Гигантските панди – най-симпатичните национални съкровища на Китай
Гигантската панда, това черно-бяло животно с нежна и очарователна външност е истинско национално съкровище за Китай и любимо животно на хората по света. Освен че е символ на китайската природа, пандата е избрана и за емблема на организацията Световен фонд за природата (WWF).
Въпреки че това уникално животно обитава територията на Китай повече от 8 милиона години, в новата ни история то е на ръба на изчезването. Днес, след много години усилия, популацията на дивите гигантски панди се е увеличила до повече от 1800, а броят на пандите в плен надхвърля 720.
От хищен звяр в древността до застрашено животно в днешно време, гигантската панда е не само „национално съкровище“, но и „жива вкаменелост“.
Преди 8 милиона години гигантските панди населяват китайската провинция Юннан, а преди няколкостотин хиляди години те достигат своя зенит, като местообитанията им обхващат почти цял Източен и Южен Китай. В древни времена гигантската панда е смятана за хищен звяр. Тя е записана като (митичен мечкоподобен звяр) в „Каталог на планини и морета“《山海經》 – китайски класически сборник с митична география и зверове; 白羆 (бяла мечка) в „Книга на песните“, 《诗经》 (звяр) в „Компендиум материя медика“《本草》. Това са всички известни древни имена на гигантската панда. През пролетта на 1869 г. френският мисионер Арманд Дейвид хваща „черно-бяла мечка“ в Съчуан, представяйки това очарователно китайско създание на западния свят за първи път. Тъй като скелетът и зъбите му са подобни на тези на червената панда, този вид е наречен „гигантска панда“. Заради човешка дейност, унищожаване на местообитанията и ниските нива на възпроизвеждане жизненият обхват на гигантските панди е намален до Съчуан, Шанси, Гансу и някои други провинции, което ги прави едно от 10-те най-застрашени животни в Китай. През 1962 г. Китай вписва гигантската панда като „ценен и рядък“ защитен вид. През следващата година се създава природният резерват Улун (卧龙自然保护区) в окръг Уънчуан, Съчуан.
През 1962 г. стартира и първото теренно изследване на гигантски панди, което бележи началото на опазването и изследването на пандите.
Тиен Джисян, който по това време работи в Бюрото по горите на окръг Уънчуан, е един от първите служители на резервата Улун. През 1973 г., когато местното Бюро за горската промишленост планира да обезлеси резервата, Тиен Джисян написва писмо до централното правителство, в което се алармира, че обезлесяването би застрашило оцеляването на големите панди. След разследване е установено, че следи от дейност на панди има в район от няколкостотин километра. През 1975 г. Държавният съвет разширява площта на природния резерват Улун от 200 квадратни километра на 2000 квадратни километра, който остава най-големият резерват за панди в Китай и днес.
Около 1978 г. китайското правителство създава три стационарни станции в Съчуан и Гансу, за да наблюдава дивите панди.
Днес само една станция все още се използва – „Заслонът 1 май“, разположен в югоизточната централна зона на природния резерват Улун, кръстен на 51-те стъпала, които трябва да се изкачат, за да се стигне до най-близкия водоизточник.
През 60-те години Световния фонд за природата избира гигантската панда за емблема на организацията и 20 години по-късно започва да си сътрудничи с китайското правителство в работата по стопанисването на резервата Улун, превръщайки се в първата международна организация, която извършва природозащитни дейности в Китай.
През 70-те до 80-те години на миналия век голяма площ от бамбук изсъхва в местообитанието на гигантските панди в Съчуан и са открити телата на повече от 200 панди в дивата природа. Китайски музиканти създават песен за това събитие, озаглавена Panda Mimi. Текстът гласи: „Бамбуковите цветя цъфтят, Мими лежи в ръцете на майка си и брои звездите. Звездите са толкова красиви, но къде е утрешната закуска…“. Въпреки че някои експерти по панди по-късно посочват, че няма доказателства, които да показват, че тези панди са умрели от липса на бамбук или глад, това явление наистина разпалва глобалната истерия „Спасете пандата“ по онова време.
До 1986 г. Съчуан е спасил близо 60 болни и гладуващи панди, някои от които са изпратени в Чънду за приемна грижа.
За да се грижи за националното съкровище, през 1987 г. Китай създава Изследователска база за развъждане на големи панди в град Чънду, провинция Съчуан. Днес след няколко разширения тази база покрива площ от около 1 квадратен километър и е дом на най-голямата група от 200 гигантски панди в плен в света.
След десетилетия усилия Китай вече е създал 67 свързани природни резервата, дом на 70% от популацията на дивата гигантска панда.
Тези резервати също така осигуряват защита на други застрашени животни и растения в региона. Световната популация на диви панди се е увеличила от 1114 през 80-те години на миналия век до близо 1900 през 2024 г., а броят на панди, отглеждани в плен в Китай, се е увеличил до 728. Червеният списък на застрашените видове от Международния съюз за опазване на природата (IUCN) понижи категорията на заплаха на гигантските панди от „застрашени (EN)“ на „уязвими (VU)“ през 2016 г. Държавната администрация по горите обаче посочи, че голямата панда все още е застрашено животно в Китай.
Разпокъсването на местообитанията и глобалното изменение на климата продължават да застрашават оцеляването на големите панди и още дълъг път очаква работещите за опазването на тези очарователни животни.
