Кай Хьос: Нашето име е синоним на невероятни престъпления срещу човечеството
В класна стая в Щутгарт през 1970-те години седмокласникът Кай Хьос научава нещо, което ще промени живота му. Учител чете от учебник по история за Холокоста, когато се споменава името “Рудолф Хьос”.
Кай се прибира вкъщи и пита майка си дали има някаква семейна връзка. Тя потвърждава, че Рудолф е негов дядо, баща на баща му — и нацистки офицер от SS и комендант на Аушвиц, който е отговорен за смъртта на 1,1 милиона души, предимно евреи.
“Просто се срамувах”, казва Кай пред The Post, цитиран от vesti.bg.
Рудолф лично е нареждал на подчинените си да събират затворници в “душовете”, където са били освободени смъртоносни облаци от отровен газ Zyklon-B. Той е заловен през 1946 г. и признава, че е убивал 2000 души на час в газовите камери. Полските власти го екзекутират през 1947 г. в Аушвиц.
“Нашето име е синоним на невероятни престъпления срещу човечеството и жестокости, Холокост и антисемитизъм”, каза Кай.
Сега на 63 години и християнски пастор, все още базиран в Щутгарт, той си е поставил за мисия да подкрепя еврейските общности, да насърчава помирението и да образова хората за Холокоста.
Съвременната култура притъпява ужасите на Холокоста
Според него изминаването на 80 години от края на Втората световна война и съвременната култура, сега наситена с насилствени видеоигри и филми, и “хората, особено младите” са загубили чувствителност към ужасите на миналото.
“Трябва да върнем хората, за да видят какво се е случило в Аушвиц и в нацистка Германия, какво са направили, колко нехуманно, колко ужасно е било това”, каза Кай. “Хората могат да изучават всички исторически факти и статистиката, но трябва да има сълзи.”
Майка му Хедвиг научава за престъпленията на Рудолф едва пет години след брака си с един от синовете му Ханс-Юрген Хьос.
Ханс-Юрген описва миналото на баща си като “минало заминало”, но липсата му на откровеност отравя семейството. Той напуснал майката на Кай за друга жена, когато синът им е на 20 години. Двойката имала жесток сблъсък, при който Хедвиг го намушкала с нож, принадлежал на Рудолф. “Тя почти го уби”, спомня си Кай.
Първоначално Кай не е бил религиозен човек. В началото на кариерата си той работи в хотелиерството в луксозни хотели в Африка, Близкия изток и Азия. Почти фатална тонзилектомия през 1980-те го повежда по пътя на християнството. Сега той изнася лекции за Холокоста и посещава синагоги в Европа, Америка и скоро Австралия, споделяйки своята история за изкуплението.
Преди няколко години Кай се вижда отново с баща си, който се беше оженил повторно. Двамата са включени в скорошен документален филм на HBO, “The Commandant’s Shadow”, който току-що беше номиниран за награда Еми за 2025 г. за “най-добър документален филм”. Той описва подробно престъпленията на Рудолф чрез автобиографията му, прочетена отчасти от Ханс-Юрген, и показва как Кай и баща му се срещат с оцелялата от Аушвиц Анита Ласкер-Валфиш и нейната дъщеря Мая, психотерапевт.
“Тя беше един от хората, които пострадаха от тази машина, създадена от [дядо ми]”, каза Кай за Анита, сега на 99 години и живееща в Лондон.
Анита оцелява в Аушвиц благодарение на музикалния си талант, който й печели място в женския оркестър, свирещ на виолончело. Срещата им е емоционална, заснета в апартамента на Анита. Ставаше въпрос за “морал”, не просто извинение, каза Мая.
“Ханс-Юрген се възползва достатъчно от възможността по много достоен начин, както и трябваше, не защото беше отговорен за Аушвиц, а защото беше отговорен за признаването на истината, което и направи.”
Ханс-Юрген почина през декември 2024 г. от пневмония. Кай е благодарен, че успяха да се свържат с Анита, преди той да умре.
“Беше просто прекрасна благословия и преживяване да бъда там, да срещна онази жена, която всъщност беше наранена толкова много, когато си мислиш, че цяло семейство е било унищожено в Аушвиц и тя е пострадала”, каза той. Експертите по Холокоста възхваляват усилията на Кай да признае миналото на семейството си и да образова другите.
За Кай всичко се свежда до това да се увери, че хората наистина се борят с най-новата история, а не просто студено интелектуализират миналото.
“Трябва да преместим знанията на хората шест инча надолу, от главата към сърцето.”
