Дискусионен форум – ТРЕВОЖНОТО ПОКОЛЕНИЕ И ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА СОЛИДАРНОСТТА
Днес, 18 юни 2025 година, едновременно във вестник „Дума“ и в сайта „НовиВремена“ публикуваме второто издание на приложението „Дискусионен форум“. То е посветено на темата „Тревожното поколение и добродетелите на солидарността“. В него предлагаме авторски резюмета на докладите на проф. д-р Димитър Денков на тема „Поколенческото развитие през последните три десетилетия и типовете личности, формиращи се в условията на виртуална реалност“ и на д-р Велиана Христова на тема „Предложенията за промени в Закона за училищното и предучилищното образование, обучението по български език и история и заплахата за разрушително конфесионално противопоставяне“ и на някои от участвалите в дискусията – Александър Грозданов и проф. д-р Ваня Добрева – съпредседатели на Съвета на НС на БСП по образование и наука, проф. Александър Томов, Валентина Богданова, д-р Анко Иванов, проф. д-р Искра Баева, Велислава Дърева, Николай Шопов, чл. кор. проф. д-р Васил Проданов, проф. д-р Мариела Модева, Георги Божинов и други.
По време на обсъждането на 11 юни т.г. очаквано преобладаващо внимание бе отделено на проблемите на образованието. Бе представено и получи пълната подкрепа на участниците Становището на Съвета по образование и наука на Националния съвет на БСП относно приетия на първо четене в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и публикувания от МОН за обществено обсъждане Законопроект за промени в Закона за предучилищното и училищно образование. Така дискусията стана естествено продължение и развитие на предишни дискусии и публикации по темата „За състоянието и необходимите промени в образованието“ (https://novivremena.com/kak-da-spasim-pogubenoto-ni-uchilishno-obrazovanie/; https://novivremena.com/pak-tryabva-da-spssyavame-obrazovanieto/), която заема важно място в плана за работа на Фондация „Солидарно общество“ през 2025 година.
В отговор на предизвикателствата на съвременния свят, тяснатата свързаност на проблемите на образованието със солидарността, като ключова програмна ценност на левицата и политиката на БСП, изисква дискусията да продължи. Очакваме предложения за нови въпроси по темата, които да обсъдим и материали, които да публикуваме в сайта „НовиВремена“ и вестник „Дума“. Тях можете да изпращате на електронните пощи [email protected] и [email protected].
ПОКОЛЕНЧЕСКО РАЗВИТИЕ В УСЛОВИЯТА НА ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ
проф. д-р Димитър Денков
В програмата на БСП образованието и работата с децата и младите хора се изчерпват с повърхностно изброяване на очевидни неща, без да се имат предвид тенденциите в съвременните условия. Ако през т. нар. преход това бе обяснимо с поредното идеологическо превъртане, сега е недопустимо да се пренебрегват промените, дошли с новите средства за комуникация, изчезване на традиционни възпитателни и образователни средства, особен усет за свобода, господството на Basic English и нарастваща тревожност при скъсен хоризонт за лично осъществяване, зависещ от семейното финансово и социално положение. Това предизвиква поколенчески различия, оформящи групи с различни образци за жизнен успех.
Има множество световни изследвания, които дават данни и се опитват да посочват решение: напр. Джонатан Хайд „Тревожното поколение. Детство във виртуалната реалност“, Изд. „Изток/Запад“, С., 2025; литературен предходник на подобни описания е романът на Виктор Пелевин „Генерация П“, 1999.
Все повече имаме поколения на виртуалната реалност и рекламираните образци за успех и щастие, разпадане на традиционната семейна и ценностна йерархия и нови личностни цели. Когато те не се постигат, възникват тревожност и депресии. Изход от тях се търси чрез употреба на психотропни средства, при което злоупотребите с алкохол и тютюнопушене са дотам естествени, че рядко се санкционират. Детството не е игра, а копиране и преследване на образци за бърз успех и признание. Виртуалното е по-безопасно във физически смисъл, но е опасно в психологически; социалното и психологическото развитие с тревожност и депресия е нараснало два пъти през 2024 г. в сравнение с 2010 г., като при момичетата е два пъти повече от тази при момчетата.
