Има ефект! Над 50 държави молят Тръмп да преговарят за митата

Президентът на САЩ за срива на пазарите след високите мита: Понякога трябва да вземеш лекарство да оправиш нещо
Над 50 държави са се свързали с Доналд Тръмп в опит да преговарят за наложените от него мита върху вноса от цял свят. За това призна високопоставен американски служител, съобщиха от Би Ти Ви.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху пътува за Съединените щати за търговски разговори с Белия дом. За разлика от Китай – Индонезия и Тайван заявиха, че няма да налагат на Вашингтон реципрочни тарифи.
Според директора на Националния икономически съвет на САЩ Кевин Хасет, повече от 50 държави са се свързали с Белия дом с желание да започнат търговски преговори. Тези усилия са мотивирани от разбирането, че новоприетите мита оказват значително влияние върху тях. Въпреки това, Хасет изразява мнение, че тези мерки няма да имат сериозно въздействие върху потребителите в САЩ, тъй като основната причина за устойчивия търговски дефицит е нееластичното предлагане от тези държави, които са изнасяли стоки в САЩ с цел създаване на работни места, например в Китай.
Хасет отрича твърденията, че тарифите са част от стратегия на президента Тръмп да предизвика срив на финансовите пазари с цел да упражни натиск върху Федералния резерв да намали лихвените проценти.
Той подчерта, че няма да има “политическо натиск” върху централната банка. Въпреки това новоприетите тарифи, които варират от 10% до 50%, са довели до значителни икономически последствия, включително загуба на почти 6 трилиона долара от стойността на американските акции за два дни и повишени опасения за рецесия.
Американските търговски гиганти прогнозират, че цените вероятно ще започнат да се повишават почти веднага след въвеждането на 25% мито върху износа от Мексико към САЩ.
Въпреки това, екипът на Тръмп твърди, че всякакви краткосрочни икономически шокове ще бъдат компенсирани от положителните ефекти на митата, които, според президента, ще помогнат за връщането на производството в САЩ и увеличаване на данъчните приходи, пише “Медиапул”.
Тръмп не даде никакви индикации за намерения да отстъпи от плановете си за високи мита.
“Не мога да ви кажа какво ще стане с пазарите. Но нашата страна е много по-силна“, заяви той.
Доналд Тръмп, президент на САЩ:
“Не искам нищо да тръгва надолу, но понякога трябва да вземеш лекарство, за да проправиш нещата. Бяхме третирани толкова зле от други страни, защото имахме глупави лидери, които позволиха това да се случи. Те взеха бизнеса ни, взеха парите ни, взеха работните ни места.”
Това каза американският президент пред журналисти на борда на президентския самолет на връщане от Флорида в коментар за икономическите последици от новите му мита.
Тръмп каза още, че няма да се споразумее с Пекин, освен ако не бъде разрешен въпросът за търговския дефицит на САЩ с Китай.
“Освен ако не разрешим този проблем, аз нямам намерение да сключа сделка“, заяви той.
Американският президент допълни, че е говорил с европейски и азиатски лидери за митата, обявени от неговото правителство, и че “те си умират да сключат сделка“.
В неделя финансовият министър Скот Бесент заяви пред Ен Би Си, че над 50 държави са се обърнали към Белия дом след обявяването на митата от Тръмп, за да поискат да започнат търговски преговори.
“Той (Тръмп) си създаде максимални лостове“, каза Бесент.
Спадът на фондовите пазари заличи почти 6 трилиона долара от стойността на американските акции след обявяването на митата. Бесент обаче омаловажи спада на борсата и заяви, че “няма причина да се очаква“ рецесия заради митата, като посочи по-силния от очакваното ръст на заетостта в САЩ.
Икономисти на “Джей Пи Морган“ обаче оценяват, че митата ще доведат до годишен спад на американския брутен вътрешен продукт с 0.3 процента спрямо по-ранните прогнози за растеж от 1.3 процента. Те предвиждат и нарастване на безработицата от 4.2 на 5.3 процента.
Акциите на азиатските пазари отбелязаха силен спад след петъчния срив на Уолстрийт заради рязкото увеличаване на митата от американския президент Доналд Тръмп и ответните мерки от Китай, съобщи Асошиейтед прес, цитирана в “Епицентър”.
Американските фючърси също сигнализираха по-нататъшна слабост. Фючърсите на индекса S&P 500 изгубиха 4.2 процента, а промишления Дау Джоунс спадна с 3,5 процента. Фючърса на Насдак спадна с 5.3 процента.
Токийският индекс Никкей 225 се понижи с почти 8 процента скоро след началото на търговията. Час по-късно беше със 7.1 процента по-нисък на ниво от 31 375.71.
Южнокорейският Коспи изгуби 5,5 процента до 2328.52, а австралийският S&P/ASX 200 се понижи с 6.3 процента до 7184.70.
Котировките на петрола спаднаха още, като бенчмарковият американски суров петрол поевтиня с 4 процента или с 2.50 долара до 59.49 за барел. Суровият петрол сорт “Брент“ изгуби 2.25 долара от цената си до 63.33 долара за барел, отбелязва БТА.
Валутните курсове също отбелязаха големи колебания. Американският долар спадна от 146.94 на 145.98 японски йени. Йената често е смятана за сигурен избор във времена на нестабилност. Еврото се повиши от 1.0962 на 1.0967 долара.
В петък най-тежката криза на Уолстрийт след КОВИД-19 се засили. Индексът S&P 500 спадна с 6 процента, а Дау Джоунс – с 5.5 процента. Композитният Насдак изгуби 5.8 процента от стойността си.
Загубите на фондовите пазари бяха в отговор на реципрочните мерки на Китай срещу обявените мита от Тръмп през миналата седмица и опасенията, че търговската война може да доведе до рецесия. Дори по-добрите от очакваните данни за пазара на труда в САЩ не бяха достатъчни да спрат спада.
Засега на финансовите пазари има малко печеливши от търговската война. Акциите само на 14 от 500 компании, които формират индекса S&P 500, не отбелязаха поевтиняване. Стойността на индекса вече е със 17.4 процента по-ниска в сравнение с рекордните нива от февруари.
Днес в Люксембург се събират търговските министри от Съюза, а в сряда се очаква Общността да излезе с отговор на решението на Тръмп европейските стоки да бъдат облагани с 20% мита. Индонезия и Тайван обявиха, че няма да налагат реципрочни мита. Израелският премиер Бенямин Нетаняху пристига днес във Вашингтон, за да води търговски преговори. САЩ наложиха 17-процентни мита върху израелския внос.