Денят на Ботев ли е днес?

Днес е Денят на Ботев – не, днес не е Денят на Ботев, ден на Христо Грозев е, ден на Георги Лозанов, на Тагарев – ден на всички гонители на руски шпиони и вражеска дезинформация. Да не се окаже, че и Денят на Ботев е дезинформация?

Днес е Денят на Ботев – не, днес не е Денят на Ботев, ден на финален щурм към еврото е и е ден на трепетно очакване на конвергентния доклад. Днес е ден на бой последен срещу всички, които шават, дишат и искат да бъдат питани. Последен щурм е днес.

Сто четирийсет и девет години вече ние търсим гроба на Ботев и търсим кой го е убил. Хората откриха Америка, стъпиха на Северния и Южния полюс, стъпиха на Луната, изпратиха гаджетата и тъщите си в Космоса за единайсет минути, а ние все търсим гроба на Ботев и Левски и търсим духа на Караджата.

Ботев е най-големият български поет. С десетина гениални стихотворения той стъпи на Върха. И загина там. И ние му търсим гроба и му рецитираме стиховете от време на време и по съответен повод.

Ние не вярваме, че Ботев е най-големият ни поет. Него през тия близо сто и петдесет години винаги са го предреждали други. Винаги други са искали да седят „на трона“ му и да са те най-големите поети. Но не са изкачвали Върха и не са били убивани. И ние не търсим гробовете им, защото ги знаем къде са. И вода на малкия пръст в поезията не могат да донесат на Ботев.

Ботев е балада – най-героичната и тъжна българска балада. И ако самият той не беше балада, и нашият български живот нямаше да е балада. А българският живот е една несвършваща балада.

Страшно много обичаме да се ровим в подробностите – в подробностите около живота на великите. Защото много от нас не са нищо повече от подробности. А с подробности Връх не се изкачва и не се умира на Връх.

Женен ли е бил Ботев официално, крадец ли е бил на пари, завлякъл ли е с френски франкове Стефан Стамболов, колко пари е имал, когато е тръгнал с четата за България, искали ли са овчарите във Врачанския балкан да им плаща агнетата, стискали ли са го ботушите, в челото ли е бил ударен от куршум, българин ли го е убил, съблякла ли го е после потерята гол, за да му вземе униформата?

Всичките тия подробности са като лоша проза. Не са маловажни съвсем, но са лоша проза, а Ботев е гениален поет. И безнадежден романтик революционер. Луда глава, откачен човек. Всичко е той, само не и подробност.

Днес е Ден и на всички загинали за свободата на България. Кажете ми къде точно е тая българска свобода – да отида да ѝ се поклоня. Кажете ми къде е тая свобода, за която са загинали толкова българи – във Врачанския балкан ли е, в Министерския съвет ли е, в Народното събрание и Президентството ли е, в Брюксел, в Ню Йорк или в Киев и Москва?

Или свободата е в пепелищата в Газа?

Къде да я търся тая свобода – в оглозганата ни от скакалци държава или в гробището над село? какво да разкажа на внуците си за тая свобода, как да им я покажа?

Направо се умилявам, като гледам как при самото поднасяне на венци официалните лица оправят лентичките на венците, на които пише от кого е венецът. Това оправяне на лентичките на венеца е нещо като покашляне, когато не знаеш какво да кажеш. Как се изпедепсахме всички, та когато говорим за Ботев, все ни тегли да говорим за себе си? За собствената си партия, кметство, властване, добруване.

Славен е Ботев и са славни загиналите. Нашето си е жива суета и запълване на времето с подробности.

Шапка свалям обаче на ония, които тръгват от Козлодуйския бряг всяка година, вървят по стъпките на Ботев и неговите четници и се чувстват и горди българи, и свободни. Това е нашият Път на страданието, нашият път към Голгота. И ако има място, където наистина можем да бъдем един до друг и един зад друг и да вървим, това е там – по Пътя от Козлодуй до Околчица.

Днес е Ден на Ботев. И колкото да го блъскат и тикат в кюшето, това е Ден на Ботев – на най-големия български поет и на най-големия български велик и отчаян дух.

Днес е Ден и на всички загинали за свободата на България, а това са нашите деди и прадеди, нашите родове и нашата кръв, това са нашите безсмъртни мъртви.

От Фейсбук, със съкращения