Ерозията на конституционния правов ред и належащата мобилизация срещу матастизите на паралелната власт
Предлагам настоящият текст в отговор на тезата на Анко Иванов, че „Конституцията на Република България осигурява и до голяма степен гарантира политическото предимство на либерализма, макар че държавата е определена като „социална“, тя по същество е антисоциална. Изцяло доминиращ е т. нар. „либерално-демократичен режим“, съдържаща се в неговата статия , „Отново за социалната база на БСП и за интересите на хората на наемния труд“, публикувана в „НовиВремена“ на 18.01.2025 г. (б.м. Г.П.)
Днес Конституцията се разглежда като текст, който тук-там „да се пипа“ с оглед текущата конюнктура – сигурен признак за фаталната липса на съзнание за фундаменталното значение на Основния закон за функционираща държава на свободни граждани.
Конституционният ред
Всъщност, Конституцията представлява националния проект за развитие на България като демократична, правова и социална държава. В нея са заложени и пътищата за реализирането на такова развитие.
Виждането, че Конституцията регламентира единствено либерален тип демокрация е невярно. На практика в нея има заложени две алтернативи – наред с либерално демократичната, тя позволява и другата, социално демократичната. Въпрос на политика е, по кой път да се върви.
Обща основа за приоритетно социално развитие предлагат водещите демократични конституционни начала – парламентарното управление на републиката по волята на народа при върховенство на Конституцията и според законите на страната; политическият плурализъм, при който партиите са длъжни да съдействат за формирането и изразяването на политическата воля на гражданите.
Конкретни норми в полза на социалната алтернатива са конституционното изискване законът да създава условия за коопериране и други форми на сдружаване за постигане на стопански и социален напредък, както и поредицата задължения за всеобщо образование, достъпни за всички здравеопазване и култура и гарантиране на пълния набор социално-осигурителни права.
Подриването на Конституцията и възходът на паралелната власт
Процесът на последователно обезсилване на Конституцията води началото си още преди обсъждането на представените проекти и на приемането й от Седмото Велико Народно събрание. Още тогава от ляво тя бе яростно атакувана като позорно буржоазно капиталистическо творение, а от дясно като квазитоталитарно ретроградно окопаване.
Взелият властта през октомври 1991 г. „с малко но завинаги“ СДС проведе „революция“ на ликвидиране на кооперативното земеделие и на безогледна либерализация, демонополизация, дерегулация и приватизация с трайни разрушителни последици не само за икономиката, но и за социалните устои на обществото. Не по-малко фатални последици имаше и наложената от него лустрация на съдебната власт с подмяната на стотици добросъвестни и високо компетентни юристи с послушни изпълнители на ролята на „бухалки“ срещу политическия опонент. Настъпилият екзистенциален срив в живота на милиони граждани наложи трайно клеймо на демокрацията като демократура от олигархичен тип, както и разбирането, че Конституция и закон въобще не са там за да гарантират личното достойнство и националната сигурност, а напротив – самите те представляват първоизточника на всички злини. Така, паралелно с ерозията на силата на закона избуя възходът на паралелната власт на „закона на силата“.
Безогледен израз на този погубен процес стана опазаряването на всички сфери на обществено-политическия живот, превръщането на политиката в откровено комерсиално начинание. Към днешния ден този процес е на границата да доведе до пълното завладяване на държавата от задкулисната мрежа на всеобхватни зависимости .- тотално отрицание на каквито и да било представи и правила за демократичен конституционен ред.
Пътят напред
Дълг на всички, съзнаващи грозящата опасност от такова развитие е да заявят категорична воля за действия по две направления. Едното – за безусловно налагане на практика на всички законови норми на демократичния правов ред, уреден в Основния закон. Другото – да предложат цялостен проект за конституционни промени, рязко засилващи социалните начала в Конституцията.
На първо място това засяга регламентирането на правата на собственост, доколкото сегашната норма за неприкосновеност на частната собственост влиза в разрез с изискването за равна защита на всички форми на собственост. Освен това, самата редакция на въпросната норма е твърде половинчата, доколкото не съдържа общоприетите изисквания за упражняване на правата на частна собственост при определено съобразяване с обществения интерес.
Отговорността на левицата и за налагане на нормите на Конституцията, и за слагане началото на такъв проект е особено голяма. Веднъж, защото на времето се оказа негодна да наложи социалната алтернатива, заложена в нея и втори път, защото днес конституционно- политическата криза далеч не е преодоляна.
