перспективи в средносрочно бъдеще. Протестите на служителите в горския сектор напомниха, че увеличението на доходите в бюджетната сфера е конюнктурно, неравномерно и несправедливо. На един от тези протести се стигна до задържане от полицията на вицепрезидента на синдиката КНСБ Тодор Капитанов. Така самото събитие доби национален и международен резонанс. И също така важна роля имаха протестите на служителите в противопожарната безопасност, чиито проблеми с техниката извадиха наяве дългогодишни отлагани проблеми. И този казус, както и другите, в крайна сметка предизвика институционален отговор.

ОСНОВНИ ИЗВОДИ, ПРОГНОЗИ И ПРЕПОРЪКИ

Летният политически сезон остави в наследство на есенния голямата тема с присъединяването на България към еврозоната. Ясно е, че медийният и политическият дебат през следващите месеци ще бъде доминиран от подготовката на институциите, бизнеса и гражданите за тази промяна и от увеличението на цените. Създава се общото впечатление, че българските партии нямат за себе си ясни прогнози как ще се развие този процес, и затова все още избягват да се позиционират по-категорично. Това, разбира се, важи най-вече за управляващото мнозинство.

Моделът „Желязков“ на настоящото управление доби сравнително устойчиви характеристики. Най-важна сред тях е деинституционализацията на законодателната и изпълнителната власт. Формално опозиционното ДПС-НН не се разглежда от никого като опозиция, докато други партии, с инструмента на вотовете на недоверие, се борят с променлив успех да бъдат признати за опозиционни. Самото правителство, което в решаващи моменти се скрива „зад гърба“ на Народното събрание, на практика е приело, че основните му инициативи се диктуват от фактори извън персоналния му състав като Бойко Борисов и Делян Пеевски. Съветът за съвместно управление, който трябваше да координира коалиционните взаимодействия, почти спря да функционира, а за отчетност на министрите пред издигналите ги партии е много трудно да говорим.

През юли се очертаха две теми, очертани от външно индуцирани събития – влизането в еврозоната и върховенството на правото. През септември те ще станат фокус на антиправителствената опозиция, съответно от националистически и от проевропейски позиции, с централни говорители съответно „Възраждане“ и ППДБ. И по двете теми се готвят мащабни протести, и то не еднократно. Но те сякаш се развиват в паралелни пространства, без връзка една с друга. Едните игнорират изобщо европейските доклади и проблемите на съдебната реформа, докато другите не са склонни да приемат никакви коментари за негативни последици от въвеждането на еврото. Дори терминологията им, макар и еднакво критична и радикална, не съвпада. Едните виждат в правителството „режим“, а другите – „диктатура“. Това поражда всички предпоставки политическото напрежение в есенния сезон да расте.

Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.

Публикуваме ПОЛИТБАРОМЕТЪР – брой 4, юли-август  2025 г., с любезното съгласие на автора доц. д-р Борис Попиванов и издателя Фондация Фридрих Еберт / Бюро България.

ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Фондация Фридрих Еберт България издава „ПОЛИТБАРОМЕТЪР“ от 2000 година насам, анализирайки актуалните и дългосрочни политически процеси и идентифицирайки тенденциите в българската политика със специален фокус върху политически партии като главни актьори на демокрацията.

В ситуация, в която качеството и безпристрастността на българските медии са под въпрос, имаме за цел да предоставим на българските и чуждестранните читатели научна основа за по-нататъшна политическа дискусия.

ЗА АВТОРА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Д-р Борис Попиванов е доцент по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследванията му са концентрирани в областта на политическите идеологии, теорията и историята на лявото, както и българския преход.
bulgaria.fes.de

ИЗДАТЕЛ

Фондация Фридрих Еберт | Бюро България издава „ПОЛИТ-БАРОМЕТЪР“ от 2000 година насам, анализирайки актуалните и дългосрочни политически процеси и идентифицирайки тенденциите в българската политика със специален фокус върху политически партии като главни актьори на демокрацията.
Ул. Княз Борис I 97 | 1000 София | България
Отговорен редактор:
Жак Папаро | Директор, ФФЕ, Бюро България
тел.: +359 2 980 8747 | факс: +359 2 980 2438
bulgaria.fes.de
Контакт:
[email protected]
Използването с търговска цел на всички, издадени от Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ) публикации, не е позволено без писменото съгласие на ФФЕ.
Повече информация по темата ще намерите тук: bulgaria.fes.de