Това се проявява най-общо в три типа у нас сред учениците между 8 и 12 клас. Условно те са: Богат социален отшелник – около 35 000, най-често едно дете от „елитно“ семейство в столицата или голям град с доходи над средните; учи в т. нар. престижно държавно или частно училище; посещава платени школи, пребивава в илюзия за съвременник; целта е да продължи образованието си в чужбина и в „семейно наследствени специалности“: право, медицина, психология, икономика, по-рядко информатика, хуманитарни науки, архитектура и изкуства. Средно-класов тип – едно или две деца от семейства с доходи около средните; такива са между 90 000-100 000 ученици в специализирано училище, езикова или математическа гимназия; стреми се към издигане в група, често при несъобразяване с норми; употребява стимуланти, поддържа „модерен“ външен вид и поведение; иска или му налагат бъдеще като студент в информационни, обществени и хуманитарни науки, по-рядко – инженерни науки, педагогика, почти никога селско-стопанство. Ниско класов тип, маргинал – едно, две или повече деца в семейство с ниски доходи, най-често само с един родител, майката, учи в т. нар. обикновено квартално училище или специализирана гимназия; това са към 130 000 юноши между 14 и 18 години, без особени образователни интереси, би следвал „каквото и да е“; има силно изявено чувство за общност; такива са т.нар. локали, които преди се наричаха хулигани; понякога преминават в по-горната група чрез приятелски връзки или любов. При всички групи т. нар. полов живот започва между 14 и 16 г., като при момичетата е преди този на момчетата, рядко се основава на влюбване и още по-рядко се стига до продължителна връзка. Забележително е, че любовните разочарования и неуспехи в училище са далеч по-малък източник на депресии в сравнение с отпадане от групата или присмех за провал в приятелския кръг.
Подобно разделение може да е основа за изследване, но и за програмна работа по преодоляване на поколенчески, социални и регионални диспропорции и занемарената социално-образователна политика. Стъпки за това са създаване на областни центрове за социално-психологически изследвания; включване на психологията в списъка на регулираните професии, а психологическите консултации и проследяване в задължителните профилактични прегледи да се поемат от здравната каса; държавен контрол върху рекламата, продажбата и употребата на поддържащи психиката средства, по-строг от този за хазарта; спазване на разпоредбите за наемане на юноши за работа и достъп до питейни и нощни заведения. За социалистическата партия е особено важно да цели намаляване и преодоляване на етнически, регионални, верски и полови различия, които имат у нас ужасни проявления в образователната сегрегация и отпадането от училище на децата от ромски произход. Не е успокоение, че при тях тревожността е далеч по-малка в сравнение с т. нар. средна класа и все още преобладаващото българско население.
ДА ОЦЕНИМ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕЙСТВИЕТО НА ЗАКОНА
ПРЕДИ ДА ПРАВИМ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ В НЕГО
д-р Велиана Христова
Не за първи път говорим за образованието и за замислените промени в него. Ще добавя към това, което каза Димитър Денков – вярно е, че поколенията се менят много бързо. Проблемът е, че заедно с поколенията трябва да се променя не толкова основният учебен материал, а начинът на преподаване, за да се запазва интересът на учениците към знанието. Не става дума децата да зубрят, а трябва да осмислят това, което им се поднася в училище. Най-главното е базовото знание, грижата за което в последно време постепенно намалява. Когато имаш базовото знание, след това се оправяш, където и да попаднеш и с каквото и да се занимаваш.
Ние правим поредна дискусия, а междувременно днес бе приет на второ четене Законът за висшето образование без да бъдат чути и подкрепени предложенията, които ние направихме в Съвета по образование на НС на БСП. За обществено обсъждане е публикуван законопроект за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Срокът на обсъждането е до 28 юни. Трябва спешно да се действа, но оставаме с впечатление, че ръководството на партията е решило засега да мълчи. Това мълчание ще е пагубно не само за БСП, но и за България. Незабавно трябва да започнат публични действия за обясняване и промяна на идеите в проекта. Те са огромно количество, някои са разумни и трябва да се подкрепят, но други са недопустими, като например все по-агресивните атаки срещу изучаването на руския език в училище. Само да вметна, че дори по времето на Хитлер и през Втората световна война руският език се е изучавал задължително в българските училища. Да се използва училището за политика е не само противозаконно, то е престъпно.
По-конкретно за някои от предвидените, но и по някои от липсващите предложения за промени в ЗПУО.
