Граф Игнатиев – личност, която оставя следа в своята епоха
Неговите успехи са доказателство, че възможностите на дипломацията и политиката са безгранични за защита на национални интереси.
Преди 193 години (на 29 януари (по стар стил) 1832 г.) е роден граф Николай Павлович Игнатиев – руски държавник, дипломат, участник в подготовката на Санстефанския мирен договор (1878), министър на вътрешните работи (1881-1882).
Всяка епоха и всеки период има своите специфики и ситуации, в които се проявяват личните качества и възможности на дипломата. Всяка личност, която оставя ярка и впечатляваща следа в своята епоха, с времето се превръща в обект на различни интерпретации. Такъв е случаят с граф Николай Павлович Игнатиев, който над две десетилетия играе важна роля в международните процеси в периода от Парижкия договор (1856 г.) до Берлинския конгрес (1878 г.) Този исторически период се характеризира с динамиката на национална идентификация на християнските общества под властта на Османската империя. Външната политика на Русия през тези години преминава под знака на утвърждаването на позиции в Черноморския регион и на Далечния Изток. В геополитическото преструктуриране на това пространство граф Игнатиев играе ключова роля.
Николай Павлович получава образованието си в Пажеския корпус, а след това във Военната академия, която завършва през 1851 г. с голям сребърен медал.
През юли 1856 г. в качеството си на военен аташе той пристига в Лондон, където му е възложено да изучава най-новите постижения на артилерията и инженерството.
През 1857 г. Игнатиев предприема дълго пътешествие из Европа и Близкия Изток и посещава Виена, Белград, Атина, Истанбул, Сирия, Палестина. Връщайки се в Санкт Петербург, той изпраща няколко бележки до министъра на външните работи А.М.Горчаков с предложение за изпращане на редица научни експедиции в Централна Азия. През 1858 г. Игнатиев възглавява експедиция със задачата да установи дипломатически отношения с Хивинското и Бухарското ханства. В Бухара той успява да сключи изгоден за Русия договор, който предвижда свободно плаване на руските кораби по река Амударя, намаляване наполовина на митата върху вносните стоки, създаване на търговска агенция в Бухара.
Другото важно събитие в началото на дипломатическата кариера на Игнатиев е сключването на руско-китайския договор в Пекин на 2 (14) ноември 1860 г. Според този договор Русия придобива територии, които е развила частично през XVII век. За заслугите си Игнатиев получава чин генерал-адютант и назначение на поста директор на Азиатския департамент на Министерството на външните работи.
През юли 1864 г. Николай Павлович е назначен за пратеник в Истанбул, през август следващата година получава чин генерал-лейтенант, а през март 1867 г. – титлата извънреден и пълномощен посланик. Докато е в Истанбул, Игнатиев участва в преговори, свързани със създаването на Румъния, решаването на Критския въпрос и много други, засягащи националноосвободителното движение на Балканите.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Игнатиев е назначен в свитата на царя и се намира в Румъния, а след това в България, където пряко участва в разработването на условията за мир с Турция и подписването на Санстефанския мирен договор.
По-късно Игнатиев отбелязва, че му е било „много трудно да подпише договора, наречен предварителен със съзнанието, че той не отговаря на идеала, за чиято реализация беше положил толкова много усилия в продължение на 14 години от живота му”.
През 1881 г. Игнатиев е назначен за министър на държавните имоти, а след това и за министър на вътрешните работи, но още през 1882 г. подава оставка. Докато остава член на Държавния Съвет Игнатиев участва активно в обществена дейност: той е председател на дружеството за насърчаване на руската промишленост и търговия, възглавява Санктпетербургското славянско благотворително дружество, член е на Руското географско дружество, а също така пише мемоари.
Николай Павлович Игнатиев умира на 20 юни (3 юли) 1908 г. в Киевска губерния (днес Круподеринци, Украйна).
