Галин Дурев: Левски е от главните спойващи елементи на нашата нация. Да замълчим и да почувстваме изискващия му поглед! 

На днешния ден България ликува. Цялата страна празнува годишнината от рождението на най-свидния си син. Именно тази общонародна признателност е силата, която издига Васил Левски на най-високия пиедестал в общественото съзнание. На своето заслужено място Апостолът устоя на превратностите на времето. Устоя на историческите ревизии и опитите за десакрализация на националния ни Пантеон. Устоя и на нас самите, които останахме твърде далеч от неговите завети. 

Роденият в Карлово Васил Иванов Кунчев несъмнено изпревари своето време. В години на деспотични империи и самозабравили се владетели, в години на кървави войни и социални бунтове, на произвол и потисничество, той дръзна да говори за свобода и за чиста и свята република. Дръзна да се изправи и да се принесе в жертва за свободата и политическата независимост на българския народ. Показа ни, че бъдещето е в собствените ни ръце, че скъсването на веригите изисква нашите общи усилия.

Васил Левски остава на своя заслужен пиедестал сред националните ни герои не само заради безспорните личностни качества, не само заради политическата далновидност, впечатляващ организаторски талант и вдъхновяващо родолюбие, а преди всичко затова, че той въплъщава в себе си духа и въжделенията на милиони българи от онези тежки времена до ден днешен. Не би било преселено да кажем, че още от деня на неговата мъченическа смърт българският народ започна емоционалната канонизация на своя Апостол и, влагайки в този процес най-възвишени чувства, го превърна в централна част от нашия политически епос. Превърна го в критерий и мерило за това кое е добро за отечеството, за това как отстояваме себе си и живеем достойно. 

Левски остава непреходен символ на съвременната българска държавност. Той е най-задължаващият образ за всеки един български гражданин. Защото онзи поглед от портрета ежедневно изисква. Изисква от нас повече смирение и повече отдаденост. Изисква жертвоготовност и трудолюбие. Изисква да поставиш общото по-високо от частното. Дали обаче сме достойни за изискванията на тази най-светла личност, достигнала висините на национална икона? Отговорът на този въпрос би трябвало да събуди срам. 

За Дякона е казано и писано много, а и продължава да се говори и пише. Личността му постоянно се обогатява с нови нюанси и колкото повече научаваме за него, толкова повече осъзнаваме обхвата на неговия изключително широк кръгозор и виждаме един забележителен визионер, чиято България се превърна в идеал за поколения. 

За съжаление не всички опити за очовечаване на образа на Васил Левски са изпълнени с чисти намерения. Някои от тях искат да посеят семената на съмнението по отношение чистотата на образа на Левски. Искат да ни накарат да мислим за него не като идеал, не като задължение и стандарт, защото той е именно всичко това. Ние сме длъжни да го съхраним, защото Апостолът е не просто своеобразен връх на нашата националноосвободителна борба! Той е сред главните спойващи елементи на българската нация и това предопределя нашето задължение да го пазим от всякакви посегателства. 

Левски е с нас всеки ден и час. Той ще продължи да бди над България, без значение превратностите на времето. Въпросът е ще бъдем ли и ние с него, с неговите завети, с неговите идеи за една свободна, независима и просперираща родина. Да замълчим и да почувстваме изискващия му поглед!