ЕС – политика против народите на Европа

Европа влиза в новата 2025 г. с голям пакет натрупани проблеми, при което тригодишният въоръжен конфликт в Украйна прилича по-скоро на симптом на дълбок недъг, отколкото на негова основна причина. Старият свят отдавна губи своята инвестиционна привлекателност и иновационно лидерство, следователно не можа да бъде конкурент не само на САЩ, Китай и други високотехнологични държави като Южна Корея и Япония, но и на редица страни от Глобалния юг, пише изданието zvezdaweekly.ru.

Да се преодолее дълбоката икономическа и ценностна криза, обхванала западните цивилизации, е много по-сложно, отколкото да се спечели война, да се замразят чужди милиарди или да се лишат от независимост Молдова и Грузия. Непрекъснатото падане на жизненото равнище, раздутите сметки за ток, продукти и бензин, увеличеният брой техногенни катастрофи очевидно са свързани с упадъка на самия модел за развитие на Евросъюза, което се задълбочава от последиците на сляпото следване на американските приоритети.

Встъпването в длъжност на Доналд Тръмп на 20 януари се възприема от мнозинството негови атлантически партньори като стихийно бедствие, което няма да могат да преживеят без сериозни загуби. „Завръщането на Тръмп в Белия дом може да създаде предпоставки за политическа нестабилност в страните от Г-7“, коментира Financial Times. Той заплаши ЕС с 20-процентни мита за целия европейски експорт в САЩ, ако те не започнат по-активно да внасят скъпи американски въглероди. Освен това установи за съюзниците от НАТО нов минимум за военните разходи – 5% от БВП, вместо досегашните 2%, постигнати с толкова труд. В противен случай Тръмп предупреди, че ще спре помощта на САЩ за Украйна и ще стовари грижите върху Европа.

Изведнъж взе, че нарече Канада 51-ви щат на САЩ, а премиерът й Трюдо – губернатор. При тези думи европейците, изглежда, може да отдъхнат: „Размина ни се!“, но само засега. И не съвсем – новият президент настоятелно вече посегна и на Гренландия. Островът е автономна част на Дания и Тръмп иска да го купи. Щенията на Тръмп не радват Брюксел – крепостта на окопалите се там патентовани привърженици на Демократическата партия.

Вместо с тях Доналд предпочита да общува с премиера на Унгария Виктор Орбан, който не променя възгледите си като ветропоказател и ги излагаше дори, докато през последните четири години Тръмп беше „извън играта“. Близък съратник на избрания президент е милиардерът Илон Мъск, според когото само партията „Алтернатива за Германия“ може да спаси ФРГ и нарече Шолц глупак. На французина Макрон Тръмп отдавна не се доверява и се очаква от корен да посича тъпите му амбиции, като например идеята му да прати войски на НАТО в Украйна. Изглежда, смяната на управляващия елит в Европа не е далеч.

Всъщност за проблемите на европейските страни са виновни самите европейци. Те направиха своя избор, диктуван от интересите на техния компрадорски елит. Решение за справяне с кризата ще трябва да се търси в условията на цайтнот, а смяната на идеологическите постулати ще подчертае безсмислието на „зеления преход“, на сдържането на Русия, на джендърното разнообразие, на „културната инклузивност“ по отношение на имигрантите. Само отказът от руския газ бе достатъчен, за да срине европейската индустрия, включително най-доходния й отрасъл – автомобилостроенето. Еврокомисията обаче продължава унищожителната си роля.

Въпреки заклинанията руските горива продължават да постъпват на европейския пазар, тъй като дефицитът им е факт. На 31 декември изтече срокът на договора за транзит на руски газ по територията на Украйна. Компаниите доставчици от Унгария, Словакия, Австрия и Италия се обърнаха към Урсула фон дер Лайен с настояване вносът от Русия да бъде продължен, но дамата не отговори. Последва рязък скок на цената на синьото гориво. В Брюксел съзнателно саботираха продължаването на транзита, като принуждават Будапеща и Братислава да търсят алтернативни пътища за внос на многократно по-скъп газ.

В Словакия не се отказват от усилията и продължават преговорите с руската страна за намиране на изход от положението. Там вече събраха 361 хиляди подписа с настояването да се проведе референдум за отмяна на антируските санкции, като за целта са достатъчни 350 хиляди подписа. Подписката продължава и този месец ще бъде връчена на президента. На референдума се задава само един въпрос: „Съгласни ли сте Словакия да се откаже от антируските санкции?“. Американското издание Politico с характерния си цинизъм произнесе присъда: европейската икономика върви към дъното заедно със своето отминало благосъстояние. Няма да е алегория да се каже, че в Европа се задава „икономически апокалипсис“. Спадовете и търговските войни настъпват и свършват, но горчивата истина в момента е, че ЕС се е превърнал в иновационна пустиня.

