Европейският парламент напът да признае македонската идентичност и език
Европейският парламент (ЕП) е напът да приеме доклад за напредъка на Северна Македония към ЕС, в който на четири места ще се съдържа признание на македонската идентичност и език. Това ще е вторият законодателен орган в Европа след германския Бундестаг, който на 15 юни 2023 г. със своя резолюция призна македонската идентичност и език, без ответна реакция от българска страна.
Това е първият случай, в който ЕП ще признае език и идентичност, които северномакедонският премиер Християн Мицкоски нарича „многовековни“. Признанието ще бъде дадено със следващия доклад на ЕП по напредъка на Северна Македония към ЕС, който предстои да се приеме през юли. До признанията на език и идентичност се е стигнало след като главният докладчик – австриецът Томас Вайц от партия Зелени, е постигнал консенсус с останалите седем докладчици „в сянка“, представляващи политически семейства в ЕП.
Партия Зелени на докладчика Томас Вайц е коалиционен партньор с партия Европейски свободен алианс – ЕСА. ЕСА представлява интересите на малцинства, търсещи регионална автономия, самоуправление или независимост в рамките на ЕС. Сред членовете на ЕСА са забранената в България партия ОМО „Илинден“ – Пирин и Македонски алианс за европейска интеграция в Албания – МАЕИ. МАЕИ отрича съществуването на българите в Албания, въпреки че последното преброяване в страната показа съществуването на над 7 хиляди албанци с българско самосъзнание.
БГНЕС припомня, че Конституционният съд в България обявява за противоконституционна ОМО „Илинден“ – Пирин, тъй като „целите й са насочени против единството на българската нация, суверенитета и териториалната цялост на страната”. В мотивите си Конституционният съд посочва, че крайната цел на ОМО „Илинден“ – Пирин е “образуване на независима македонска държава чрез откъсване на Пиринска Македония от България“.
Председателят на МАЕИ – Албания, е Васил Щерьовски, който твърдо отрича съществуването на българско малцинство в Албания. Той заявява, че „българи в Албания има само в българското посолство“, като подчертава, че македонската общност в страната няма културна, езикова или историческа връзка с България.
ОМО „Илинден“ – Пирин и МАЕИ са явяват коалиционни партньори на партия Зелени, към която принадлежи докладчикът на ЕП Томас Вайц.
Справка в регистъра за срещите в ЕП показва, че от назначаването си като докладчик Томас Вайц е провел 36 срещи с власите на Северна Македония и нито една с организациите на българите в Северна Македония.
Томас Вайц отлага на няколко пъти старта на преговорите по доклада, като накрая те започват на 14 май, а не както е било предвидено – в края на март. По доклада са направени над 40 предложения на българските евродепутати Андрей Ковачев – ГЕРБ и Ивайло Вълчев – ИТН. В деня на започване на преговорите, по покана на самия Вайц 15 депутати от Северна Македония провеждат срещи сградата на ЕП, а преди това, на 12 май същото е направил и министърът по европейските въпроси Орхан Муртезани. Томас Вайц организира официален обяд на македонските депутати с докладчиците „в сянка“, като на него не са поканени българските пратеници. Когато преговорите започват по-късно същия ден, български евродепутати разбират, че депутатите от Скопие са имали предварително всички техни текстове и предложения. Докладчикът Томас Вайц признава, че докладът е „изтекъл в медиите в Северна Македония преди една седмица“, което е грубо нарушение на правилата на ЕП.
В резултат от действията на Томас Вайц и успешните лобистки действия на Скопие, почти всички текстове на българските европейски депутати са отхвърлени от докладчиците, но са приети шест предложения ЕП да признае македонската идентичност и език. БГНЕС разполага с текстовете-признания, които са абсолютно идентични, макар да са предложени от петима европейски депутати от три различни политически партии – 3 от ЕНП, 1 от Социалистите, 1 от Зелени. До излизането на статията БГНЕС не получи отговор на въпроса как е възможно депутати от различни политически партии да внасят еднакви текстове за македонската идентичност и език.
