Икономисти: Българските пенсионери продължават да работят не заради самореализация, а заради ниски пенсии
В последното десетилетие темата за активното остаряване и участието на възрастните хора на пазара на труда придобива все по-голямо значение в контекста на застаряващото население както в България, така и в Европа като цяло. Докато в много западноевропейски държави изборът да работиш след пенсиониране се възприема като стремеж за лична активност и желание за принос към обществото, в България явлението често има икономическа мотивация, пишат в седмичния си анализ икономистите от ИПИ. За значителна част от българските пенсионери продължаването на трудовата дейност не е въпрос на избор или самореализация, а необходимост, продиктувана от ниските пенсии и несигурното материално положение.
През 2025 г. жените в България се пенсионират при навършени 62 години и 4 месеца и 36 години и 8 месеца осигурителен стаж, а мъжете – при навършени 64 години и 8 месеца и 39 години и 8 месеца осигурителен стаж. Според данните на Националния осигурителен институт през първото тримесечие на 2025 г. общият брой на пенсионерите, които получават лична пенсия за придобит осигурителен стаж и възраст е малко над 1,4 млн. души, а средният размер на пенсията, която получават е 991,14 лв.
Наблюдението на работната сила на НСИ показва, че през 2023 г. лицата във възрастовата група между 50 и 74 години, получаващи пенсия и продължаващи участието си в трудовия живот е малко над 150 хил. души, от които почти 95 хил. продължават да работят по финансови причини, а малко над 47 хил. от тях посочват, че остават на пазара на труда заради желанието си за работа и социално ангажиране. Над 120 хиляди от работещите пенсионери попадат във възрастовата група между 55 и 64г. – предимно хора, които са се възползвали от ранно пенсиониране (например служители в МВР и МО, учители и др.) От тази възрастова група почти 80 хил. са продължили да работят по финансови причини. Най-голям брой – 59 хиляди – от общия брой на работещите по финансови причини са хората със средно образование, докато по-голямата част от работещите пенсионери, които желаят да бъдат социално ангажирани са висшисти.
Картината в Европа е различна. България е на едно от най-ниските места по среден разход за пенсии за възраст на един пенсионер, като за 2022 г. той е едва 3611 евро. Заедно с това, през 2024 г. 26,4% от пенсионерите са изложени на риск от бедност, на фона на 15, 6% за ЕС.
Независимо от значително нарасналия брой на работещите пенсионери в България, делът им не е особено висок, ако направим сравнение на европейските страни.
Данните очертават картина, според която в страните, в които се получават високи пенсии и няма риск от бедност за пенсионерите, всъщност по-голямата част от пенсионерите работят. Тази зависимост също може да се приеме като подкрепа на извода, че пенсионерите на в заетост в България продължават трудовия си живот по-скоро по финансови причини, отколкото заради лична мотивация да останат активни или включени в обществения живот.
