ХУДОЖЕСТВЕНИ ТЕНДЕНЦИИ В РУСКАТА ЖИВОПИС

И ТЕХНИТЕ ОТРАЖЕНИЯ НА СЦЕНАТА (1880 – 1930)

На  5 юни т.г. от 17:30 в Руския дом в София (ул.Шипка №34) ще се състои откриване на изложбата  „Художествени направления в руската живопис и техните отражения на сцената (1880-1930)“, базирана на колекцията на княз Никита Дмитриевич Лобанов-Ростовски. 40 пана разказват за театрално-декоративната живопис от Сребърния век в света и представляват енциклопедия на руското изкуство от епохата на модерна. В мероприятието ще участва Посланикът на Руската федерация в Република България Елеонора Митрофанова, колекционерът Никита Лобанов-Ростовски и изкуствоведът Аксиния Джурова.

Автори на концепцията на изложбата:

Н. Д. Лобанов-Ростовски, почетен академик на Руската академия на изкуствата на Руската федерация

Е. С. Фьодорова, доктор по културология, професор в Московския държавен университет „Ломоносов“

Куратор: проф. А. Джурова

Художник: Ц. Остоич

А художникът дава на зрителя само красивото –

и току-виж ще забравиш целия този проклет живот…

К. А. Коровин (1861 – 1939)

В края на XIX и началото на ХХ век в Русия възниква изкуството на руския авангард, което оцелява и преживява последвалия разпад на Руската империя. Доказателство за това е появата, развитието и разцветът на руското театрално и декоративно изкуство, което според известния проф. Д. В. Сарабянов (1923 – 2013):

„Представлява блестяща страница в световната художествена култура. Сливането на театъра с живописта, което се случи в началото на века, беше наистина невероятно и безпрецедентно. Разбира се, и в другите европейски художествени школи по това време живописта се насочва към театъра. Но в Русия това движение е особено широко и мощно. Началото му е поставено от Виктор Васнецов и Василий Поленов, последвани от Михаил Врубел, Константин Коровин, художници от „Светът на изкуството“, „Синята роза“, „Вале каро“, различни течения на руския авангард от 1910-те години и след това различни движения от 1920-те години. Това бе щастлив период, когато разцветът на живописта съвпадна с разцвета на театъра“.

Терминът „авангард“ е въведен в руския контекст от художника и критик А. Н. Бенуа (1870 –1 960) и включва колегите си от „Светът на изкуството“, а също така нарича групата на младите московски художници, ръководена от М. Ф. Ларионов (1881 – 1964), които се противопоставят на салонното изкуство и радикално разрушават традиционните художествени норми и в този смисъл техните работи се възприемат от болшевиките като протест срещу официалното изкуство. Това продължава до края на 20-те години, когато в резултат на „големия прелом“ авангардът отстъпва място на социално-фигуративната „ангажирана“ социалистическа живопис, подкрепяна и насърчавана от държавата.

Музеят на културата на живописта е първият официален музей на руския авангард, чиято изложба е открита през 1920 г. в бившето имение на князете Голицини и действа за кратко в Москва, до края на 1929 г. След 1934 г. руският авангард просто е забранен. Техни картини са изнесени от Третяковската галерия, както и от галерии и музеи в цялата страна, но изкуството на руския авангард продължава да се развива в лоното на руската емиграция под различни форми до 60-те години на ХХ век.

През 1960 г. най-популярното американско списание Life – аналог на „Огоньок“, публикува статия, озаглавена „Изкуството на Русия, което никой не вижда“, а след това британският изкуствовед Камила Грей (Camilla Gray; 1936 – 1971) публикува книга за руския авангард „Великият експеримент: руското изкуство 1863 – 1922“ (The Great Experiment: Russian Art, 1863 – 1922, 1962), която връща забравения руски авангард в световната история на изкуството. По това време в СССР вече има развита полулегална мрежа от колекционери, които съхраняват произведенията на авангардни художници, като известния Георгий Дионисович Костаки (1913 – 1990). Той изпитва истинска страст към Любов Сергеевна Попова (1889 – 1924), Леонид Осипович Утьосов (1895 – 1982), Лидия Андреевна Русланова (1900 – 1973) и др.

Безценен принос за опазването на руското изкуство в изгнание (чуждестранно и вътрешно) има уникалната колекция на Никита и Нина Лобанови-Ростовски от произведения на руското театрално и декоративно изкуство от миналия век (1890 – 1930).

