ЕС не успя да постигне съгласие по съвместна позиция относно подкрепата за Украйна
Всички страни-членки подкрепиха милитаризацията на съюза
Държавите от Европейският съюз не успяха да постигнат съгласие по съвместна позиция относно подкрепата за Украйна, след като Унгария не подкрепи изявление, в което се обещава предоставянето на допълнителна помощ за Киев, предаде ДПА, цитирана от БТА.
В проекта на декларацията, одобрена от останалите 26 държави членки на ЕС, се потвърждаваше съществуващата позиция на Брюксел по отношение на войната в Украйна, подчертаваше се необходимостта от справедлив и траен мир, както и ангажиментът на блока да продължи да подпомага Киев, включително чрез предоставянето на военна помощ.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан, който поддържа близки отношения с Кремъл, обяви още миналата седмица налагането на вето от своя страна в писмо до председателят на Европейския съвет Антонио Коща, в което спомена за “стратегически различия в подхода ни към Украйна”, посочва ДПА.
В писмото си Орбан призова вместо това да бъде подкрепена резолюцията на ООН от миналата седмица, която призовава за бързо прекратяване на войната в Украйна, но в която не се посочва Русия като агресор. Резолюцията, която беше приета от Съвета за сигурност на ООН на третата годишнина от пълномащабното нахлуване на руските сили в Украйна, бе внесена за гласуване от САЩ.
В същото време лидерите на страните членки на Европейския съюз приеха единодушно заключения за увеличаване на разходите за отбрана, предаде БНР.
Лидерите приветстват намерението на Комисията да препоръча координирано активиране на националната клауза за дерогация по пакта за стабилност и растеж като спешна мярка, като в същото време се гарантира устойчивост на дълга, за да се улеснят значителните разходи за отбрана на национално ниво във всички страни-членки, се казва в заключенията.
Ръководителите призовават Комисията да предложи допълнителни източници на финансиране на отбраната на ниво ЕС и отбелязват намерението й да даде предложение за нов общностен инструмент, който ще даде възможност на страните членки за заеми, подкрепени от бюджета на ЕС, до 150 млрд. евро, като приканват Съвета да разгледа това предложение като неотложен приоритет.
Като първи списък с приоритетни области на ниво ЕС са определят противовъздушната и противоракетната отбрана, артилерийските системи, в т.ч. и за точни удари в дълбочина, ракети и боеприпаси, дронове и системи срещу тях.
Лидерите подчертават, че защитата на сухопътните, въздушни и морски граници на ЕС допринася за сигурността на Европа като цяло, особено по отношение на източната й граница, като се имат предвид заплахите от Русия и Беларус.