„Европа, която някога е дала много на света – от автомобила до телефона, радиото, телевизията и фармацията, сега е аутсайдер“, се казва в публикацията. Днес между 15-те най-търсени марки електромобили няма нито една европейска. В неотдавнашния доклад на Марио Драги – един от най-авторитетните европейски икономисти и финансисти, бивш италиански премиер и председател на Европейската централна банка, се отбелязва, че в списъка на 50-те най-големи технологични компании в света има само 4 европейски. Той прави извода: „Става дума за екзистенциално предизвикателство“. Според него Европа е застинала в XIX век и ще се изроди в „музей под открито небе“. На фона на тези песимистични прогнози Европа влага средства главно, за да купува американско оръжие.

В ЕС назрява метеж, свързан с узурпацията на контролните функции от страна на председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, която непрекъснато излиза извън рамките на своите компетенции и взема решения, без да се съобразява с волята на партньорите и дори, без да се консултира с лидерите на държавите членки, включително на Германия и Франция. Спусък може да стане споразумението, което тя подписа с икономическия съюз на Латинска Америка – Меркосур, въпреки възраженията на Франция. Макрон, без който тя нямаше да запази високия си пост в Брюксел, на практика бе изигран. Споразумението предвижда ниски мита за латиноамериканските селскостопански стоки, което силно ще удари върху и без това тежкото положение на европейските фермери.

Според Politico през целия си първи мандат Урсула е показала неумението си да взема колегиални решения. Тя завзе цялата власт в Еврокомисията, като раздроби важните комисии на по-малки и ги повери на повече комисари. Това отслаби позициите им, а тя си присвои правото да има последната дума при вземане на ключови решения. За първи път в историята на Еврокомисията тя зае несвойственото й място на върха на пирамидата за вземане на решения, като се намеси едновременно във външната политика и сигурността, енергетиката и контрола над ценностите на партньорите. Сега дамата на практика управлява всички тези области чрез послушната й комисарка от Естония Кая Калас.

„Тя прокарва своите позиции като валяк“, пише Politico. Изданието я обвинява, че напълно ликвидира принципа на консенсус при вземане на важни решения, който досега е бил основополагащ в ЕС. В Брюксел центърът на управление е преместен от Европейския съвет – националните политически лидери, към евробюрокрацията, която тоталитарно насажда единомислие и цензура върху всяко различно мнение. Така политиката на Еврокомисията днес е ориентирана към интересите на транснационалните корпорации на военнопромишления комплекс, на фармацията от т. нар. Голяма фарма и на инвестиционните гиганти, които спонсорират Европейската народна партия в Европарламента. Неслучайно изданието напомня за далаверите на Фон дер Лайен с фармацевтичните гиганти и заведените срещу нея дела.

Идеята на привържениците на тази партия е така да се усили ЕС, че да е в състояние да воюва в Украйна и без САЩ. Колкото и съмнителна да изглежда реализацията на подобни намерения, четирима лидери – Макрон, Стармър, Шолц и Туск, вече обсъдиха създаването на „отбранителна Антанта“ за окупацията на остатъка от Украйна под формата на „миротворци“. Резултатът беше нулев. Председателят на Евросъвета обаче Антониу Коща обяви, че на 3 февруари е насрочено заседание за обсъждане на „военните параметри на политиката на ЕС“.

Не са малко горещите глави сред еврокомисарите и политическия елит, горящи от нетърпение да пратят военен контингент в Украйна. Отначало ставаше дума край руските граници да „миротворстват“ 40 хиляди натовски военни, а сега вече се говори за 100 хиляди. Според Reuters основа на контингента може да формира коалиция от 5 – 8 страни, между които ФРГ, Франция, Италия, Британия и Полша. Анализаторите на агенцията обаче се съмняват, че Европа може да екипира и да въоръжи такъв контингент, и отбелязват, че подобно начинание ще отслаби самата Европа.

Унгарският премиер Орбан сравни централата на ЕС с Мордор – земята на злото от „Властелина на пръстените“, и нарече Брюксел последната цитадела на либералите, които рано или късно ще сдадат позициите си на европейските патриоти. И Орбан не преувеличава, защото именно от Брюксел се разпространяват директивите, разделящи и разрушаващи Европа против волята на нейните народи.