И пак за лешоядите в политиката
В тези къснозимни дни в политическото ловно поле се появиха, макар и метафорично, прекрасните птици лешояди. Повод бе едно интервю в една герберска телевизия на един постоянен мераклия за голям държавен пост – последният „император“ в България, който сам еднолично унищожил своята „империя“. Става дума за небезизвестният доц. д-р Росен Карадимов. „Лешоядите – изрекъл той, видяха кръв и наскачаха.“ От множеството интернет произволни преразказвания на това интервю се разбира, че става дума за дейците на ПП и най-вече за Кирчо и К…… Те са оприличени на лешояди поради простичкия факт, че са против неговата кандидатура за Председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Да, той не е техният човек (на „лешоядите“ от ПП) и съвсем естествено е да са против. Те са против, понеже искат там да бъде техният човек, който да им изпълнява поръчките. Не само не съм поддръжник на ПП, но и считам, че са голямо зло. Но и аз като тях съм против, но от съвсем други позиции. И вероятно и аз ще бъда обвинен, че съм „лешояд“, и че на мен ми „мирише на кръв“, макар че не съм пил „мазно турско“, „банкерско“ или „министерско“ кафе. А защо ли аз, обикновеният български пенсионер, съм против?
Първо. Поради пренебрежителното му отношение към социалистическия период в развитието на България и особено към Комсомола. В интервюто има израз: „какво означава в онези години да закриеш Комсомола 90-та година, който беше империя, при цялата власт, която БКП имаше в страната“. Той беше последният Първи секретар на ЦК на ДКМС, а след това и Председател на Българска демократична младеж (БДМ). Ами щом Комсомола е бил империя защо младият Росен (член на БКП) не е осъзнал, че това е „империя“ и се е кандидатирал и станал „император“. Толкова много е мразил Комсомола, че е станал „император“ за да го ликвидира. Комсомолът е не само негово лично минало и съдба, но и минало на стотици, дори милиони българи, от сегашното зряло и възрастно поколение. Хора, огромната маса от обикновени трудови хора, работиха безплатно за Родината си и построиха Димитровград, Хаинбоаз (Прохода на Републиката), ж.п. линиите „Перник-Волуяк“ и „Ловеч-Троян“, Азотноторовия завод край Стара Загора, язовирите „Копринка“ и „Ал. Стамболийски“, както и стотици други национални и местни обекти, извършваха масова сезонна помощ на селското стопанство, строителството и някои промишлени предприятия. Работеха с усмивка и с веселие. Това бяха патриоти, които работиха безплатно за своята държава. Да, Карадимов е мразил БКП и поради това е станал Първи секретар на ЦК на ДКМС. Толкова е мразил Комсомола, че при закриването на ДКМС забравил да съхрани счетоводната архива с трудовия стаж на комсомолските работници, които след това останаха с намален трудов стаж и намалени пенсии. Това има ли морално измерение? И какво би било то?
Второ, Членът на БКП и БСП отстъпи от идеологическите принципи на партията си и на поредица от избори „играеше“ срещу нея. Става дума за това, че първоначално в БСП бе от т.н. „Обединение за социална-демокрация“, на което бе зам. председател, а от 1997 г. преминава в Евролевицата, член на ръководството и неин говорител, където е заедно с други отцепници от БСП като Александър Томов и Николай Камов. Това не му пречи да стане съветник на Сергей Станишев. В идеен план той стана част от поддръжниците на концепцията на лорд Гидънс, Тони Блеър и Герхард Шрьодер за т.нар. „Трети път“, т.е. социал-либерализъм, за пръв път в България прогласен от Г. Първанов. Този „Трети път“ бе признат години по-късно от Тони Блеър като грешка, но в България продължава да се подкрепя. У нас „третият път“, т.е. колаборацията на левите с десните, бе наложен като политическа практика по време на президентството на Г. Първанов, правителството на Сергей Станишев, министерстването на Р. Овчаров и Р. Петков. Именно този несоциалистически и несоциалдемократически курс на лидерите на БСП доведе до огромния избирателен спад на БСП. „Успешното управление“ доведе до загуба на властта и възвеличаването на нов „месия“. И отново ни се пробутва неолибералната теза, че „управлението на Тройната коалиция е едно от най-успешните“, управлението, когато Карадимов е съветник на Станишев. Това управление на левите с десните и догановци е най-успешно за богатите, за бизнеса. Въведена бе най-отвратителната от социалистическа гледна точка финансова практика на най-ниски данъци за богатите, най-ниско равнище на преразпределение на произведеното обществено богатство и подкрепена крайно дясната осигурителна система, въведена от Костов. Това бе и все още е най-грабителската данъчна система за бедните, които освен основната част от данъците (75% по проф. Вучева) подпомага бизнеса чрез преки финансови помощи чрез държавния бюджет. При публичните изяви на г-н Карадимов никога не съм чул дори да се използва лява терминология. Неговата загриженост е за едрия и средния бизнес, за тяхното изгодно финансиране и подкрепяне, а не за хората на труда. Това е крайно десен подход.
