Говорим си с лекарите само през НЗИС
Вместо да използваме всички съществуващи канали за комуникация с лекарите, от здравното министерство предлагат това вече да става само през Националната здравно информационна система (НЗИС). В публикувана от МЗ за обществено обсъждане проект на наредба за медицинската помощ от разстояние се определя реда за оказването й, както и условията и реда за предоставяне на информация. Регламентират се също изискванията за техническа обезпеченост. Според адвоката по медицинско право Мария Шаркова обаче с наредбата се въвеждат неизпълними критерии.
„Проблемът е в отделни части. Медицинската помощ от разстояние е тази, при която няма непосредствен контакт между специалист и пациент. Такива са консултациите, които пациентът си прави по телефона. Изпраща готови резултати от изследване по някоя от платформите. Затова беше необходима и нейната регламентация – за да бъдат защитени правата на пациентите и защитата на личните им данни. Но наредбата предвижда един-единствен канал за комуникация между лекар и пациент или между двама медицински специалисти, които се консултират помежду си по повод състоянието на пациент. Предвижда се това да става единствено чрез НЗИС. Самата система не е създадена за тази цел. Чисто нормативно нейните функции са съвсем други. Изразявам съмнение, че въобще може да изпълни това, което й вменява наредбата“, алармира адв. Шаркова. По думите й пред БНР има редица платформи, които съответстват на Регламента за защита на личните данни.
„Не виждам причина да се въвежда този монопол, вкарвайки канала за комуникация в изключително тесни параметри. Не само не помагаме на процеса, свързан с оказване на медицнска помощ от разстояние, а тази наредба ще го блокира. Ще стигнем до абсурдната ситуация лекарите да не могат да комуникират по никакъв начин с пациентите и да си разменят каквато и да било информация“, посочи Шаркова. Според нея нито един лекар не може да изпълни техническите изисквания, освен ако не разполага с бункер, оборудван с доста сложна апаратура, защото текстовете изискват тази дейност да се осъществява с частна компютърна мрежа и без достъп до други компютърни мрежи и интернет.
Адв. Шаркова добави и че няма как да се поставят под един знаменател всички медицински дейности, които се извършват от разстояние. „А наредбата прави точно това – може само профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности без присъствен контакт“, уточни тя и подчерта: „Няма как в сферата на модерните технологии да се прекъсне този контакт чрез някакво устройство между лекар и пациент, защото той улеснява техните взаимоотношения и спестява и на двете страни ресурс. Поради липсващи специалисти все по-често ще се налага такава диагностика и лечение от разстояние“.
Наредбата на МЗ все пак съдържа и нещо положитилно. В нея се рагламентира реда, по който пациентът да предоставя информирано съгласие, да бъде информиран за рисковете от предоставяне на медицинска помощ от разстояние. Въвеждат се и критерии за кои дейности не може да се оказва такава медицинска помощ.
„Има обаче достатъчно основания наредбата да бъде обжалвана пред Върховния административен съд“, категорична е Мария Шаркова. По думите й има нещо работещо в здравеопазването ни, което носи допълнителни доходи на лекарите и предоставя лесен достъп до медицинска помощ на пациентите, а с тази наредба държавата иска да го унищожи – умишлено или поради некомпетентност.
Ето какво пише в наредбата:
За извършване на медицинска дейност от разстояние се създават центрове за медицинска помощ от разстояние. Тя не се извършва когато може да застраши живота на пациента; когато не може да се гарантира качеството на лечението; при зъболечение (изключение са образните изследвания); при невъзможност да се удостовери личността на пациента; при раждане (освен в случаите на консултация между специалисти); при установяване на смърт.
Заявител може да бъде лечебно заведение, медицински специалист или пациент. Решението се взема от медицинското лице и то носи отговорност за качеството на лечението и безопасността на пациента. За да бъде осъществена такава услуга, трябва да се предостави информирано съгласие от пациента, който предоставя достъп до необходимата здравна информация. Лекарят или лечебното заведение, което ще консултира или лекува дистанционно има право на достъп до здравното досие на пациента в НЗИС.
Този вид медицинска помощ може да е планова или спешна. При плановата пациентът подава заявка в НЗИС по предварително обявен график. Спешната помощ е консултативна и се прилага в случаи, когато лечебни заведения или медицински специалисти обменят информация и търсят решение заедно.
Лечебните заведения и специалистите подават в НЗИС информация за медицинските услуги, които извършват от разстояние и график, по който се осъществяват. Освен това те трябва да нанесат в досието на пациента всички резултати от извършени прегледи и изследвания с фиксирани срокове.
Пациентът попълва и подава в НЗИС заявление за искане на такава услуга; специалност и име на съответния специалист, ден и час за консултация, предоставя тел. за връзка. Записването на аудио или видео по време на сеанса е допустимо само със съгласието на пациента или на лицата, които се консултират по здравен казус. По желание на пациента се предоставя амбулаторен лист, попълнен и подписан от съответния лекар.
