Иван Таков: Време е да тръгнем по пътя, по който вървеше Апостола

Заветите на Левски са нашият компас, който ще ни помогне да се ориентираме в хаоса и да си върнем стремежа към идеала за чиста и свята република, каза председателят на БСП – София
Време е да тръгнем по пътя, по който вървеше Апостола. Това заяви председателят на БСП – София и на групата на Местна коалиция “БСП за България” в СОС Иван Таков по повод 152-рата годишнина от гибелта на Васил Левски. Заедно с членове на Изпълнителното бюро на Софийската организация на социалистите и общински съветници, той поднесе венец на паметника на Апостола в столицата.
“През последните смутни години загубихме посоката, която ни начерта Дякона. Забравихме заръката му: “С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите”, каза Иван Таков. – И е време да се осъзнаем. Да прогледнем, да открием посоката, която ни начерта Левски, да добием кураж да се изправим и с гордо вдигнати глави да тръгнем отново по него. Заветите на Апостола са нашият компас, който ще ни помогне да се ориентираме в хаоса и да си върнем стремежа към идеала за чиста и свята република”.
Иван Таков отбеляза, че пътят на Левски е труден и по него се върви с дела, а не с думи. “Справедливостта, честността и достойнството са стълбовете на вярата му, че една друга България е възможна. Това е нашата голяма обща национална цел и днес, добави Иван Таков. – Левски посвети себе си на отечеството си – да му служи до смърт и да работи за народната воля. Животът и делото му бяха подчинени на една мечта – да види България свободна. И “с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република. На същото това място, в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода”… Той вярваше, че всичко се състои в нашите задружни сили и против тях не може противостоя и най-силната стихия. Вярваше, че времето е в нас и ние сме във времето – то нас обръща и ние него обръщаме. Завеща ни да гледаме народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваме… Народе????”.