Деветдесет години от рождението на поета Любомир Левчев

Нищо не ме изразява по-добре, по-вярно от поезията, казваше той приживе

Поезията е мост, който свързва свободата с любовта, а също и с красотата. Поезията ми е дала необходимата свобода да бъда такъв, какъвто съм. Нищо не ме изразява по-добре, по-вярно от поезията. Думите са на поета и писател Любомир Левчев, от чието рождение днес се навършват 90 години.

„Бих искал да напълня с радост душите на моите читатели и приятели. Това питие, мисля, че ще стане по-хубаво, ако в него капнат и няколко сълзи. Поезията може да бъде и крепост. Наричали са я дори кула от слонова кост. Както народите са строили своите крепости, за да запазят свободата си, така и духът има нужда от непревземаеми твърдини“, казва поетът.

ПОЕТ ОТ „АПРИЛСКОТО ПОКОЛЕНИЕ“

Любомир Левчев е от „априлското поколение“ поети, утвърдени през 60-те години на 20-и век. Първото му стихотворение „На пост“ е отпечатано през 1950 г., а седем години по-късно излиза и първата му стихосбирка „Звездите са мои“. Любомир Левчев е автор на 75 книги, които са преведени на английски, френски, испански, руски, немски, италиански, шведски, арабски, хинди и други езици, и са издадени в над 40 страни – САЩ, Англия, Канада, Франция, Русия, Германия, Германия, Испания и пр. 

Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. През 1953 г. завършва гимназия в София, а през 1957 г. библиотекознание в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Автор е на стихосбирките „Звездите са мои“ (1957), „Позиция“ (1962), „Но преди да остарея“ (1964), „Пристрастия“ (1966), „Обсерватория“ (1967), „Рецитал“ (1968), „Стихотворения“ (1970), „Стрелбище“ (1971), „Стихотворения“ (1972), „Поеми“ (1972; 1981), „Дневник за изгаряне“ (1973), и „Зведопът“ (1973), „Самосъд“ (1975), „Свобода“ (1975), „Изход“ (1976),  „Аритми“ (1977), „Поздрав към огъня“ (1978), „След любов“ (1980), „Откъс“ (1980), „Поеми“ (1981), „Заклинания“ (1981),  „Лък“ (1983), „Самосъд’83“, „Метроном“ (1986), „Седмата смърт“ (1989), „Отвъд“ (1994), „Небесен срив“ (1996), „Селена“ (2001), „Вечерен акт“ (2003), „Пепел от светлина“ (2005), „Окончания“ (2006), „Кон със зелени крила“ (2009), „Капризната игра на времената“ (2010), „Седемдесет и седем стихотворения“ (2012) и „В невидимата кула“ (2014).

Стихосбирката „Небесен срив“ е издадена за първи път на английски език през 1995 г. и е написана по време на престоя му в Ню Лондон между градовете Ню Йорк и Бостън в САЩ, където гостува на съпругата си – художничката Дора Бонева. „Това е книгата, която ме изразява най-добре“, признава писателят.

Любомир Левчев пише и поредицата „Романи от спомени“: „Убий българина!“ (1988), „Ти си следващият“ (1998) и „Панихида за мъртвото време“ (2011). Трите книги събират спомените, житейската история и най-запомнящите се негови преживявания. „Убий Българина!“ е първата част от пъстрата мозайка от събития на един динамичен живот, изпълнен с превратности и срещи с незабравими личности.

„В средата на 80-те години на 20 век от дъното на душата ми се надигна тревожно предчувствие, че бързо трябва да разкажа преживяното, защото идва ново време, в което всичко ще се промени и за всичко ще бъде късно. Така се роди „Убий българина“ – книга за моето начало.“ С тези думи Левчев въвежда читателите в един роман от спомени – спомените от детството му с подробности около събитията от 9 септември 1944 г. и от смъртта на баща му.

ОТ ЛИТЕРАТУРЕН КОНСУЛТАНТ ДО ПОЛИТИК, НО ВИНАГИ ПОЕТ!