Религията. Предвидено е в чл. 76 от закона с нова алинея да се въведе задължителен предмет “Добродетели и религии” с три варианта на програмата, от които ученикът трябва да избере един – неконфесионално обучение в добродетели, конфесионално православие и конфесионален ислям. Така ислямът, за първи път в историята на България, става задължителен за изучаване в светското българско училище. Нещо повече – в чл. 76, ал. 7 от закона се вмъква текст, според който министърът не определя броя на часовете по предмета “Добродетели и религии”. Имам данни от директори и учители от Странджа и Лудогорието, че вече ги „натискат“ да насочват децата към варианта с изучаването на ислям, още преди да е приет законът. Целта е ясна – разширяване на ислямизацията на страната, създава се една предпоставка за изпълнение на проекта за изграждане на ислямска дъга от Турция през България на запад към РСМ и Албания.
Като са ги предлагали, не са догледали до края тия промени, понеже пък в чл. 89, ал. 2 са записали, че отделно остава “религия” и като избираем предмет за класове, в които не се учи “Добродетели и религии”. А нали въпросният предмет става задължителен, в кои класове няма да се учи?! Абсурд.
Въпросът е откровено политически, опасността е огромна. Би трябвало религиозно обучение да се осъществява в неделни училища към църкви и джамии, но не и в българското училище, където по закон не може да се насаждат религиозни доктрини!
Ние предлагаме позицията на БСП да бъде: ако се въвежда задължителен предмет за добродетелите, той да не е конфесионален, да не се разделя на три програми, а всички деца заедно да учат за добродетелите на всички религии. Заедно! В по-горните класове в този предмет да се набляга на етика и естетика, които бяха изгонени от училището като отделни предмети и сега се учат в рамките на философския цикъл. Иначе сегрегацията и противопоставянето, при това – от ранни години, са неизбежни. Само разпалването на етнически и религиозни проблем ни липсва в момента!
Учебните програми. Министерството започна усилена работа за промяна на учебните програми, правят се комисии и обсъждания. Правилно е да се увеличи изучаването на математика и природни науки, защото те са предпоставка за бъдеща икономическа дейност. Но има два предмета, които формират нацията и, за които учебните програми в момента са едно безобразие – историята и литературата. За тези учебни програми не се и гъква.
Няма да повтарям конкретиката за учебната програма по история – тя сега е един истински наръчник по русофобия и антикомунизъм. За социализма има само една положителна фраза и тя е, че “в онези години са се построили много заводи – запетая, които замърсяват околната среда”.
След 2016 г. вече поколения млади българи нямат хал хабер от истинската история на страната, индоктринирани са, че всичко ляво и всичко руско е престъпно. Именно БСП е длъжна да поиска промяна на учебната програма. И да не позволява „специалисти“ като Келбечева да натрапват на учениците безумия. Според сегашната програма например, периодът от 20-те години на ХХ век до 1939 г. е период на активизиране на левия терор – няма преврати, няма Стамболийски, няма избити поети и писатели, няма бял терор и пр. Освен това, историята трябва да се изучава до 12-ти клас, а не само до 10-ти. До края на гимназията учениците са забравили всичко, което са учили по история до 10-ти клас. В една учебна година се вмества цялата ни история от праисторически времена до днес и учениците не успяват да обхванат материала. Ако се удължи основното образование до 8-ми клас, ще има възможност учителите по-нормално да разположат преподаването на историята.
При литературата – задължително трябва да се премахне изучаването й по теми и смесването на периоди и държави в 5 и 6 клас, когато децата започват да изучават отделни предмети. Не може учениците за пръв път да се запознават с Иван Вазов заедно с Джералд Даръл… Хаосът на епохи и автори в главите им става пълен.
Финансирането. Една тема, за която никой дума не обелва. А отдавна говорим, че трябва да се премахне порочният принцип “парите следват ученика”, който бе директно прекопиран от Англия при управлението на НДСВ. Той доведе до разделение и неравнопоставеност на училищата в големите и малките градове, между големите и малките училища дори в столицата. Едно селско основно училище например има същите потребности от преподаватели и материална база, както и голямото училище, но не може да си ги позволи, понеже учениците са по-малко на брой и парите са по-малко. Щом ще се променя законът, БСП е длъжна да постави най-сетне темата. Познати са достатъчно варианти за финансиране на образованието.
Освен това, страните в ЕС инвестират за средното образование средно 4,8 % от БВП, в България финансирането на средното образование падна на 3,9%. БСП трябва да се бори поне за средния европейски процент. Но как ще стане това не ми е ясно, при положение, че НАТО сега натиска парите за военни разходи да станат 5% от БВП. Откъде ще ги вземем? Ами, от образованието, науката, културата. Това е исконна тема на БСП – винаги досега, когато БСП е участвала във властта, парите за образование са се увеличавали. Неизменно е така. Може да се проследи по данните от годишните бюджети. А сега мълчим!
