Европейският съд по правата на човека отхвърли жалба на т.нар. Православна християнска църква срещу България
Евромагистратите приеха българските аргументи, че жалбата на църквата на известния от началото на прехода отец Христофор Събев, са явно неоснователни
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви за недопустима жалбата на „Православна християнска църква и други срещу България“. Решението е взето единодушно на 6 март от комитет от трима съдии, сред които и българският съдия Диана Ковачева, и е окончателно, съобщиха от Министерството на правосъдието.
Основният мотив е, че жалбата е явно необоснована.
Поводът за завеждането на делото пред ЕСПЧ е отказът на българските съдилища на две инстанции – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, да регистрират църквата, създадена по инициатива на Христо Петров Събев (монах и политик от СДС от началото на прехода, който се превърна в идеолог на Разкола в БПЦ от 90-те години, известен в политическия фолклор от онова време и като “Фори Светулката”, заради масовите бдения със свещи по софийските площади в подкрепа на СДС – бел. ред.). Твърденията са за нарушение на чл. 9 (свобода на мисълта, съвестта и религията) и на чл. 11 (свобода на събранията и сдружаването) от Конвенцията за защита на основните права и свободи.
В мотивите си за отказите българските съдилища посочват, че наименованието Православна християнска църква е толкова сходно с това на Българска православна църква (БПЦ), че може да заблуди и да създаде объркване сред вярващите. В допълнение, учредителите споделят същите верски убеждения и практики като БПЦ.
ЕСПЧ разграничава настоящия случай от предходните дела „Независима православна църква и Захариев срещу България“ и „Българска православна старостилна църква и други срещу България“, в които е преценил, че макар разликата в наименованията да е в една дума, тя е много специфична и това в достатъчна степен ги разграничава от БПЦ и не създава опасност от объркване сред вярващите.
По делото на Православна християнска църква сега ЕСПЧ приема аргументите на българската страна и посочва, че националните съдилища са дали уместни и достатъчни причини да откажат регистрацията, основно заради твърде голямото сходство между наименованията на църквата жалбоподател и на БПЦ и произтичащата от това възможност за объркване.
Според ЕСПЧ мотивите на националните съдилища не са произволни, объркващото сходство е налице, между наименованията няма смислово различие, като единствената разлика е добавянето на думата „християнска“ в името на църквата жалбоподател. За това ЕСПЧ обявява жалбата за явно необоснована и я отхвърля.
Със свое решение Върховният касационен съд (ВКС) на 16 декември миналата година регистрира религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“. Решението на ВКС е във връзка с решение от 2021 г. на Европейския съд по правата на човека по по дело „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“.
Парламентът прие на второ четене на 31 януари промени в Закона за вероизповеданията, с които за единствен изразител и представител на традиционното за страната вероизповедание – източното православие, се определя самоуправляващата се единна Българската православна църква-Българска патриаршия (БПЦ-БП).
