Експерти обсъдиха в София възможностите за мирно обединение на Корейския полуостров

Мирното обединение на Корейския полуостров бе темата на международен семинар под надслов „Настоящи реалности и перспективи за мирно обединение на Корейския полуостров“, провел се в аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Той бе организиран от Националния съвет за мирно обединение на Корейския полуостров (PUAC – конституционен орган под директното ръководство на президента на Република Корея за публична дипломация и застъпване за мира и обединението на Корейския полуостров) – клон България, с подкрепата на Посолството на Република Корея в България и Научноизследователския център за намаляване риска от бедствия към УНСС.
Лектори бяха специалисти по темата от Република Корея, САЩ, ЕС, Обединеното кралство, Китай, Япония и България, които представиха разнообразни гледни точки относно обединението на Корея. Сред тях бяха Бак Йон Джонг – зам.- директор по въпросите на Корейския полуостров към Министерството на външните работи на Р Корея, която говори за промяната на севернокорейската политика спрямо Южна Корея и отражението й върху процеса на обединението на двете Кореи; Джени Таун, директор на корейските програми в Центъра “Стимсън”, САЩ, която представи гледната точка на САЩ за мира и обединението на Корейския полуостров, бившият посланик на ЕС в Южна Корея проф. д-р Майкъл Рийтър.
Гост на събитието бе и посланикът на Република Корея у нас Н. Пр. Донг-бе Ким, който отправи приветствие към събралите се.
Пред БНР главният съветник и представител в България за Националния съвет за мирно обединение на Корейския полуостров Кети Канг коментира основните проблеми пред обединението на полуострова.

“Мирът според мен трябва да бъде на ниво между самите хора. Когато има мир и разбирателство между самите хора, мирът, за който много често в днешно време се говори, ще бъде налице, така че не само между хората в една страна, разбира се, това е най-важното, но също така и между хората и нациите на различни страни.”
Тя изтъкна, че времето размива спомените за войната от 1950 – 1953 г. и бежанските потоци от Севера към Юга, а поради икономически причини има и намаляване на подкрепата за обединението на Корейския полуостров, което се дължи най-вече на икономически причини.