Евроатлантически фарс

Началникът се опитва да напусне войната с Русия, а подчинените му искат още да воюват

Георги Георгиев

Както и предполагахме (виж ДУМА и ЗЕМЯ от 20 май 2025 г. – “От санкции до дупка до дупката на санкциите”), напъните на САЩ за въвеждането на 500-процентови мита срещу купувачите на руски природни ресурси се оказаха празни приказки.
След като се закани на Русия: “Ще видите какво ще стане”, президентът Доналд Тръмп, подкокоросан, по собствените му признания, от жена му Мелания, обяви тържествено преди седмица, че ще въведе 100-процентови мита върху руския внос в САЩ, но след 50 дни, ако тя не се съгласи на сделка (устройваща американците) за Украйна. При това не стана ясно дали мярката ще засегне и тези страни, които купуват руски енергоресурси.
Припомняме, че засилването на американците беше много по-голямо. От Тръмп се очакваше да одобри инициативата на сенатора републиканец Линдзи Греъм за въвеждането на 500-процентови американски мита както върху вноса от Русия, който между другото е незначителен, така и върху нейните търговски партньори, сред които на първо място са Китай, Индия и Турция, купуващи руски нефт, нефтопродукти, газ, уран.
Сред клиентите на руски уран са и САЩ, а страни от ЕС продължават да купуват руски втечнен газ, а и тръбопроводен такъв, и все по-неохотно се съгласяват с въвеждането на поредните рестрикции от страна на Брюксел.
Самата инициатива на Греъм и колегите му и от двете партии изглеждаше крайно спорна. САЩ водят митнически войни с целия свят, на наблюдателите свят им се зави от всички видове мита, проценти и срокове, които сегашната администрация на Белия дом произвежда като картечница, и въвеждането на още 500% мита за купуващите руски енергоресурси просто би обезсмислило предишните договорености. Да си спомним какъв медиен и политически шум имаше около въвеждането на 145-процентови мита срещу Китай. И? Къде отиде цялото дитирамбене на Белия дом или сега обитателите му са прекалено срамежливи да си припомнят как си подвиха опашките след един месец, като осъзнаха размера на загубите, които икономиката на САЩ ще понесе.
Не стига, че американците се опитват да изнудват другите държави с митническата си политика, а сега се опитват и да ги заставят пътьом да се лишат от най-изгодните им енергодоставчици. Т.е. проектосанкциите на американските законодатели бяха насочени не толкова срещу самата Русия, колкото срещу основния американски конкурент – Китай.
Европейският (германски) пример е вече достатъчно показателен какво се случва с икономиките на страните, които по политически причини сами режат системите, които захранват производствения им организъм с евтини суровини и енергия (от Русия). Нищо добро не се случва.
Не е случайно, че след “фишека”, който Тръмп произведе, Сенатът на САЩ спря движението на законопроекта, като вносителите казаха, че остават на разположение на президента, ако в бъдеще има нужда от техните услуги, а той вероятно ще има, защото е очевидно, че никой в Русия (а и не само там) има намерение да му изпълнява ултиматумите.
Решението на Тръмп да не въвежда веднага нова порция санкции срещу Русия, а той не е въвел и една санкция, откакто влезе в Белия дом, очаквано разочарова европейските страни.
“Президентът Тръмп не трябва да чака 50 дни, за да въведе мащабни санкции срещу Русия”, заяви от американския курорт Аспен външната министърка на Латвия Байба Браже, а германското списание “Шпигел” отбеляза: “В крайна сметка “наистина голямото изявление” на Тръмп за Русия се оказа по-малко, отколкото мнозина се надяваха.”
В същото време в ЕС успяха не без клизма да прокарат 18-ия пакет санкции – всеки от тях по-безплоден от предишния. Така ще бъде и с този. Схемите за заобикалянето на т.нар. ценови таван на руския петрол са известни отдавна и с успех се прилагат от всички участници вече години наред. Когато предлагаш критично важен продукт, другите ще намерят начин да го купуват, независимо от създаваните спънки. Всичко е въпрос на цена, а за Европа тя става все по-голяма.
Към проблемите с високите цени на енергоресурсите сега се добавят и очакваният удар през август с по-високите американски мита – 30% за стоките от ЕС, както и все по-нарастващата издръжка на Украйна.
Освен обещанията за бъдещи санкции срещу Русия, Тръмп се ангажира да продължи да помага военно на Украйна, засега със зенитно-ракетни комплекси, които обаче да бъдат платени от Европа. “Ние няма да плащаме, ние ще произвеждаме, а те ще плащат”, каза по повод на европейците Тръмп при последната му среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, чиято сервилност към американския президент става все по-отблъскваща.
Реално става въпрос за схема, при която европейците (Германия на първо място) изпращат на Украйна зенитно-ракетни комплекси “Пейтриът”, тяхна собственост, след което чакат САЩ да им произведат нови такива, които обаче ще бъдат по нови цени. Ракетите идват от Германия, после Германия плаща на САЩ, за да получи същите ракети. Кръговрат на ракетите в трансатлантическото партньорство.
Вероятно такава ще бъде схемата и с други видове американско въоръжение.
Не е случайно, че редица страни – Франция, Италия, Унгария, Чехия, вече обявиха, че няма да купуват американско оръжие за Украйна. Но, разбира се, има и такива, за които лоялността към САЩ стои над здравия разум.
Дори външният министър на ЕС Кая Калас се опита плахо да възрази: “Ако вие обещавате да предоставите оръжие, но казвате, че за него трябва да плати някой друг, то това не е същото като вие самите да сте го дали, нали?”
Да, Кая, точно така, не е същото, а другото име на ситуацията е фарс. Евроатлантически фарс. А той се получава, когато началникът се опитва да напусне войната с Русия, а подчинените му искат още да воюват, но не могат без него. Фарсово преиначаване на ленинското “Низините не искат, а върховете не могат”. Ситуацията не е революционна, а деволюционна. Патронът е изморен от тежестта на короната и прехвърля власт на клиентите си, които не са готови за новата ситуация.
Това не прави ситуацията в света по-малко опасна, а по-объркана. За всички.