Йотова: Няма да се съгласим с пренасочване на средства за селското стопанство към други политики на ЕК
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз (ЕС) не само трябва да бъде защитена, но и развивана през следващите години съобразно новите геополитически предизвикателства. Няма как да се съгласим с евентуални предложения за пренасочване на средства, предназначени за селското стопанство към нови политики, предложени от Европейската комисия (EК). Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на експертна дискусия “Мястото на България в новата визия на ЕК за земеделие и храни” в София, организирана от Green Transition Forum и Българската аграрна камара (БАК).
Според вицепрезидента позицията и отговорът на българската държава в бъдеще за това трябва да бъде еднозначен. Йотова припомни, че такава дискусия вече съществува по отношение пренасочване на средства от кохезионните фондове към новата политика например за превъоръжаване. Тези дни трябваше да се състои междинният преглед по изпълнение на кохезионната политика и разходването на средства от козехиозните фондове, което беше спряно, точно защото има желание в някои среди в Европа неизполздвани, неоползотворени средства и поне част от тях или преформатиране на кохезионната политика да бъде насочена към новите политики, даде пример Йотова.
Илияна Йотова отбеляза, че се нуждаем от нова Обща политика за селско стопанство в рамките на ЕС и добави, че очевидно, че досегашните механизми, принципи и инструменти, макар и верни, доказали своята полза в годините, вече не са достатъчни, а една не малка част от тях трябва да бъдат променени.
Като вицепрезидент на България, вярвам, че имаме историческа отговорност да очертаем най-обещаващия път към модернизацията и конкурентоспособността на нашето селско стопанство, както и тази политика да остане ключов приоритет и за самия ЕС, независимо от всички нови идеи и предложения от променените геополотически условия, каза Йотова.
Отбелязвайки доклада на Марио Драги “Бъдещето на европейската конкурентност”, представен миналата година, който по думите й в България остана почти незабелязан, тя добави, че се е чул аларменият сигнал, активиран от изводите в него – че Европа трябва да се промени радикално.
Според Йотова добре е, че ЕС започва на базата на този доклад преосмисляне на редица политики, но определено има какво да се направи по отношение на тромавите процедури и дългия бюрократичен път от идеята до решението. Опасявам се, че не жънем особени успехи с всички ре-планове и ре-фондове, които бяха приети напоследък. Твърде големи амбиции със семпла реализация поради твърде високи изисквания и пример за това е самата “Зелена сделка”, посочи Йотова, припомняйки, че нейната цел беше да превърне ЕС в първата в света неутрална по отношение на климата зона и да намали замърсяването до 2050 г. Необяснимо обаче е защо на този фон, след като “Зелената сделка” завиши прекомерно изискванията към фермерите, към селското стопанство, към земеделието в Европа, те не бяха допълнително финансово обезпечени и подкрепени, а в някои части и програмата беше съкратена, каза Йотова. Тя отбеляза още, че от преосмисляне се нуждае и цялата политическа концепция за въглеродните емисии.
Илияна Йотова отбеляза, че след доклада “Драги” ЕК дава различни предложения за реформи в политиките на ЕС като представения в началото на годината Компас на ЕС за възобновяване на конкурентоспособността и осигуряване на устойчив просперитет, документът “Индустриалната сделка”, в която се говори за подкрепа на енергоемките отрасли, стимулиране на чистите технологии, повече кръгова икономика. Йотова обаче каза, че тепърва ще установим доколко предложенията са работещи, но по думите й отсега трябва да подкрепим поне усилието на ЕК да опростява сложните регулации, които остават по някой път недостъпни за техните потребители.
Вицепрезидентът отбеляза и предложената “Визия за селското стопанство и храните”, както и декларираното от комисаря по земеделие и развитие на селските райони Кристоф Хансен, че в бъдеще за европейското земеделие трябва да се говори като за стратегически сектор, правилата трябва да бъдат така опростени, че да се гарантира неговата конкурентоспособност, както и трябва да се осигури дългосрочно развитие, иновации и социални придобивки, особено за младите фермери. Йотова коментира, че тези параметри ще бъдат ясни след като се видят и конкретните законодателни предложения от ЕК в следващите месеци. Вицепрезидентът каза още, че приветства амбицията на комисар Хансен и на неговия екип да се срещнат с агросектора и с ресорните институции във всяка държава и да бъдат отчетени спецификите на всеки регион. За нас този момент е ключов – България има традиции в производството на качествени продукти, но предизвикателството днес е добрите традиции и дадености на страната ни да отговарят както на високите европейски изисквания, така и да се превърнат в конкурентно предимство, каза Йотова.
Илияна Йотова каза още, че в президентската институция много внимателно следят оценките на експерти, добавяйки, че няма как с тревога да не отбележат, че в последните 20 години сме загубили голяма част от малките и средните си стопанства за производство на плодове и зеленчуци, които са гръбнакът на сектора. Тя цитира данни на браншовата камара, според които около 600 000 – 700 000 души вече не заминават със земеделие у нас.
Вицепрезидентът Йотова заяви, че в подготовката на новата селскостопанска политика за новия програмен период България има всички шансове да участва активно в нейното съставяне, защитавайки своите специфики и коригирането на сегашни пропуски и недостатъци. Трябва да се търсят и вътрешни баланси между различните браншове в селскостопанската политика и защита на интересите на различния тип производители. България трябва да бъде субект в изготвянето на програмата, а не изпълнител на решения, които една немалка част от тях след това се оказват неизпълнени и неработещи, посочи Йотова.
Илияна Йотова каза още, че дълги години в България политическото говорене за земеделието остава клиширано, без да имаме особено дългосрочни решения и политики. Вицепрезидентът добави, че днес обаче сме изправени пред нов контекст – имаме все по-силен обществен натиск да възстановим българското производство, да гарантираме здравето на гражданите с качествена храна и едновременно с това да развиваме силен и устойчив бизнес.
