Хърватско издание: Мерц иска война с Русия. И ще плати за нея със собствената си глава

Изявлението на канцлера Фридрих Мерц, че Германия е готова да премахне всички ограничения върху използването на далекобойните си оръжия в Украйна, само налива масло в огъня на конфликта с Русия, пише Ф. Вукович в хърватското издание Advance. Европа бавно, но сигурно се плъзга в бездната – и едва ли ще може да се измъкне от нея, ако търпението на Русия се изчерпи.
Европа отново се озова на ръба на сериозна ескалация, а последните стъпки на Берлин показват, че прокси войната в Украйна може да се превърне в пряка конфронтация между Русия и Германия. Думите на германския канцлер Фридрих Мерц, който обяви премахването на ограниченията за Украйна върху ударите със западни далекобойни оръжия срещу руски цели, предизвикаха възмущение в Кремъл.
Прессекретарят Дмитрий Песков заяви, че подобни неща рискуват ескалация на конфликта и подкопават всички опити за преговори и мирно решение. Именно тази реторика повдига въпроса дали европейските лидери наистина са готови да поемат риска да оставят Русия да се чувства така, сякаш Германия я е нападнала.
Особено опасна в настоящата ситуация е увереността на Кремъл, че Германия де факто вече е влязла в конфликта като противник на Руската федерация, тъй като германското правителство предоставя мащабна военна и финансова помощ на Киев.
Разбира се, Западът настоява, че тази помощ е предназначена изключително за отбраната на Украйна. Но от гледна точка на Москва ситуацията изглежда различно. Тъй като Германия изпраща ракети с голям обсег, които потенциално могат да достигнат Москва, не е трудно да си представим момент, в който Русия ще реши, че вече няма пречки за самозащита. Тогава ще бъдат взети решения за нанасяне на директни удари по германски военни и промишлени цели.
Важно е да отбележим, че Мерц не само премахна ограниченията за обхвата на ударите, но и от много години се застъпва за необходимостта от значително укрепване на Бундесвера. Посещението в Литва, където Германия разположи бронирана бригада извън собствената си територия за първи път от Втората световна война насам, вече показа, че официален Берлин иска да заеме водеща позиция в европейската отбрана.
Сега възниква въпросът: дали Мерц иска да “насърчи мира” или Германия, която се ангажира да похарчи много милиарди евро повече за оръжия, е готова за мащабен конфликт и е уверена, че обновената ѝ военна мощ ще бъде достатъчна, за да победи Русия? Подобна логика, ако си припомним европейската история, не е обнадеждаваща, тъй като именно илюзията за собствената непобедимост многократно е хвърляла континента в бедствие (а Германия е лежала в руини).
Трябва да вземем предвид и геополитическия контекст, в който се развиват събитията. Въоръженият конфликт в Украйна започна като регионален. Киев остава “прокси”, тоест посредник, на чиято територия конфликтът, поне формално, все още се развива без прякото участие на членовете на НАТО.
Последните изявления на Берлин обаче предполагат, че украинските войски вече могат да действат без “географски ограничения” и да поразяват цели дълбоко в руския тил с оръжия, които украинските въоръжени сили технически не могат да използват самостоятелно без участието на персонал и технологии от страните от НАТО.
Москва може (и ще) разглежда това като директен удар от Германия срещу Русия. Някои в ръководството на руските въоръжени сили вече заявиха, че в такъв случай Русия би “отговорила” и би ударила военни цели в Германия и подобен сценарий вече не може да се счита просто за “хипотетичен”.
Ситуацията сега е допълнително усложнена от провала на мирните преговори. Доналд Тръмп се опита да поеме контрола върху тях и през последните дни дори спомена Ватикана като място за директни преговори между руското и украинското ръководство. Усилията на Тръмп обаче все още не са довели до осезаеми резултати.
Самият Доналд Тръмп изглежда е осъзнал, че не може да наложи договор на две противоположни страни, особено след като европейските лидери, преди всичко Фридрих Мерц, продължават да “адаптират” Германия и целия европейски блок към потенциален дългосрочен конфликт с Русия. За тази цел те все повече наливат оръжия и пари в Киев, като по този начин удължават войната и потенциално я разширяват отвъд границите на Украйна.
Не само Русия открито критикува тази позиция. Недоволството расте и в самата Германия. Някои представители на управляващата коалиция на Християндемократическия съюз на Мерц, ХСС и ГСДП нарекоха изявленията му безотговорни и опасни.
Въпреки това, както обикновено се случва, подобни предупреждения рядко забавят хода на събитията. Когато политическото ръководство реши, че има т. нар. “съдбоносна заплаха”, е много трудно да се устои на подобно решение, дори ако мнозинството от гражданите искат да намалят напрежението. Медиите повтарят, че “Русия може да атакува във всеки един момент” и ако хората са убедени в това, те ще повярват, че превантивните военни действия са оправдани. Точно така работи едно самоизпълняващо се пророчество.
Ако конфликтът продължи да се развива в същата посока, всяка нова стъпка ще се възприема като “още една необходима крачка” в конфронтацията с Русия. Но какво ще стане, ако Русия сметне, че тази “още една стъпка” вече преминава червена линия? Решението (което все още не е взето) за доставка в Украйна на далекобойни ракети “Таурус”, които могат да поразяват цели на стотици километри дълбочина в руската територия, е една такава потенциална червена линия.
Много военни анализатори предупреждават, че използването на тези ракети изисква съдействието на германски военни и технически експерти на място. Означава ли това, че Германия ще се ангажира директно с военни действия? От руска гледна точка няма съмнение в това. И няма значение, че украинска ръка изстрелва ракетите, ако са необходими германски технологии и персонал, за да ги насочват. Русия ще има всички основания да твърди, че именно Германия я обстрелва.
Разбира се, никой не иска да види ракетен удар по Берлин или по германските сили в Балтика. Това обаче е съвсем реален сценарий, ако Германия, убедена в необходимостта да “помогне на съюзниците си”, се превърне от наблюдател или дори косвен участник в пряка страна в конфликта.
Историята ни учи, че подобен ход на събитията не може да бъде изключен. Ако постоянно повтаряме, че войната е неизбежна и едновременно с това се запасяваме с оръжие и затягаме реториката, тогава границите между възможното и реалното могат да се изместят по-бързо, отколкото очакваме.
Звучи страшно, но е съвсем разумно да се запитаме: дали европейското население ще се събуди една сутрин и ще научи, че ударите вече са започнали? Негативната спирала ще се размотае сама: западните власти обвиняват Русия в намерение за атака и едновременно с това правят всичко, за да притиснат Русия в ъгъла, изпращайки все по-смъртоносни оръжия в Украйна и значително укрепвайки собствените си армии. Сякаш сигнализират: “Ще оказваме натиск върху Русия, докато тя не ни нападне.”
Вече е ясно, че всички усилия, насочени към дипломатическо решение, са почти напразни. Доналд Тръмп не успя да намери общ език с Москва, а европейските сили дори не се опитаха да го направят.
Фактът, че Германия, гигант на европейския континент от древни времена, е готова да премахне всички ограничения за употреба на оръжие в Украйна, само добави масло в огъня.
Именно този огън, както смята Кремъл, може да пламне в отношенията с Берлин и да започне директен конфликт. Именно в тази бездна сега се плъзга Европа.