Участие на НПО в обучението. Още една тема, по която не се обелва и дума. В момента всяко НПО може да влезе в училище с обучение по проект единствено и само с разрешение на директора на училището. Плащат 200 лв. на директора и натрисат на учениците каквото си искат, не само джендърство. Знам го лично от НПО-та. Елементарно е да се реши въпросът, като се изиска одобрението на МОН по всяка тема и проект на НПО в училище. Има НПО-та, които печелят милиони от въпросната дейност в стотици училища.
И понеже промените в ЗПУО ще са твърде много, поражда се въпросът трябва ли отново законът да се променя съществено на парче и след това да се окаже, че има противоречия вътре в закона, или с други закони. Според мен, трябва най-сетне да се изпълни изискването от Закона за административните актове резултатите от всеки закон да бъдат оценени пет години след приемането му. Изминаха вече 9 години от приемането на новия ЗПУО, но оценка никой не е направил. Преди да се правят промените, трябва първо да се види оценката на резултатите досега, за да се определи какво точно трябва да се променя. И дали не трябва да се прави нов закон.
В ПОЛИТИКАТА, КАКТО И В ЖИВОТА
МИСЪЛТА ТРЯБВА ДА ПРЕДХОЖДА ДЕЙСТВИЕТО!
проф. д-р Ваня Добрева
Днешната дискусия е изключително навременна, тъй като чрез задълбочените доклади на проф. Димитър Денков и д-р Велиана Христова, се очертава сериозен кръг от проблеми за днешния и утрешния ден на България.
От една страна, в задълбоченото си проучване върху профила на новите поколения проф. Денков акцентира върху техните социални и психологически особености. Подчертава, че когато говорим за родените след 90-те години на ХХ век е необходимо да обвържем индивидуалния им профил с редица фактори, но преди всичко с ускорения темп на технологичното развитие. Ще посоча, че за първи път у нас така сериозно са проследени – и като ориентация, и като социална детерминанта, и като всекидневие – типологията на младите хора. Напълно подкрепям предложението на проф. Денков, с оглед на новите реалности, специалността „психология“ да стане регулирана професия и нейното развитие да се обвърже със здравните политики. Също така, напълно съм убедена, че що се отнася до БСП, поставените от проф. Денков въпроси за новите поколения ще трябва да намерят своето естествено място в нейните програмни и политически документи.
От друга страна, докладът на д-р Велиана Христова разкрива най-актуалните проблеми пред българското образование – средно и висше, свързани и с реализирани и с предстоящи законодателни промени. Ще се спра малко по-подробно върху някои от поставените въпроси, защото те се отнасят, поне според мен, до непосредственото съществуване на БСП.
Първо, за БСП. През последното десетилетие, с трасформирането на БСП в лидерска партия, се задълбочи негативната тенденция от годините на прехода към деинтелектуализацията на партията. На възлови позиции, върху принципа на лоялността към председателя, бяха издигани хора без подготовка и експертни качества. От друга страна, БСП се оттегли от сферите на духовността, отказвайки се от приоритетното значение на образованието, науката и културата в политическите си действия. Това доведе до значителна загуба на влияние, но и до още по-задълбочаваща се деинтелектуализация в партията. Федерациите за образование, за висше образование и наука, за култура постепенно престанаха да съществуват, а това означава, че се ограничи групата, която е в състояние да ражда идеи. Добър знак обаче е, че през седмицата ИБ на БСП прие становище, подготвено от новосформирания Съвет за образование и наука към НС на БСП, за нови политики в областта на образованието. Това дава надежда, че въпросите, които днес обсъждаме, може би ще получат своето развитие.
Второ. От години наблюдавам стремежа на ръководители в БСП да скъсат с масовия характер на партията и да я подчинят единствено на парламентарното й присъствие. Поредна политическа грешка с катастрофални резултати. Практиката обаче показва, че ниският рейтинг на Народното събрание се дължи и на факта, че болшинството от народните представители, включително и от БСП, не са експертно подготвени по въпросите, за които им е възложено да отговорят. Те обаче участват в коалиционни споразумения, взимат отговорни решения, без да се интересуват и съобразяват с мнението на партийните членове, експерти в съответната област. Грешките, които допускат, са с дългосрочен ефект, чиито резултат ще рефлектира на парламентарните избори.
