Истинско върховенство на закона и справедлива система на глобално управление

Днешният свят претърпява дълбоки промени, невиждани от поне един век насам. Бързият технологичен напредък, геополитическата турбуленция, икономическата взаимозависимост и глобалните предизвикателства като изменението на климата и пандемиите подчертаха както взаимосвързаността, така и крехкостта на международната система. На този фон призивът за реформиране и подобряване на глобалното управление стана по-силен не само сред политиците, но и сред учените, гражданското общество и обикновените граждани по света.

От китайска гледна точка, трансформацията на глобалното управление не е про-
сто институционално пренареждане, а необходима еволюция към по-справедлив, приобщаващ и справедлив международен ред. В основата на тази трансформация лежи ключов принцип: необходимостта от изграждане на глобална система за управление, здраво основана на върховенството на закона, справедливостта и зачитането на суверенитета.

I. Един многополюсен свят изисква ребалансирана глобална управленска структура

Сегашният международен ред, оформен до голяма степен след Втората световна война, изигра стабилизираща роля в световните дела. Институции като Организацията на обединените нации, Световната търговска организация (СТО) и Международния валутен фонд (МВФ) са допринесли за икономическото развитие, поддържането на мира и правните рамки. Тези системи обаче са били конструирани във време, когато властта е била концентрирана в ръцете на няколко развити нации.

Днес международният пейзаж се промени. Нововъзникващите икономики, включително Китай, Индия, Бразилия и други, играят все по-важна роля в глобалния икономически растеж, технологичните иновации и регионалната стабилност. Тъй като светът става все по-многополюсен, структурите на управление трябва да се адаптират, за да отразяват тази нова реалност.

Китай се застъпва за глобална система на управление, която гарантира равно участие на всички страни, независимо от размера, богатството или политическата система. Дните на едностранчивостта и мисленето с нулева сума трябва да отстъпят място на многостранния диалог, приобщаването и зачитането на многообразието в моделите на управление.

II. Върховенството на закона трябва да бъде универсално, а не избирателно

Китай твърди, че върховенството на закона трябва да служи като основа на международните отношения. Върховенството на закона обаче не трябва да се прилага избирателно, манипулира или политизира, за да служи на стратегическите интереси на няколко сили. Тя трябва да бъде закрепена в принципите на Хартата на ООН, особено суверенното равенство, ненамесата във вътрешните работи и мирното уреждане на спорове.

Твърде често виждаме международното право да се тълкува през призмата на хегемонистични интереси. Независимо дали под формата на едностранни санкции, извънтериториална юрисдикция или операции за смяна на режима под претекст на „демокрация“ и „човешки права“, подобни практики подкопават самите основи на правната справедливост и глобалната стабилност.

Китай подчертава, че международното право трябва да се прилага обективно, последователно и безпристрастно. Той подкрепя укрепването на международни договори и споразумения, които отразяват консенсуса на глобалната общност, особено в нововъзникващи области като киберпространството, космическото пространство, изкуствения интелект и управлението на климата.

III. Суверенитетът е крайъгълният камък на международния ред

Един от най-трайните принципи на външната политика на Китай е зачитането на суверенитета. Китай твърди, че всяка нация има право самостоятелно да избира своя път на развитие, политическа система и ценности според своите исторически, културни и икономически условия.

Глобалното управление трябва да зачита националния суверенитет и да се противопоставя на всички форми на намеса във вътрешните работи. Правните норми никога не трябва да се използват като инструменти за налагане на идеологии или нарушаване на правото на развитие на страната. Докато международното сътрудничество е от съществено значение, то трябва да се основава на взаимно уважение, равенство и липса на принуда.

Този принцип ръководи ангажимента на Китай към света и е в основата на неговата визия за многополюсен и балансиран глобален ред. Също така е в съответствие с „Петте принципа на мирното съвместно съществуване“, предложени от Китай през 50-те години на миналия век, които продължават да служат като крайъгълен камък на международната правна философия на Китай.

IV. Ролята на Китай в реформирането на глобалното управление

Китай е не само участник, но и участник, и реформатор на глобалното управление. Чрез инициативи като Инициативата „Един пояс, един път“ (BRI), Инициативата за глобално развитие (GDI), Инициативата за глобална сигурност (GSI) и Глобалната цивилизационна инициатива (GCI), Китай се стреми да изгради платформи за сътрудничество, които отразяват принципите на откритост, приобщаване и взаимна изгода.

„Един пояс, един път“, с участието на над 150 държави и международни организации, е пример за сътрудничество, базирано на инфраструктура, което се придържа към международните правила и стандарти, като същевременно насърчава свързаността и развитието.

GDI, обявен от президента Си Дзинпин на Общото събрание на ООН през 2021 г., насърчава приобщаващия растеж и има за цел да приведе глобалното развитие в съответствие с Целите за устойчиво развитие до 2030 г. (ЦУР).

GSI предоставя рамка за справяне с предизвикателствата пред сигурността чрез диалог, взаимно уважение и отхвърляне на манталитета на Студената война и блоковата политика.

GCI, предложен наскоро, подчертава необходимостта от зачитане на многообразието на цивилизациите и насърчаване на диалога между културите, като се избягва идеологическата конфронтация.

Тези инициативи отразяват твърдото убеждение на Китай, че глобалното управление трябва да служи на общото благо, а не на интересите на малцина избрани. Те също така предлагат алтернативи и допълнения към традиционните модели, ръководени от Запада, които в някои случаи не успяха да отговорят на развиващите се нужди на Глобалния юг.

V. Реформа на международните институции

Китай подкрепя необходимата реформа на международните институции, за да ги направи по-представителни, ефективни и отзивчиви към днешните глобални реалности. Например:

Съветът за сигурност на ООН трябва да бъде реформиран, за да представлява по-добре развиващите се страни, особено африканските нации.

СТО трябва да защити правата за развитие на държавите – членки и да гарантира, че свободната търговия е честна и справедлива.

МВФ и Световната банка трябва да подобрят своите структури и разпределението на правомощията за гласуване, за да отразят приноса и нуждите на развиващите се икономики.

Китай също насърчава създаването на нови многостранни механизми — като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и Новата банка за развитие — които могат да работят в синергия със съществуващите институции за създаване на по-справедлива и по-балансирана финансова архитектура.

Към споделено бъдеще

Пътуването към система на глобално управление, основано на върховенството на закона, е споделено усилие — не прерогатив на която и да е държава или група държави. Изисква взаимно уважение, взаимно обучение и взаимна изгода. Китай, като отговорна голяма държава, е готов да работи с всички страни за поддържане на истински мултилатерализъм, насърчаване на справедливо развитие и изграждане на общност със споделено бъдеще за човечеството.

Тази визия не е отхвърляне на съществуващия ред, а призив за реформирането му със справедливост, приобщаване и законност в основата му. Един истински основан на правила международен ред трябва да се основава на колективната воля на всички нации, основана на универсалните принципи на международното право и насочена към създаване на свят на траен мир, споделен просперитет и хармонично съжителство.