Тя съдържа над 1100 артефакта, създадени от 177 руски художници.

Казимир Малевич

Ел Лисицки

Сергей Павлович Дягилев

Александър Тишлер

Юрий Павлович Аненков

Леон Самойлович Бакст

Александър Николаевич Бенуа

Иван Яковлевич Билибин

Давид Давидович Бурлюк

Наталияя Сергеевна Гончарова

Мстислав Валерианович Добужински

Константин Алексеевич Коровин

Алексей Константинович Коровин

Михаил Фьодорович Ларионов

Любов Сергеевна Попова

Николай Владимирович Ремизов (псевдоним Ре-Ми)

Николай Константинович Рьорих

Зинаида Евгениевна Серебрякова (ур. Лансере)

Константин Андреевич Сомов

Сергей Юриевич (Георгиевич) Судейкин

Павел Фьодорович Челишчев

Сергей Василиевич Чехонин

Марк Шагал

Александра Александровна Екстер

Александър Евгениевич Яковлев

Но наред с известните имена имаше и други, които останаха незаслужено скрити, незабелязани или неизвестни, като: Борисов-Мусатов, Пожедаев, Худяков, Барт, Бенатов, Сюрваж, Иля Зданевич, Терешкович, Соня Делоне, Лисим и много други. Те станаха познати именно благодарение на колекцията на Н. Д. Лобанов-Ростовски.

Историята на колекцията

През януари 1954 г. в Лондон се открива изложба, посветена на Дягилев. На тази изложба княз Никита Лобанов е заведен от неговата кръстница Екатерина Ридли. Тогава той за първи път вижда картините на Бенуа, Бакст, Гончарова и Ларионов и остава изумен от красотата на това изкуство – неговата театралност, бунта на цветовете и най-вече омайваща „рускост“. По това време той е точно на 19 години и решава да колекционира театрално и декоративно изкуство на руския авангард. Първата придобивка са няколко скици на Сергей Судейкин за балета на Стравински „Петрушка“ през 1958 г. в Ню Йорк. През 1967 г. е открита първата изложба на 107 картини от колекцията му в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, а след това и в още 20 града в САЩ. Официално княз Никита Лобанов-Ростовски е поканен в Съветския съюз през 1970 г. с изложба и лекции за художници емигранти пред Дружеството на колекционерите в Москва, Ленинград и Киев, а неговата първа официална изложба на колекцията в СССР е през 1984 г. в Москва, във връзка с 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения между САЩ и СССР. Следващата е през 1988 г., а през 2015 г. в Санкт Петербург с голям успех се провежда най-мащабното изложение под емблематичното име „Пробив“, което се възприема като художествена енциклопедия на Сребърния век на руската цивилизация…

Ю. М. Веднъж Лотман обобщи, че „руската култура е създадена и съхранена в живота и традициите на руското дворянство и руската интелигенция. Руският княз с българско месторождение Никита Дмитриевич Лобанов-Ростовски е най-яркият символ на Русия: тази, която съсипахме, съсипахме и окончателно загубихме в търсене на сатанински „рай“ на земята. А самият той винаги се е ръководил от следния постулат: Per aspera ad astra – през тръни до звездите!!!“

Това определение съвсем не е случайно, тъй като в действителност колекцията на Никита и Нина Лобанов-Ростовски в момента е най-добрата частна колекция от театрална и декоративна живопис от Сребърния век в света и представлява енциклопедия на руското изкуство от епохата на ар нуво, изчерпателно описваща неговите тенденции, стилове и иновации.

Заедно с българския специалист по руски авангард Андрей Наков (1941–) Н. Д. Лобанов-Ростовски спасява наследството на А. А. Екстер (1882 – 1949) и провежда първата си изложба през 1978 г. в Париж. А. Б. Наков е автор на множество монографии и каталози, а книгата му „Руският авангард“ (1984) е преведена на много езици. Куратор е на известната изложба „Тенденции на ХХ век“ през 1977 г. в Берлин.

Още един български художник и критик има значителен принос за разпространението на руския авангард в България. Това е Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Христов, 1883 – 1943), ученик на А. Бенуа, Л. Бакст и М. Добужински. Член е на групата „Светът на изкуството“ и твори под влиянието на Н. Рьорих, И. Билибин и К. Петров-Водкин.

