Има ли го демократичния социализъм по света, питат се в БСП

В момента в света няма нито една страна със социалистическа форма на управление, която да е напълно социалистическа. Формите на социализъм в тези държави са толкова разнообразни, че дори си противоречат една друга. Тази теза застъпиха в разговорите си представители на БСП на дискусия в партийната централа, организирана от фондация “Солидарно общество” и платформа “Нови времена”.

Сред участниците в дискусионния форум бяха: бившият председател на НС и бивш външен министър Георги Пирински – модератор, зам.-председателят на БСП Калоян Паргов, проф. Боян Дуранкев – основен докладчик, проф. Васил Проданов, проф. Максим Мизов, ръководителят на катедра в УниБИТ проф. Ваня Добрева, философът от СУ проф. Димитър Денков, отговорният редактор на българското издание на “Монд дипломатик” Юрий Борисов, бившите народни представители от БСП Георги Божинов и Атанас Папаризов, който бе и един от първите български евродепутати.

“Формите на социализъм са много разнообразни, вече дори се говори за монетарен социализъм. Между социализма във Виетнам и този в Северна Корея няма почти нищо общо, а Китай е капиталистическа страна с голям държавен сектор”, разви мисълта си проф. Дуранкев. 60% от БВП на Китай произвежда в частния сектор, допълни го Юрий Борисов.

Проф. Дуранкев представи своя доклад: “Икономическата система на социализма”, публикуван м.г. в сборника “Социалната държава – диагнози и прогнози”. Докладът, по замисъла на организаторите, бе и основа за дискусията на тема: “Демократичният социализъм – илюзия или императив”.

ЗЕМЯ припомня, че на XIV извънреден конгрес на Българската комунистическа партия, 30 януари – 2 февруари 1990 г. бе приета Политическа декларация – Манифест за демократичен социализъм в България, в който бе посочено, че преустройството и обновлението на социализма се нуждаят от нов тип партия, а БКП трябва да стане партия на демократичния социализъм. В Манифеста той  е описан като: “Демократичният социализъм е общество на свободните хора на труда, което предоставя и гарантира равни права на всички граждани и равни възможности за свободно развитие на всеки.”

Проф. Дуранкев описа в доклада си основните проблеми и жалони в развитието на икономическата система на социализма и посочи, че ако след Освобождението България изостава в своето икономическо развитие 200 години след САЩ, то тя достига за първи път високи нива на развитие през 1959 г. , а през 1990 г. – най-високи нива на развитие, когато за първи път ООН започва да мери Индекса на човешко развитие (ИЧР). Публикацията ИЧР за 1990 г., се дават данни за 1987 г., малко преди края на социализма. Тогава България има индекс 0,918 и е на 27-о място измежду 130 държави в света, поставена сред страните с най-висок индекс на човешко развитие. През 2006 г., преди да влезем в ЕС, страната ни е на 53-то място, припомни по време на дискусията преподавателят в УНСС проф. Васил Проданов.

Проверка на ЗЕМЯ показа, че по последните данни за 2022 г. България е на 70-о място по ИЧР, а Русия например е на 56-о място, Китай на 75-о място, Украйна на 100-тно място.

На базата на данните проф. Дуранкев допуска, че “ако не бяха грешките на Горбачов” и разрушаването на връзките в СИВ, днес картината за България и другите страни от соцлагера щеше да изглежда различна. “През 2000 години щяхме да сме решили жилищния проблем”, предположи той.

Мит е, че сме възприемали сталинския модел на икономика, коментира икономистът. Преди 1989 г. имахме държавен капитализъм с елементи на социална държава, е мнението на Дуранкев. Той опровергава и тезата, че нямало пазар при социализма. “Винаги е имало пазар. При капитализма не мога да си купя роби, а при социализма не мога да си купя фабрика”, образно се изрази професорът.

При социализма работната сила не е стока, каза проф. Дуранкев, но тук му опонира му археолога, доц. д-р Петър Балабанов – трудът е стока, каза той и даде пример от времето на НРБ, когато работници са се местили в различни трудови бригади, поради предлаганото по-високо възнаграждение. “Една от причините за фалита на развития социализъм, обърна внимание Балабанов, бе тоталното подценяване на труда на интелигенция.”

При капитализма се гледа само финансовият показател, изтъкна още проф. Дуранкев, но добави, че това не дава ясна картина са реалното състояние на икономиката. Днес имаме 87% чужди стоки в хипермаркетите, БВП на България уж расте, но печалбата се изнася за държавите-майки на тези компании, поясни той.

Проф. Дуранкев се спря и на ползите и негативите от членството на България в ЕС. От една страна той изтъква изпомпване на ресурси от бедните периферийни държави към богатия център на съюза, включително под формата на човешки ресурс. Имаме пропуснати ползи за 400 млрд. евро от изтичането на човешкия капитал от България, посочват неговите сметки.

В същото време той посочи, че при преразпределението на БВП в ЕС то е най-високо в целия свят – над 50%, “но една не много интелигентна страна го е направила на 40%, това е България”, с ирония отбеляза Дуранкев. У нас най-малко преразпределяме държавните богатства и правим най-богати олигарсите, е неговият извод.

Въпросът е мъртва ли е социалната идея, попита докладчикът. В Германия социалната държава вече е покойник. В страната нараства неравенството, всеки седми е застрашен от бедност, сочат последните данни на статистиката. Проф. Дуранкев посочи, че има някакво стеснение да се говори за социализъм. “В Германия, при разговори със Сара Вагенкнехт чух от нея – да правим социалистически неща, без да говорим за това. Същото чух наскоро и в Русия”, съобщи той.

Социалдемокрацията и социалната държава получиха развитие на Запад, с цел да се противопоставят на социалистическия лагер, а след края на Студената война я забравиха, включи се с реплика проф. Максим Мизов.

И проф. Дуранкев и проф. Проданов бяха категорични, че демократичният социализъм звучи много добре като постановка, но той е по-скоро антитеза на предходния авторитарен социализъм в източния блок на Студената война, отколкото реално съществуващ в момента модел в държавите със социалистическо управление.

Демократичният социализъм е едновременно и императив и илюзия. За левите е императив, за другите не е, опита да даде своя отговор на зададената тема на дискусията проф. Боян Дуранкев.