Древни струнни лъкови инструменти

Под китайски струнни лъкови инструменти главно се разбират различните разновидности на хуцин. Макар тяхната история да е по-кратка от тази на други етнически музикални инструменти, те са обичани от представителите на всички националности в страната заради красивото си звучене, богатата си изразителност и високото ниво на умения и техничност, което изпълнението на тези музикални инструменти изкисва.

Ърху

Ърху е един от основните струнни лъкови инструменти в семейството на китайските етнически музикални инструменти. Той води началото си от едно малцинство в древен Северен Китай.

Историята му може да се проследи от династия Тан и надхвърля 1000 години.  Може да се каже, че ърху е като преминал през превратностите на живота старец. А вероятно дори би било по-подходящо да се каже, че ърху е като незрящия Абин, който е бил талантлив музикант, свирещ добре и на други инструменти като пипа, съ, шън и барабан.

Но той е възхваляван само заради ърху. Неговата история и бекграунд са изключително сходни с характера на инструмент като ърху.  Само такъв човек може да се слее с ърху, този въплъщаващ печал инструмент.

Банху

Банху има около 300-годишна история в Китай и е наричан с различни имена като цинху, хуху, бандзъ ху, дасиен и други. Банху има висок тембър и създава проникващи звуци. Той се появява като инструмент, съпровождащ театрално-оперни изпълнения, разработен на базата на хуцин, като името му идва от залепените тънки дървени листове (‘бан’ на кит.), от които е направена резонаторната кутия на инструмента. Съпоставен с другите разновидности на хуцин, банху се отличава със силен и ясен звук, с който може да се предадат силни емоции като вълнение, плам и стихия. Същевременно носи и красота и изящество.

Дзинху

Дзинху има висок и силен тембър и създава проникващи звуци, той представлява традиционен китайски струнен инструмент, който възниква с формирането на пекинската опера в края на 18-ти век и е разработен на базата на хуцин.

Дзинху има над 200-годишна история и е основен акомпаниращ инструмент в пекинската опера.

Матоуцин

Матоуцин е двуструнен инструмент, който е най-често използван от монголската националност в Китай. В края на грифа му има конска глава, откъдето и идва името му (матоу – конска глава). На монголски език е наричан морин хуур.

Корпусът на матоуцин е дървен, дълъг около метър. Инструментът е с две струни и трапецовидна резонаторна кутия. Звуците, който издава са меки и приятно извиващи се, а силата му на звучене е сравнително слаба.