Примерът с гласувания на първо четене в пленарна зала законопроект за промяна на Закона за висше образование е показателен в това отношение. Не може депутати на БСП папагалски да подкрепят откровената политическа намеса в дейността на висшите училища – смисъл на този законопроект, при положение, че именно БСП последователно е защитавала през десетилетията висшето образование от ненамесата на политическите фактори в неговото развитие. Беше пренебрегнато мнението на Съвета по образование и наука по този въпрос. Наистина, на второ четене, депутатите от БСП-ОЛ коригираха своето поведение и предложиха друг, адекватен на ситуацията законов текст, който обаче не получи подкрепа в зала. Това е пример, който показва как не трябва да се работи, защото и в политиката, както и в живота мисълта трябва да предхожда действието!
И последно. Ще обърна внимание на предложението за задължително изучаване на предмета „религия“, т.е. да се въведе вероучение. Следва да се има предвид, че по Конституция всеки български гражданин има свобода при избор на вероизповедание. Това дава възможност всяка конфесия, стига да е регистрирана, свободно да предложи свое вероучение на вярващите – до момента конфесиите у нас са над 86. Към отделните молитвени храмове – църкви, джамии, синагоги и т.н., функционират духовни училища – специализирани и неделни, в които вярващите насочват децата си. Досега, в българското светско училище, религия се изучава като свободно избираем предмет, като в него се изучава православието. Статистиката показва, че родителите, самоопределящи се като православни, в своето мнозинство не избират за своите деца предмета религия. Предположението на управляващите, че задължителното въвеждане на вероучение ще утвърди православието като традиционна религия на българския народ, няма да постигне очаквания резултат. Децата на православните българи, както и досега, ще предпочетат светско знание, поднесено под името „добродетели“.
Въпросът с въвеждането на задължително изучаване на вероучение има друга страна. Изучаване на вероучение, т.е. конфесионален предмет религия, означава католиците да изучават католицизъм, протестантите – протестантство (или отделните им разклонения, секти), евреите – юдаизъм, мохамеданите – ислям. И то, задължително, в светското българско училище! Дали управляващите си дават ясна сметка какво означава това за българското общество и за бъдещите поколения на България! Особено, подчертавам, когато в огромни български територии задължително ще се изучава вероучение по ислям! Приказки за наивници е, че държавата щяла да упражнява някакъв контрол и че щяло да се преподава на български език. Забравя се, че ислям се изучава в Египет, в Саудитска Арабия, в Иран? И то на арабски или на турски език! А също, че в мохамеданските общности религиозните авторитети имат определящо влияние върху избора на родителите. И, тук, наистина, трябва да очакваме, децата на мохамеданите масово да учат ислям.
Моето категорично становище е, че не трябва да се допуска задължителното изучаване на конфесионалния предмет „религия“. Да, възможно е да се мисли за неконфесионален предмет „История на религиите“, който да запознава учениците с общите понятия и поведенчески модели. Но въвеждането на задължителен предмет „религия“, както се вижда, не е само въпрос на образователна политика. А представлява възлов проблем на националната сигурност, с отчитане на бъдещи тежки за съществуването на България последици.
ЗА ВЯРАТА И ЗНАНИЕТО
Велислава Дърева
Хилядолетна е войната срещу Православието, но няма да се връщаме при Великата схизма. Да видим драматичния контекст в последните 35 години. Да не забравяме „посланието“ на Бжежински: „След падането на комунизма на Изток, единственият наш враг остана Православието“.
Днес войната срещу Православието и Православната цивилизация става все по-яростна, стръвна и коварна. Гонението срещу каноничната Украинска православна църква е грозно неонацистко зрелище, насърчавано и финансирано от „цивилизования“ Запад в неговата прокси война срещу Русия. И флагман, главен рушител на Православието, е Вартоломей, вселенския разколник. Част от тази война беше разколът в Българската православна църква /БПЦ/, който трябваше „да ни освободи от руския гнет“ – каква въпиеща нелепост! Разколът разкри бездната на невежеството: „поповете си скубят брадите“, „бият се два синода“ „що пък да нямаме 4-5 православни църкви“ и други подобни бисери на пълната безпросветност.
България е светска държава, но светска не означава бездуховна. Крайният секуларизъм, съчетан с ислямската инвазия превърнаха западна Европа в духовна руина. Преди приемането на Християнството Европа не е дори географско понятие, а лекомислена девойка от древногръцки мит, отвлечена от един бял бик, който е самият Зевс.
