Фьодор Лукянов: Истинската дипломация започна. Зад затворени врати и без предварително определен край

Преди два месеца интензивните преговори между Русия и САЩ за разрешаване на украинската криза и нормализиране на отношенията като цяло изглеждаха като утопия. Случващото се в момента показва, че с реализъм и желание може да се постигне много. Основното нещо е да не стигате до крайности.

Първата е илюзията, че можете да разрешите всичко бързо и безболезнено. Втората е мрачното чувство на обреченост, че резултатът е принципно недостижим. Администрацията на Белия дом играе водеща роля в политическите и дипломатически усилия. Русия, както многократно е казвала досега, отговаря на проявата на добра воля и интерес към смислен разговор. Европа играе ролята на Баба Яга, но поради недостатъчния си военно-политически потенциал може да усложни, но не и да спре или да обърне процеса. Украйна се съпротивлява, осъзнавайки зависимостта си от САЩ и съответно необходимостта, макар и бавно, да ги следва. Точно това разказват европейските приятели на Киев зад кулисите.

От какво се ръководи Вашингтон? Ключовата фраза се чу по време на известния разговор между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, който завърши със скандал. На въпрос на журналист дали Америка е на страната на Украйна, Тръмп отговори, че САЩ не са на ничия страна в този конфликт, те искат да го прекратят и да постигнат мир. Това е революционно изявление, защото досега нито един западен политик не можеше да не каже, че разбира се, подкрепя Украйна в нейната конфронтация с Русия.

Как американското ръководство разбира посредничеството? Натиск върху двете страни, за да се споразумеят за прекратяване на огъня и след това – може би без американско участие – за по-нататъшно съвместно съществуване. Последното много по-малко интересува тръмпистите, ако изобщо ги интересува, защото като цяло те изхождат от факта, че Америка не се нуждае от този конфликт. Приоритетите са различни.

Натискът върху Украйна е по-груб и по-безцеремонен, защото Тръмп гледа н нея като на зле управляван, проблемен актив. Тъй като от гледна точка на „основния акционер“ тя причинява загуби, той трябва да направи всичко, за да ги реорганизира и намали. “Мениджърите на активи” се опитват да се справят по най-добрия начин, но възможностите им са ограничени.

За Тръмп оказването на натиск върху Русия е различен въпрос. Русия не зависи от Америка и е една от онези велики сили, с която съперничество, според Стратегията за национална сигурност, приета през първия мандат на Тръмп, съставлява същността на съвременната световна политика. Друг важен компонент е, че Тръмп се страхува от ядрена война. Той говори за това публично от десетилетия, още от дните си като ярък разработчик и герой от жълтите колонки. И сега постоянно повтаря, обвинявайки предшественика си Байдън, че е довел света до ръба на ядрен конфликт без причина.

Това служи като ограничител на иначе доста необузданото му публично поведение – не иска да провокира нова ескалация.

Но думите „на ничия страна“ естествено се отнасят и за Русия. Културно-историческите нюанси на сложния украински конфликт слабо интересуват американския президент. (Вярно, трябва да му отдадем дължимото – Тръмп лесно се отдалечи от догмите, които бяха непоклатими на Запад през всичките предишни години, и се измести значително към разбирането на руския възглед.)

Освен това, според Тръмп, една сделка винаги включва натиск и твърдост, което в крайна сметка му позволява да отстъпи малко.

Тръмп се различава от своите предшественици по това, че целта му не е глобална хегемония, основана на определена идеология. Като цяло той не се интересува много от идеи и разбира американското господство в света като способност за постигане на конкретни цели, предимно по отношение на материални облаги, а не като общо управление на планетата. Подходът, наследен от бизнеса, предполага постигане на резултати с практически всякакви средства, където нормативните ограничения по принцип не се считат за пречка. Следователно има много по-голяма гъвкавост от всякога в подхода към международното право или предварително заявените намерения.

Имайки предвид сложността и многоаспектността на украинския проблем, това е помощ за неговото решаване – в догматични рамки се оказваме в пълна задънена улица. Тръмп обаче смята и е казвал това многократно, че сделката изисква отстъпки и от двете страни, иначе е несправедлива.

Не трябва да забравяме основното. Истинската дипломация започна. Тази, която се случва зад затворени врати, запазва своята интензивност и драматизъм и няма предварително определен край. Колкото и да е странно, бяхме забравили за нея. В продължение на десетилетия на западна хегемония преговорните процеси по същество предполагаха едно нещо: колко скоро и в замяна на какви стимули американските и европейските партньори ще се съгласят с условията и идеити. Сега уменията, които някога са били приемани за даденост, се овладяват отново: отчитане на баланса на силите, разпознаване и обмен на интереси и откровени разговори между основните лица. И точно това дава основание за очаквания, защото отдавна не се е случвало нищо подобно.

Източник: globalaffairs.ru

Превод: Владислав Наков за “Гласове”