Действията на Вайц и останалите докладчици създават прецедента ЕП да признае идентичност и език на суверенна държава. Остава открит въпросът коя македонска идентичност ще признае ЕП, тъй като според Преспанското споразумение между Северна Македония и Гърция от 2018 г. терминът „македонска“ се отнася до гражданска принадлежност, а не до етнически произход. Пак в същия договор е записано, че македонският език е част от славянската езикова група, което го разграничава от гръцкия език. Подобни уточнения в доклада на ЕП отсъстват. Напълно отсъстват и резервите на България по отношение на македонския език, който е официално кодифициран през 1945 г.
Твърденията, че македонската идентичност и език са „многовековни“ и винаги са били различни от българските са в основата на отричането на културно-историческо наследство на българите в Северна Македония от правителството на премиера Християн Мицкоски. Водената от него партия ВМРО-ДПМНЕ отрича общата история между България и Северна Македония, както е запосано в Договора за добросъседство с България от 2017г.
Признанието на ЕП само на македонската идентичност и език рискува да създаде напрежение сред гражданите на Северна Македония, която официално се води мултиетническа държава. По конституция народът на Северна Македония е съставен от няколко етнически групи, най-голямата от които е албанската. Признанието от ЕП само на македонска идентичност отрича съществуването на другите идентичности, включително и българите, които трябва да бъдат признати за съставна част от народа на Северна Македония.
След срещата на 14 май депутатът Ивайло Вълчев изпраща протестно писмо до председателя на ЕП Роберта Мецола, в което сигнализира, че докладчикът Томас Вайц нарушава прозрачността и компрометира неутралността на доклада на ЕП. Според Вълчев налице са недекларирани срещи на Вайц с македонски официални лица в Брюксел и Скопие по време на изготвяне на доклада, както и координиране на поправки от евродепутати от три политически групи, повтарящи дословно искания за „признаване на македонския език и идентичност“. Според Вълчев докладчикът Томас Вайц е демонстрирал липса на прозрачност, тъй като много от срещите не са вписани в Регистъра за прозрачност на ЕП към момента на подаване на сигнала, както и че той е позволил изтичане на проектодоклада в македонски медии. Това според Вълчев показва външна намеса във вътрешни процеси на ЕС.
Малко след като е подаден сигналът на Вълчев, Томас Вайц внезапно регистрира със задна дата 31 вече проведени срещи с официални лица на Северна Македония, като допреди това е посочил едва 5. По време на тези срещи Вайц демонстрира топли отношения с македонския премиер Християн Мицкоски, който твърди, че българите в Северна Македония са „700-800“ души и че в България са „изчезнали“ 200 хиляди македонци през 60-те години на миналия век.
Вайц и Мицкоски показват близост и относно позицията си спрямо руската военна агресия срещу Украйна. През юли 2024 г. Томас Вайц се въздържа при гласуване за увеличаване на военната помощ за Украйна, позовавайки се внезапно на австрийския неутралитет. По време на обсъжданията на резолюцията в ООН по повод третата годишнина от началото на войната в Украйна, Северна Македония гласува против текстовете на ЕС, представени от Франция, осъждащи руската военна агресия в Украйна. Поправките бяха приети от Общото събрание на ООН, а тогава Мицкоски обясни решението страната му да гласува против болшинството страни от ЕС със стратегическото партньорство между Северна Македония и САЩ.
Предстои докладът на ЕП да бъде разгледан във Външната комисия на 4 юни, а запознати определят като малко вероятно признанието за македонската идентичност и език да отпадне, след като вече е прието с консенсус по време на срещата на докладчиците на 14 май.
Очевидно съвременният български патриотизъм приключва в някое и друго студио, в коридорите на някоя институция или с някой „гневен“ пост в социалните мрежи. Липсата на национални рецептори руши националните интереси на България.