В България единствено Православието има конституционна идентичност и единствено БПЦ е призната ex lege. За разлика от други страни, БПЦ не се ползва с мракобесна историческа слава. Тъкмо обратното. Някои раздават акъли какво да прави БПЦ, но нямат представа, че към всеки по-голям храм има неделно училище, че в манастирите има летни лагери за деца, школи по иконопис и православно пение, че БПЦ обгрижва и образова сираци и деца от бедни семейства, че за цялата тази благородна дейност БПЦ не е поискала и стотинка от държавата. По-лесно е да се вопие срещу Църквата и срещу православната просвета, нали. Имаме чудесни учебници по предмет „Религия. Православие“, одобрени от МОН, но колцина са се потрудили да ги прочетат?
Православието и кирилицата са нашата национална идентичност, нашата цивилизация. Църквата и буквите, вярата и знанието – те спасиха България през 500-те години турско робство. Вярата и знанието са неотделими.
ЧЕРТАЕМ ПОРЕДНАТА РАЗДЕЛИТЕЛНА ЛИНИЯ
Валентина Богданова
Темата за поколението, което идва след нас, е много широка. Безспорно, това е едно тревожно поколение, това е едно недоволно поколение – недоволно и от нас, и от това, което го заобикаля, и вероятно от перспективата, която му предлагаме. И това е така, защото цялото публично говорене, включително и нашето, обяснява колко всичко около тях е лошо. Въпросът е можем ли, с разбирането, че сме критични към себе си, по някакъв начин да го моделираме, да дадем идеи, да направим младите хора съпричастни към решаването на проблемите, които формулираме. В този разговор темата за образованието и за предстоящите промени в Закона за училищното и предучилищното образование съвсем закономерно присъства.
Част от предложените промени в Закона могат да сработят – те са въпрос на технология и на коректно прилагане на законовите текстове. Темата обаче за въвеждането на новия предмет „Добродетели и религии“ неслучайно е обект на публична дискусия. Разговорът не се изчерпва само с претенциите към учебните планове и учебните програми и въвеждането на конфесионално обучение в българското светско училище. Той е свързан и с големия брой вероизповедания, регистрирани в страната ни, и най-вече – с начина, по който семействата ще изберат коя от двете предлагани религии ще изучават децата им. Този въпрос е особено сериозен за някои области и някои общности.
Вероятно една немалка част от родителите ще изберат третата възможност – „Добродетели и етика“. Ще успеем ли да съчетаем принципите на етиката с ценностите на християнската и ислямската етика? Как ще съчетаем християнското смирение със свободната и активна гражданска позиция, за каквато ние апелираме.
В тревожния свят, в който живеем, обществото ни има нужда от обединение, от общи пътища, от обща кауза. А ние чертаем поредната разделителна линия – и то сред децата. Училището трябва да създава усещане за общност, да възпитава добродетели, припознати от всички като важни. В този смисъл предметът „Добродетели и религии“ за мен звучи приемливо, но предлаганият предмет на практика е „Добродетели и религия“. Въпросът очевидно не е просто образователен, той е политически и изисква внимателен анализ на възможните последици.
ДОБРОДЕТЕЛТА НА СОЛИДАРНОСТТА: СЪПРОТИВА СРЕЩУ ТРЕВОЖНОСТТА
проф. Мариела Модева
На фона на нарастващата тревожност, солидарността се явява не само морална добродетел, но и психологически и социален ресурс. Солидарността не е просто акт на помощ, а съзнателно усилие за съпреживяване, за поемане на отговорност за другия и споделяне на обща съдба. В този смисъл, тя служи като лек срещу изолацията и отчуждението. Можем да видим солидарността в реални социални движения, младежки инициативи и доброволчески дейности, които се разгръщат в отговор на глобални предизвикателства. От Fridays for Future до инициативи за ментално здраве като Open Mind, младите хора създават алтернативни общности, базирани на подкрепа, взаимност и етична ангажираност. Освен това, солидарността може да бъде интегрирана и в образованието чрез създаване на учебна среда, в която сътрудничеството се насърчава повече от състезанието. На институционално ниво, социалните политики, които целят намаляване на неравенствата, също могат да играят роля за намаляване на социалната тревожност.
Тревожното поколение не е просто жертва на глобални процеси, а и потенциален носител на нови ценности. Възприемането на солидарността не като сантиментална нагласа, а като практическа и етична позиция, може да превърне тази тревожност в двигател за социална трансформация. Защото в свят на несигурност, истинската устойчивост се гради не само чрез индивидуална психическа стабилност, а чрез взаимна подкрепа, доверие и колективна отговорност.
