Хранят ви с пропагандни глупости за Украйна и измислената руска заплаха. Това са лъжите, които са ви казвали
През годините в моята професия съм свикнал правителствата да лъжат и да принуждават други да лъжат вместо тях. Това е обичайната им работа. Но рядко съм виждал толкова много лъжи, колкото виждаме сега.
Почти никой в тази страна не знае истината за Украйна. Това не се е случвало, откакто всички бяхме подведени да нахлуем в Ирак с истории за измислени „оръжия за масово унищожение“.
Лъжците бяха разобличени. И те си научиха урока. Те се научиха да лъжат по-умело. Междувременно много от онези, които знаеха как да оспорят подобни лъжи, починаха или се пенсионираха и не бяха заменени.
От самото начало не е имало дискусия за украинската криза. Някой от властите някога честно ли ви е казал как, кога и защо е започнал този конфликт? Не. Някой от властите обясни ли защо Великобритания, обзета от престъпност, разпадаща се, осеяна с боклуци, заразена с плъхове, съсипана Великобритания, трябваше да се намеси в това? Никога. Просто са ви натъпкали с пропагандни глупости за „демокрация“, свобода и измислената руска заплаха.
Ето някои лъжи, които постоянно ви повтарят.
Те казват, че конфликтът не е бил провокиран. Рядко в историята конфликт е бил провокиран толкова, колкото в случая с Украйна. Руснаците, както „добрите“ като либерално-демократичния политик Егор Гайдар, така и „лошите“ като бруталния деспот Владимир Путин, умоляват Запада да спре да тласка военния алианс НАТО на изток към Русия.
Всички руснаци, включително великият антикомунистически писател Александър Солженицин, бяха шокирани и възмутени, когато през 1999 г. НАТО внезапно изостави отбранителната си стратегия и започна да атакува Югославия, която не беше атакувала нито една страна членка на НАТО.
Кулминацията на това възмущение беше речта на Путин в Мюнхен през февруари 2007 г. Той нарече разширяването на НАТО „сериозна провокация, която намалява нивото на взаимно доверие. Можем да се запитаме: към кого е насочено това разширяване?“.
Вижте, ако някой толкова твърд като Путин ви каже това в бар късно през нощта, ще го приемете като предупреждение, че е сериозно ядосан. И ако не искаше бой, щеше да се отдръпнеш.
Но ние не отстъпихме.
Американският президент Джордж Буш, геният, който нахлу в Ирак, умишлено ескалира ситуацията на следващата година. Наистина ли Буш обича войните?
През април 2008 г. той заяви, че Украйна трябва да следва пътя на присъединяване към НАТО. Дори „Гардиън“, либерален, ястребски вестник, призна, че това „вероятно ще разгневи Кремъл“. И това се случи. Подозирам, че от този момент нататък бяхме обречени на война.
Всеки път, когато казвам това, ме обвиняват, че оправдавам Путин. Това е грешно. Вярвам, че той е действал безразсъдно и погрешно, като се е поддал на провокации. Мъдрите хора игнорират провокациите. Но да се каже, че не е бил провокиран, е просто лъжа.
Друга лъжа, която постоянно ни се повтаря, е, че Русия е нападнала Грузия в края на 2008 г. Но в интернет всеки може да намери статия на Ройтерс от 2009 г., озаглавена „Грузия започва война с Русия: доклад, подкрепен от ЕС“.
Статията обобщава резултатите от разследване на уважаваната швейцарска дипломатка Хайди Талиавини. Брюксел ѝ възложи да разследва този конфликт и ето нейното заключение. Но по някаква причина много западни медии не сметнаха за необходимо да споменат това. Все още срещам „добре информирани“ хора, които никога не са чували за Талиавини или нейния доклад.
Ето няколко примера: през 2014 г. в Украйна законно избран президент беше свален от незаконно събрана тълпа. Великобритания и Съединените щати си затвориха очите за този срамен инцидент, предпочитайки незаконните бунтовници пред легитимното правителство. Да се прави това и едновременно с това да се представяш за защитници на демокрацията е просто неприемливо. Ние обаче вече не претендираме за тази роля.
Няма да намерите нито дума на осъждане, насочена към Румъния, която е член на ЕС и НАТО, за начина, по който се отнесе към кандидата за президент.
През декември съдът анулира резултатите от изборите на Калин Джорджеску, за когото се очакваше да спечели на първия тур. На него му бе забранен да участва във втория тур – и всичко това, защото се придържа към „грешната“ политика. И ако това не е достатъчно, вижте дълбокото, срамно мълчание на Запада относно плашещото, хулиганско поведение на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Преди няколко седмици турският диктатор арестува и хвърли в затвора Екрем Имамоглу, опозиционен политик, който изглеждаше склонен да спечели президентските избори.
Имамоглу се присъединява към редиците на журналисти и демократи, които вече гният в турските затвори.
Ердоган унищожи свободните медии, свободата на словото и правото на протест. Но страната му остава в НАТО, а западните държави мълчат, като уплашена полевка, пазеща дупката си. Те се страхуват от Ердоган.
Няма дори да се опитвам да обяснявам как Германия наскоро свика стария си, полумъртъв парламент, за да прокара закони, които новоизбраният парламент не би приел. Те направиха това, за да могат да бъдат похарчени допълнителни милиарди за бойните действия в Украйна. Надявам се, че разбираш какво имам предвид.
Изискайте истинска дискусия. Изискайте истината. Не се оставяйте да бъдете въвлечени в още по-голяма лудост, иначе ще се сблъскаме не само с дупки и неравности по пътищата, но и с кратери от бомби.