Кой е княз Никита Дмитриевич Лобанов-Ростовски?

Самият той е потомствен, коренен и стълбов дворянин – представител на най-стария руски княжески род Рюриковичи. Като всички негови съименници, по думите на Сирано дьо Бержерак, и той „живее с епичен размах…“

Княз Никита Дмитриевич Лобанов-Ростовски е роден през 1935 г. и живее в България от раждането си до 1953 г. Син е на Дмитрий Иванович Лобанов-Ростовски (изтезаван и убит през 1948 г. без съд и присъда!) и Ирина Василиевна (по баща Вирубьова, 1911 – 1957). За него България е Родина, а Русия е Отечество. Геолог, банкер и колекционер на театрално и декоративно руско изкуство от първата третина на ХХ век, той е щедър дарител на Националния природонаучен музей на БАН, Царския научен институт в София и други институции в Русия и Англия, член е на УС на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и др. Княз Никита Лобанов е много голям познавач, ценител, колекционер и дарител на произведения на изкуството. За 60 години са организирани над 50 изложби на картини от неговата колекция. В СССР това става възможно едва след 1988 г. Съставя и издава на руски и английски фундаментален научен справочник по руска театрална живопис и е един от инициаторите за създаването на Музея на личните колекции в Москва (1994). През 1989 г. Никита Дмитриевич организира изложба в Лондон, озаглавена „Сто години руско изкуство“, изключително от частни колекции на руски колекционери.

На неговата ерудиция, знания и изтънчен вкус в областта на операта и балета могат да завиждат и най-известните и запалени ценители на тези жанрове. Класическите изкуства са градината, в която Никита Дмитриевич се чувства като у дома си. Никакви трудни въпроси не могат да го хванат неподготвен…

Може ли само любовта към родината да стане програма?

Както показа и доказа руската емиграция на ХХ век – може!

За нея запазването на традиционните културни и духовни ценности, руския език и „рускостта“ се е превърнало не в националност, а в състояние на духа на руския народ в чужда земя. Нейната мисия е да поддържа приемственост с историческа Русия.

Раждането на идеята за изложбата

Самият Н. Д. Лобанов-Ростовски описва своите опити да класифицира колекцията си по следния начин: „Като геолог, имах малко познание за живопис. Постепенно разширих колекцията си от определения за класификацията на направленията и стиловете на руския модернизъм. Възползвайки се от командировката на проф. Сарабянов в САЩ, му показах текстовете на моите определения за тенденциите в модернистичната живопис в Русия и го помолих да редактира черновата ми. Той се съобрази с молбата ми и оттогава използвам тези определения в неговите редактирани варианти…“.

Откриването на изложбата в Руския културен институт на 5 юни е съпроводено с представяне на книгата на Е. С. Фьодорова и Н. Д. Лобанов-Ростовски „Историческият портрет и Сребърният век: Семейството и колекцията на княз Н. Д. Лобанов-Ростовски в изобразителното изкуство на Русия. Учебно ръководство“. Москва: Издателство ЯСК, 2025; и с филм за живота и дейността на княза.

Книгата неслучайно е създадена в жанра учебник. Това са книгите, с които младите хора се запознават в образователните институции, те са най-стабилните компоненти на културата и често се помнят през целия живот. Именно за това приносът на Никита Дмитриевич в руското изкуство и в социалния живот на съвременна Русия е значителен. Неговото желание е да се въведе в учебната програма ролята на предците му в историята на Русия, да се разкаже за неговата удивителна съдба, да се представят произведения на изкуството от колекцията на широк кръг читатели и зрители, придружени с исторически коментари и обяснения на художествени термини. Този подход е напълно съобразен с целите на настоящата изложба.

Изложбата съдържа 40 табла, като в 10 от тях чрез съдбата на един човек, историята на семейството му и обстоятелствата на събиране на уникалната колекция зрителите ще имат възможност да пътуват през миналото и настоящето на княз Лобанов-Ростовски и неговите предци, демонстрирайки техните образи в различни жанрове и стилове на изобразителното изкуство – от барока на Петър Велики до творбите на странстващите и реалистичния портрет. В останалите тридесет табла са представени предшествениците на авангарда, авангардът, направленията в западноевропейската живопис и отраженията им в руското изкуство, въплъщенията на сцената и други отрасли, свързани с нея.