Денят на паметта

На 6 май небето се отвори, но вместо свети Георги от него слезе Манолис Глезос в образа на неизвестен засега мъж (и е добре да остане такъв, защото се чуват заплахи), застана върху руините на Паметника на Съветската армия (казват, че всъщност се покатерил, но това са подробности) и размаха самоделно копие на знамето на Победата.
Победата се пише с главна буква, защото е една за всички, дори за победените. Победено бе абсолютното зло, това, което товареше хората в конски вагони, за да ги убива с газ, да ги вари на сапун, да прави от кожата им абажури, да ги дамгосва като животни, преди да ги изгори в крематориумите.
Сега, но не от днес, срещу Победата се води война. Победата дойде под червеното знаме на Червената армия.
Казват, че ако е нямало болшевишка власт в Русия, нямало да има и нацистка в Германия – това е перфидната част от войната срещу Победата. Публицистично звучи добре, исторически не съвсем, защото други знаят, че ако не беше несправедливият Версайски договор от юни 1919 г. (“Това не е мир, а примирие за 20 години”, казва пророчески френският маршал Фош в момента, когато Бялата армия побеждава в Гражданската война в Русия), нямаше да има Хитлер.
Ако не беше свинското отношение на западните държави победителки към Германия по време на Голямата депресия – протекционистични мерки от страна на САЩ и запазване на чудовищните репарации – нямаше да има Хитлер.
Ако не бяха задкулисните машинации на демократичните германски партии и едрия германски капитал (които сами се надхитриха в крайна сметка), тяхната непоносимост към левицата, Хитлер нямаше да стане канцлер.
Но всичко това го е имало и сборът от него води до поредицата от събития, които предпоставят големия сблъсък, голямата хекатомба и голямата Победа.
Сред променливите в това уравнение болшевишката отсъства. Съветската държава е мишена на нацистка Германия, а не предпоставка за нейното възникване. Фактите са безжалостни и с тях се воюва безжалостно.
Кой воюва? Три категории – геополитическите противници на днешна Русия, в качеството й на юридически наследник на СССР и основен пазител на паметта за Победата; победените във Втората световна война, които търсят реванш за поражението си; и тези – най-гнусни от гнусните – на които Червената армия отне “свещеното право” да бъдат слуги в свят на свръхчовеци и унтерменши.
Нереализираните слуги тичат по две писти – пробват да обезсилят Победата, като изтъкват тоталитарната същност на болшевишкия режим, репресиите, извършени срещу свои и чужди, и второ – като подменят разговора за резултатите от Победата с разговора за цената на Победата – това е другата перфидна част от войната срещу нея. Както е казал Владимир Ленин по друг повод през 1921 г.: “Формално е правилно, но по същността си е гавра”. Финалът на този маратон е един – подмяната на паметта за Победата.
На 6 май земята се отвори, но вместо рогати и опашати демони от нея излезе едно възвание.
“На 9 май Украинският световен конгрес призовава международната общност да се противопостави на кремълската пропаганда и да признае истината: това не е ден на победа, а ден на позор. Това е срамно напомняне, че Руската федерация, пленена от идеологията на рашизма, сама се е превърнала в злото, което някога твърдеше, че е победила”, се казва в изявлението, публикувано на сайта на УСК.
Рашизмът не е идеология, независимо колко дълги статии ще бъдат написани за него. Рашизмът е неологизъм, виж фашизмът си е истинска идеология, която продължава да има последователи и до ден днешен. Включително в днешна Украйна, което имахме възможност да видим с очите си преди войната и по време на войната.
Нещо повече. Фашистките прояви в Украйна, толерирането на паравоенни и военни нацистки формирования, бе една от множеството причини за началото на тази война, която сега се използва като повод за кампанийно физическо унищожаване на паметниците на Победата – както в Украйна, така и у нас в България.
Има една еврейска дума – “хуцпа”, с която може да се опише състоянието, при което едновременно унищожаваш паметниците (включително надгробни) на Победата и твърдиш, че Русия си е “присвоила правото” на монопол върху Победата. “Хуцпа” е дума, описваща крайната степен на арогантност. Пример – син, убил майка си и баща си, иска съдът да го пусне, защото е останал сирак.
Какво иска Украинският световен конгрес?
Основните искания са: Да бъде осъдена кампанията “Безсмъртният полк” за възхваляване на съветските репресии и легитимиране на съвременната агресия; Да се забранят всякакви събития или тържества, които прославят Деня на победата на Русия и оправдават кървавата война на Русия срещу Украйна”.
Обърнете внимание на смесването на различни по характер и смислово натоварване събития – Победата във войната срещу нацизма и фашизма преди 80 години и днешната война между Русия и Украйна. Целта е очевидна – делегитимиране на Победата.
Пряка връзка между тези две войни няма – те са различни по своя характер, имат различни причини, имат и ще имат различни последствия. Връзката между тях е изкуствено създадена с цел да се култивира омраза, да се направи необратимо разделението на големия руски народ, да се нанесе вреда на Русия като наследник на Победителите във Втората световна война, чиито правила днес определят световния ред.
Защо искат да бъде осъден Безсмъртният полк? (Без кавички – това не е акция, а собствено име.) Защото, както написа при първата му проява Кеворк Кеворкян: “Парадът демонстрира една смазваща – за нас, анестезираните! – култура на Паметта”.
Култура, която смазва не със силата на чука и оксижена, с които унищожаваха символа на паметта, а със силата на ръката, издигнала знамето на Победата над руините. Целият труд по заличаването на паметта – унищожаването на Паметника на Съветската армия, бе заличен с един обикновен жест на поклон пред паметта.
Един да има, който да помни, помнят всички.