Любомир Левчев започва да се занимава с журналистическа дейност от 1950 г., като за първи път печата във в. „Народна младеж“. Сътрудничи на в. „Стършел“, на сп. „Младеж“, участва в сборниците „Смяна“ и др. От 1957 до 1958 г. той работи като литературен консултант във в. „Народна младеж“ и като редактор в Радио София, а от 1962 до 1968 г. е редактор на в. „Литературен фронт“. Две години Левчев е главен редактор на в. „Литературен фронт“ – от януари 1970 г. до 8 юни 1972 г., а след това до 1975 г. е първи заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт. От 1 юли 1975 до 20 май 1977 г. Любомир Левчев е първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура, а от 20 май 1977 до 26 декември 1979 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура. Десет години той заема поста председател на Съюза на българските писатели – от 25 декември 1979 до 11 март 1989 г. През 1981 г. Любомир Левчев основава сп. „Факел“, а от 1991 г. е собственик на издателска къща „Орфей“. Член е на Европейската академия за наука, изкуство и литература – Париж, и член-основател на Европейската академия за поезия – Люксембург.

„Ти си следващият“ е втората книга, в която разказва за властта преди 10 ноември 1989 г. и отношенията му с Тодор Живков и неговата дъщеря Людмила Живкова, както и за писателската гилдия. Сюжетът обхваща периода от 1953 г. до 1973 г. Романът е обобщение за методите на манипулация над интелектуалците, написан е с богатия и провокативен език на поезията. Книгата е хроника на един живот, преминал в бурни и рисковани времена, тя е нов прочит на българската история, който прави с факти и имена, а събитията са описани така, както ги е видял авторът: „Много косвено и не толкова директно открехвам страници от миналото“, признава поетът. През 2000 г. книгата излиза на американския книжен пазар.

В третата книга „Панихида на мъртвото време“ Любомир Левчев продължава да разказва за живота си – от избора му за първи заместник-председател в Комитета за култура, за усилията си по организирането на световните писателски срещи в София, за годините, в които е бил начело на Съюза на българските писатели, за свалянето от власт на Тодор Живков, за трудните години, които е прекарал след 10 ноември 1989 г.

Любомир Левчев е автор и на есетата „Размисли за орфизма“ и на „Писма от ада“ (2008), на сценариите за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“, „Поетическото изкуство“, както и на текстовете на песните „Да те жадувам“ на рок група „Сигнал“ и „След любов“ на Борис Гуджунов.

Любомир Левчев е и депутат от Шестото до Деветото Народно събрание (1971-1990). Отива си а на 84 години, на 25 септември 2019 г.

НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ

Любомир Левчев е носител на много престижни български и международни отличия и награди. Удостоен е със званието Лауреат на Димитровска награда (1972). Обявен е за почетен гражданин на София от Столичния общински съвет, на 23 април 2015, по повод 80-ата годишнина от рождението му.

Носител е на наградите: „Никола Вапцаров“ (1977), „Пеньо Пенев“ (1984), на златен медал за поезия на Френската академия и звание „Рицар на поезията“ (1984), на орден „Георги Димитров“ за неговата литературно-творческа и обществено-политическа дейност и във връзка с 50-ата годишнина от рождението му (1985), на Голямата награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989), на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ (1991), на Световната награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993).

Носител е още на орден „Стара планина“ първа степен (2006) за изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура и по повод 70-годишнината от рождението му, на националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в българската книжовна култура (2008), на орден „Владимир Маяковски“, учреден от Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия и Диплом на литературно-обществената премия „Да светиш винаги“ (2009), „Златен венец“ на Фестивала за поетични четения на съвременни македонски и чуждестранни поети „Стружки вечери на поезията“ (2010), на Националната литературна награда „Иван Вазов“ (2013) на Министерство на културата и на община Сопот, на златен медал „Иван Вазов“ на Съюза на българските писатели (20 май 2014). 

Любомир Левчев е удостоен и с приз от американската фондация „Уилям Мередит“ (2013), както и с почетните научни звания „Доктор хонорис кауза“ от Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии (17 май 2005) и „Доктор хонорис кауза“ на Бургаския свободен университет (12 май 2006).