Трето, в обществото има негативна оценка за неговата банкова дейност и неговото министерстване. Можем да приемем, че има някакви по-значими промени в ББР, но те не са само дело на Председателя на надзорния съвет, а и на управителния съвет и стотиците добросъвестни служители на банката. По друг начин стоят нещата с неговото министерстване. На обществото не стана ясно кой го предложи за министър. Официално на книга това бе Главчев, а дали зад него не стоят тези олигархически кръгове и олигарси, които задкулисно управляваха цялото служебно правителство. Това не бяха ли представителите на двата олигархически клана, от общо трите клана, борещи се в Народното събрание, двата клана, обикновено свързвани с имената на „Ново начало“ и ГЕРБ. За своята работа като министър г-н Карадимов сам се похвали, че бил „вдигнал ролята на реиндустриализацията като ключов критерии за развитието на България.“ Красиви думи зад които човек нищо не разбира и най-важното – нищо практично няма. Реиндустриализацията не се прави за шест месеца за да я оценим и да преценим дали избраният критерий съответства на обществените потребности. Много по-зле стоят нещата с организацията по провеждането на изборите за 51-во Народно събрание, за която главен отговорник в Министерския съвет бе именно доц. д-р Карадимов. Това бяха най-масово опорочените избори за Народно събрание с масови безобразия, разкрити от средствата за масова информация и потвърдени от Конституционния съд. И си спомняме отчета на г-н Карадимов след изборите, че всичко било добре организирано. Да, добре бе организирано за „Новото начало“ и ГЕРБ и в ущърб на БСП-ОЛ, ПП „Съгласие“ и други партии. Такова е доминиращото обществено мнение, а с него не може и не бива да се спори. И точно в тази обстановка Ал. Томов, Р. Петков и К. Добрев, може би неслучайно, издигат и подкрепят кандидатура от името на лява партия на десен кандидат. А дали не за благодарност към коалиционните партньори, че е прикрил (искал или неискал това) машинациите на „Ново начало“ и ГЕРБ? И все пак е добре, че в парламентарната група на БСП-ОЛ има и депутати, които са били против.
Пето, у нас българите, когато стане дума за власт и персонални назначения в структурите на властта остава съмнението за лична изгода, за използване на властта за лични облаги. Както и за всички други университетски преподаватели, на доц. д-р Карадимов след две години му предстои задължително пенсиониране по закона Панев, а в КЗК му се осигурява място за 7 години със заплата 90% от заплатата на председателя на Народното събрание.
Шесто, време е в политиката да се въведе нова мъдрост, полупародия на народната мъдрост: „Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа какъв си?“ А тя би звучала така: „Кажи ми кой те подкрепя, за да ти кажа какъв си?“. Доц. Карадимов упорито се хвали, че бил имал широка обществена подкрепа. Кой го е подкрепил и защо? Това са трите работодателски организации, които защитават общия бизнес-интерес за по-високи печалби. Действителната икономическа конкуренция води до понижаване на печалбите. Нима бизнес организациите са заинтересовани техните фирми да имат по-ниски печалби? Едва ли. Остава съмнението, че подкрепят този, който най-малко ще им пречи. А двата синдиката подкрепят по принцип. Те нямат организации в сферата на частния бизнес, където може да има конкуренция между бизнесите. За тях е все едно кой е начело на тази КЗК. Нито една работническа организация, нито една обществена организация за защита на потребителите на подкрепи кандидатурата на доц. Карадимов. Иначе много добре звучи – синдикатите подкрепиха кандидатурата на Росен Карадимов.
Може и да го назначат доц. Карадимов на силно желания от него държавен високоплатен пост. Формално няма пречки. Той и досега защитава интересите на капитала (бизнеса, работодателите), т.е. на десните, а лявата БСП-ОЛ го предлага. Борисов иска те да се мотивират, К. Добрев казва, че няма да се откажат от неговата кандидатура, Пеевски не е против. Доц. Карадимов отговаря на всички бюрократични изисквания – компетентен юрист с необходимата юридическа практика, с продължителна политическа биография. Честито на наивните леви избиратели.
