Древният град Инсю –  един от най-мащабните и древни археологически обекти в Китай

Поднебесната империя – величествена, магнетична, древна и едновременно съвременна, динамична и социално ангажирана – всички определения за нея са верни. Тя привлича милиони туристи от цял свят заради невероятната си природа, вековната история и богатото си културно-историческо наследство. И разбира се, заради прословутото китайско гостоприемство. Един от многото безценни исторически обекти е малкият живописен град Инсю, който има над 3-хилядолетна история и е бил последната столица на династията Шан. За съвременното ни мислене и стереотипите на днешния ден, когато всичко се развива бързо и динамично, звучи почти невероятно, че в продължение на 255 години градът е бил дом на 12 императори от 8 поколения.

Град Инсю се намира в провинция Съчуан, в централните части на страната, близо до модерния град Анян, почти на границата на провинциите Хъбей и Шанси.

Значимостта на този малък град е огромна, защото тук са намерени първите китайски писмени знаци, издълбани върху кост. Популярен е по цял свят като един от най-мащабните и древни археологически обекти в Китай.

Днес на историците, археолозите, лингвистите и на цялата световна културна общественост е добре известно и научно потвърдено, че китайската писменост, освен че е една от най-добре развитите в света, е и една от най-старите.

Тя има история от над 5000 години и се явява обединяващото звено за различните народи, населявали тази огромна държава. Писмените знаци, намерени в района на Инсю, са истински извор, от който учените и изследователите на древните светове черпят информация за събития, случили се не преди векове, а преди цели хилядолетия.

Сред оцелелите древни китайски исторически документи Инсю е описан като последната столица на династията Шан. Все пак има някакво несъгласие относно това кога точно се е случило това преместване. Но Книгата на документите (по-конкретно глава „Пангън“, която се смята, че датира от края на периода Пролети и есени), а също и бамбуковите летописи твърдят, че император Шан Пангън е преместил столицата на династията в Инсю.

Намерените писмена говорят, че по-късно император У от династията на Джоу успява да свали династията Шан и основава столицата си във Фънхао, близо до съвременния Сиан, а Инсю е изоставен и потъва в разруха.

Неговите руини са споменати и от СъмаЦиен в труда му „Документи на великия историк“ и са описани подробно от Ли Даоюен в негов коментар, публикуван по време на периода Южна и Северна династия (420 – 589).

Постепенно великият град Инсю се превръща в легенда, заедно с основалата го династия, до момента на преоткриването му през последните години на династията Цин.

Оракулските кости, намерени в Инсю, за пръв път са били признати като съдържащи древно китайско писмо през 1899 г. от Уан Гоууей, директор на Имперската академия.

Една от причините за откритието му е бил фактът, че той е страдал от малария по това време и са му били предписани драконови кости в традиционната китайска аптека. Като взел тези кости, той забелязал странни резби върху тях и стигнал до заключението, че това може бе са образци на древна форма на китайско писмо.

Първите официални археологически разкопки са ръководени от археолога Ли Джи от Института по история и философия през 1928 – 1937 г.

Тогава са открити останките от императорски дворец, няколко императорски гробници и повече от 100 000 оракулски кости, които показват, че династия Шан е имала добре структуриран скрипт с пълна система от писмени знаци.

През 1950 г. продължаващите разкопки от Археологическия институт на Китайската академия за социални науки откриват още доказателства – останки от дворци и храмове, императорски гробища, кости с надписи, бронзови и костени работилници и др.

Това е най-големият археологически обект в Китай, обхващаш площ от 30 кв. км. Открити са над 80 обекта на трамбовани основи, включително дворци, светилища, гробници и работилници.

Несъмнено тези най-големи и най-стари археологически разкопки за китайската археология поставят началото и служат за основа на археологическа дейност в цялата страна.

На обекта се разпознават четири периода, които корелират приблизително с костите на оракула. От тези останки археолозите са успели да потвърдят, че това е духовен и културен център на династията Шан.

Най-добре запазена от царските гробници е тази на Фу Хао. Невероятната императрица Хао е била военен лидер и съпруга на краал У Дин. Гробницата е открита през 1976 г. и е датирана от 1250 г. пр. н. е. Тя е напълно запазена и не е ограбена, за разлика от останалите, открити на същото място. Освен останките на императрицата гробът съдържа 6 скелета на кучета, 16 човешки скелета на роби и множество гробни предмети с огромна археологическа стойност.

Гробницата е старателно реставрирана и възстановена и сега е отворена за посетители. Там се намира и изложбена зала, където са показани най-ранните образ-
ци от каруци, теглени от животни.

Всички артефакти са разкрити от специалистите от работната станция Анян на Археологическия институт на Китайската академия за социални науки и работния екип за исторически реликви на община Анян. Шестте находки съдържат останките от карета и два коня. Установено е, че в пет от тях има останки от човешка жертва (четири възрастни мъже и едно дете). В изложбената зала са показани и останките от 8,35-метров широк път, изграден и ползван от династията Шан, открит през 2000 г. в Аеро-спортното училище в Анян.

През 2006 г. град Инсю е вписан в Списъка на ЮНЕСКО за обекти на световното наследство.