Йотова: Към Скопие нови услровия нямаме, нека спазват европейските критерии
България не поставя допълнителни условия към процеса и преговорите на Република Северна Македония (РСМ) по пътя й към Европа, каза вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на форума „ЕС среща Балканите”, който се провежда в София. Събитието се организира от Европейски либерален форум, партия АЛДЕ и Атлантическия клуб в България.
Във форума участват европейският комисар по разширяването Марта Кос, която е на работно посещение в България, както и правителствени представители на Турция, Румъния, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора. Присъстват още български народни представители и експерти.
Йотова подчерта, че двустранните отношения между двете страни не са проблем за това да не започнат преговорите на РСМ към Европейския съюз. Тя отбеляза, че това е теза на „нашите колеги от Република Северна Македония“, както и на някои европейски политици и експерти, които говорят в посока, че процесът е блокиран от двете страни.
„Това, което иска България – ние искаме да се спазват европейските критерии, така както всяка една държава, която е поела по пътя към реалното членство в Европейския съюз е спазвала тези критерии с цената на много тежки решения и компромиси“, каза още вицепрезидентът.
„Ние продължаваме да смятаме, че не са защитени правата на българите в Република Северна Македония“, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова като отбеляза, че в договорената през 2022 г. в ЕС рамка, въз основа на френското предложение, не са заложени български претенции, а европейски критерии за членство, основният от които е защитата на човешките права. Йотова добави, че рамката е европейски документ, който трябва да се спазва, изпълнява и не може да бъде дописван, отписван, отдалечаван или слаган някъде „на трупчета“.
Вицепрезидентът изрази позиция, че спирането или замразяването на процеса на разширяване на ЕС ще донесе още повече нестабилност, конфликти и влияние на други сили, враждебни на нас. Тя коментира, че е нужен ясен отговор на въпроса дали искаме страните от Западните Балкани, Украйна, Грузия и Молдова да имат близка и реална европейска перспектива.
Според Йотова дискусията за разширяването не трябва да слиза от дневния ред на европейските институции, като смята, че в момента тя не е един от най-важните приоритети на ЕК и ЕП. Също така добави, че процесът по разширяване трябва да бъде прозрачен и отбеляза, че всяка страна трябва да спазва правилата в преговорния процес.
Илияна Йотова акцентира върху темата дали въпросите на разширяването да се приемат с квалифицирано мнозинство от държавите членки, като отбеляза, че има държави, които се групират, за да променят европейското законодателно и начина на взимане на решения. „Има няколко теми, за които няма как да се съглася, едната е темата за разширяването“, каза вицепрезидентът.
По думите й крайната цел на разширяването трябва да бъде силен Европейски съюз, световен лидер наред с останалите, който работи в интерес и за бъдещето на своите граждани. Без присъединяване на Западните Балкани към ЕС, не може да се говори за стабилност и сигурност на Съюза и на континента, посочи тя.
Йотова коментира, че разширяването е преди всичко геополитически процес, демократичен избор, както за приемащите държави, така и за държавите кандидатки, както и инструмент за сила, тежест и влияние на целия ЕС. Тя отбеляза сложността на процеса и добави, че той предполага отговорни и мъдри решения след внимателен анализ на вътрешното политическо състояние на самия ЕС, вътрешното политическо състояние на държавите кандидатки и външните предизвикателства.
Вицепрезидентът Йотова заяви още, че страните кандидатки за членство в ЕС могат да направят съюза по-силен. „Потенциалът в областта на земеделието и храните, природните богатства, човешкия ресурс ще засили стратегическите предимства на ЕС, ще го направят още по-конкурентноспособен, способен да защитава своите интереси и суверенитет“, каза тя.
Вицепрезидентът е убедена, че без Западните Балкани Европа не може да бъде световен лидер в нито едно отношение. „Спирането или замразяването на процеса на разширяване ще донесе още повече нестабилност, конфликти и влияние на други сили, враждебни на нас“, заяви Илияна Йотова. По думите й потенциалът на нови страни членки ще направи ЕС по-конкурентоспособен, способен да защита своите интереси и своя суверенитет.
В изказването си вицепрезидентът подчерта необходимостта от широк и отворен дебат за бъдещето на европейския проект и неговото разширяване предвид новите геополитически предизвикателства. „Продължават споровете колко да се разширява ЕС, какъв съюз искаме – от формулата за Малка Европа до евро-средиземноморското разширяване, включващо Турция и близкоизточното партньорство. Наложи се и дилемата – повече разширяване или повече задълбочаване на интеграционните процеси вътре в рамките на вече съществуващия съюз“, заяви Илияна Йотова. Тя подчерта обаче, че увеличаването на държавите членки не означава парализа на процесите заради трудност при взимането на решения, при предлагането на политики. „Някои лидери говорят за реформи преди следващо разширяване. Наложи се мнението, че богатият Запад раздава на бедния Изток. Често се пресмятат субсидиите от Запад на Изток, без да се виждат ползите за европейската икономика, в обратна посока. Догонването и стремежът за достигане на европейските стандарти е по-продуктивната политика за всички, отколкото изолацията на съседните държави от ЕС“, посочи вицепрезидентът.
